Свят

NZZ: Руска рулетка в Сирия. Ердоган знае, че рискува

/Поглед.инфо/ Войната между Русия и Турция в Северозападна Сирия е все още трудна за представяне. Последствията и за двете страни в спора биха били катастрофални. И въпреки това, войната никога не е изглеждала толкова неизбежна както сега. “Операцията може да започне всеки момент”, предупреди турският президент Реджеп Тайип Ердоган в сряда: “Отправяме последно предупреждение”.

73958 прочитания
NZZ: Руска рулетка в Сирия. Ердоган знае, че рискува

В последно време Турция значително увеличи своя армейски контингент в сирийската провинция Идлиб. От началото на февруари Анкара изпрати там допълнителни 7000 войници - такава е оценката на Сирийския наблюдателен център по правата на човека. Според Международната кризисна група преди това числеността на турските войски в Сирия наброява 12 хил. души. Освен това Турция е прехвърлила в държаната от ислямистите провинция 2500 бронетранспортьора, танкове и тежки артилерийски установки.

Режимът напредва бързо

Така Ердоган реагира на бързото завземане на все нови и нови територии от режима на Асад, случило се в началото на тази година. Настъплението срещу последния бастион на сирийските въстаници продължава с определени прекъсвания вече десет месеца. Но въпреки масивната подкрепа от въздуха от страна на Русия, то дълго време не дава особени резултати. Но миналите седмици линията на отбраната на въстаниците бяха буквално пометени. Контролираната от тях територия се сви двойно.

Само за няколко дни войската на Асад зае двата най-важни града в провинцията - Марат ал Нуман и Саракиб и върнаха под контрол път М5, водещ от Дамаск към Алепо. При това войските на режима завзеха няколко наблюдателни пункта на турската армия и убиха 13 турски войници. Тези пунктове, обкръжени от сирийската армия, сега се намират отвъд фронтовата линия. Но Анкара няма намерение да си маха военните от тук.

Напротив - на 5 февруари Ердоган даде ултиматум. Той заплаши, че ако войската на Асад до края на месеца не се върне зад линиите, контролирани от турските наблюдателни пунктове, то Турция ще се погрижи сама за това. Той обоснова своето искане със споразумението от Сочи от 2018 година с Русия и споразумението за създаване на зона за деескалация от 2017 година. И двата документа дават на Турция ролята на държава-защитник в региона на Идлиб.

Въпросните споразумения целяха предотвратяването на по-нататъшна ескалация, но нито Русия, нито Турция се придържаха към тях. Турция трябваше да създаде около Идлиб демилитаризирана зона. За това тя трябваше да постигне изтеглянето на “групировките на радикалните терористи”, преди всичко приближената до “Ал Кайда” джихадистка коалиция “Хаят Тахрир аш Шам”. Но последната преди година пое под свой контрол практически цял Идлиб. Затова и не бяха открити шосета М4 и М5 между Алепо, Дамаск и Латакия, както бе предвидено от споразуменията в Сочи.

Ердоган не е в най-доброто положение

Ердоган разбира тези проблеми. Знае, че сега той поема много голям риск. Русия, която има въздушно господство над Идлиб, едва ли безучастно ще гледа как турската армия настъпва срещу войниците на Асад. Ако Ердоган беше уверен в себе си, той нямаше да дава срокове от три седмици за ултиматума си. Предвид с каква скорост неговият противник завзема нови територии, това е наистина голям срок.

Наистина, въстаниците вече получават прикритие от турската артилерия. Те вече свалиха два сирийски хеликоптера, предполагаемо с помощта на доставени от Турция преносими зенитно-ракетни-комплекси. Но изглежда, че това не вълнува нито Москва, нито Дамаск. Преди всичко западно от Алепо войските на Асад успяха да отвоюват нови територии, благодарение на което летището на столицата на Северна Сирия отново е открито за полети на пътнически самолети - засега само за Дамаск и Кайро.

Освен това руските и сирийските ВВС продължават усилени бомбардировки. В четвъртък, предполагаемо по време на полет на сирийската авиация, отново загинаха двама турски войници. Министерството на отбраната в Анкара веднага заяви, че армията, както и преди при нападение по турските позиции, е реагирала и убила 50 войници на Асад, а също така пет негови танка и други превозни средства.

Въпреки това Москва, съдейки по всичко, смята, че се намира в по-изгодно положение по отношение към Анкара. Руският президент Владимир Путин още през 2015 година, след като бе свален руският изтребител над турско-сирийския граничен район, даде урок на Ердоган. Той тогава въведе санкции за вноса на турски стоки, прекрати туристическите пътувания в Турция и спря работата на един от газопроводите. За да избегне по-нататъшните загуби в размер на милиарди, Ердоган половин година по-късно изрази съжаление пред Путин по повод сваления изтребител.

Какво ще се случи след Идлиб?

Въпросът е, може ли Ердоган отново да покаже слабост този път? От декември 2019 г. повече от 900 хиляди души са избягали от войските на Асад към турската граница. Ако режимът иска да заеме столицата на провинцията, град Идлиб, тогава няколко стотин хиляди души ще избягат. Натискът върху Турция да отвори затворените си граници ще се увеличи. Анкара иска да избегне това по всякакъв начин, защото днес 3,6 милиона сирийци в страната и без това са сериозно бреме.

Проблемът с бежанците би могъл до известна степен да се облекчи, ако поне някои от тях биха могли да намерят убежище в контролираните от Турция райони на север от Алепо. Но след като загуби Идлиб, Анкара ще загуби контрол над основните пътища за комуникация и плодородните земеделски райони на Сирия. Това означава, че Турция и сирийската опозиция ще загубят важно средство за натиск, което би им позволило да повлияят на хода на преговорите при разработването на нова сирийска конституция.

Компромисите в Сирия са краткотрайни

За да увеличи натиска върху Москва, Анкара отново се опитва да се доближи до Вашингтон. Според съобщения в медиите Турция е поискала от САЩ да доставят допълнителни зенитно-ракетни системи „Пейтриът“, за да бъдат по-надеждно защитени от евентуални атаки от Сирия. Но дали САЩ могат и искат да помогнат на Турция в Идлиб е съмнително. За да направи това, Ердоган ще трябва поне да „консервира“ закупените руски зенитни ракетни системи С-400.

Ако погледнете какво се случва трезво, сега най-вероятното и разумно решение на проблема може да е поредният компромис между Москва и Анкара. Режимът на Асад би могъл, в допълнение към магистралата в Алепо, да получи контрол над транспортните маршрути до Латакия и районите на юг от него. За това Дамаск и Москва биха отказали да щурмуват град Идлиб и да продължат напред. Единственият проблем е, че подобни компромиси в миналото се оказаха изключително краткотрайни.

Превод: В. Сергеев

Още от Свят

Китай отчита ръст на чуждестранните инвестиции във високотехнологичните отрасли
Поглед към Китай

Китай отчита ръст на чуждестранните инвестиции във високотехнологичните отрасли

/Поглед.инфо/ Преките чуждестранни инвестиции във високотехнологичните отрасли в Китай са нараснали с 35,1% през първите осем месеца на 2026 г., достигайки 200,26 млрд. юана (29,66 млрд. долара), съобщи в петък Министерството на търговията. Те представляват 41,7% от общия обем на чуждестранните инвестиции в страната, което е с 12,4 процентни пункта повече спрямо година по-рано.

19.09.2026 21:15
Китайски суперкомпютър изчислява 10-дневна глобална прогноза за времето за по-малко от час
Поглед към Китай

Китайски суперкомпютър изчислява 10-дневна глобална прогноза за времето за по-малко от час

/Поглед.инфо/ Китайска суперкомпютърна система с изкуствен интелект е изчислила глобална 10-дневна прогноза за времето с резолюция от 5 км за по-малко от час, съобщиха от технологичната компания Sugon и Китайската метеорологична администрация.

19.09.2026 21:00
Брюксел поставя Унгария пред избор: Пълно енергийно скъсване с Москва до 2027 година или икономическа изолация
Европа

Брюксел поставя Унгария пред избор: Пълно енергийно скъсване с Москва до 2027 година или икономическа изолация

/Поглед.инфо/ Заявленията на унгарското министерство на икономиката и енергетиката в лицето на Ищван Капитани за планирано прекратяване на вноса на руски природен газ и суров петрол до края на 2027 година очертават фундаментален прелом в геоикономическата и енергийна архитектура на Централна Европа. Под директния натиск на 19-ия санкционен пакет на Европейската комисия, Будапеща официално декларира навлизане в фаза на преговори за замяна на руските ресурси с алтернативни доставки през Хърватия и Румъния. Детайлният технико-икономически анализ обаче показва, че капацитетът на нефтопровода JANAF и добивните възможности на офшорния проект „Нептун Дийп“ изправят региона пред сериозни инфраструктурни дефицити, високи ценови равнища спрямо нидерландския хъб TTF и системни рискове за индустриалната стабилност.

19.09.2026 18:43
Избирателната активност за Държавната дума прехвърли 40% на втория ден от гласуването
Русия

Избирателната активност за Държавната дума прехвърли 40% на втория ден от гласуването

/Поглед.инфо/ Избирателната активност на изборите за Държавната дума на Федералното събрание надхвърли 40,01% към 18:15 ч. московско време на втория ден от тридневния вот. Провеждането на над 2200 избирателни кампании от различно ниво за избор на 20 700 депутати и местни ръководители се превърна в тест за институционалната устойчивост на руската държава. За първи път в парламентарните избори участват жителите на Донецката и Луганската народни републики, както и на Запорожка и Херсонска област. Въпреки сигурностните предизвикателства в граничните райони и опитите за външен натиск, изборният процес протича по предварително утвърдения график при засилено международно наблюдение от над 133 държави.

19.09.2026 18:28
Енергийната криза в Западна Европа и политическото напрежение в Париж и Берлин
Европа

Енергийната криза в Западна Европа и политическото напрежение в Париж и Берлин

/Поглед.инфо/ Политическите сътресения във Франция и Германия се задълбочават на фона на поредния скок в цените на горивата и енергоносителите. Според анализи на икономически наблюдатели, неспособността за ритмично запълване на подземните газови хранилища и преминаването към скъпи спот доставки поставят под сериозен натиск бюджета на европейските домакинства. В същото време френските власти търсят причините за кризата във външни фактори, докато вътрешното недоволство на протестиращите съсловия продължава да ескалира заплашително.

19.09.2026 18:21
Яков Кедми: Германия, Русия и Китай могат да объркат сметките на Брюксел!
Европа

Яков Кедми: Германия, Русия и Китай могат да объркат сметките на Брюксел!

/Поглед.инфо/ Във втората част на разговора ми с Яков Кедми поставяме въпроса докъде стигат реалните възможности зад все по-големите геополитически амбиции на Брюксел. Може ли Европа да изгради военна конструкция без решаващата роля на САЩ? Какво ще стане, ако възходът на AfD продължи и Германия потърси различна политика към Русия? Говорим още за британската стратегия, войната около Йемен, отношенията Израел–арабският свят и предстоящите разговори между Вашингтон и Пекин. Един разговор за разместването на силите зад официалната реторика.

19.09.2026 18:15
Неформалната група на спестовните блокира проекта на Брюксел за 2 трилиона евро
Свят

Неформалната група на спестовните блокира проекта на Брюксел за 2 трилиона евро

/Поглед.инфо/ Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. навлезе в фаза на остър политически сблъсък. Европейската комисия огласи проект, предвиждащ разходна част от близо 2 трилиона евро — параметър, отбелязващ ръст от около 60% спрямо предходния седемгодишен цикъл. В отговор лидерите на пет северни и централноевропейски държави излязоха с обща позиция, настояваща за редукция със стотици милиарди евро. Документът показва дълбоки структурни разминавания между институционалния апарат в Брюксел и държавите, носещи основната нетна тежест за вноските.

19.09.2026 18:00
Александър Кертин: Украйна е сблъсък на идентичности, който Европа отказва да разбере
Украйна

Александър Кертин: Украйна е сблъсък на идентичности, който Европа отказва да разбере

/Поглед.инфо/ В разговора ми с историка Александър Кертин търсим корените на войната в Украйна далеч отвъд събитията от последните години. Какво свързва Брестката уния от 1596 г., католицизма, православието, украинския национализъм и днешния геополитически разлом? Защо Кертин определя конфликта като сблъсък на културни идентичности? И най-трудният въпрос за нас: какво се случва с България, когато историческата идентичност постепенно отстъпва пред внесени отвън политически и културни модели? Разговор за историята, която продължава да определя настоящето.

19.09.2026 18:00