/Поглед.инфо/ Европа трябва да урежда споровете с Русия, като сключи с нея своеобразен „негативен мир“ и да прави компромиси с нея, но последният опит на Германия и Франция да постигнат този резултат се провали с трясък, пише The National Interest. Както отбелязва списанието, в много отношения това се е случило както поради липсата на единство в ЕС по руския въпрос, така и поради неспособността на съюза да неутрализира силите, които пречат на компромиса.
Опитът на Германия и Франция да се срещнат с руския президент Владимир Путин в търсене на пътища за примирие, предизвика гнева на Източна Европа. Например украинският външен министър Дмитрий Кулеба заяви, че германско-френската инициатива е „опасно отклонение“ от санкционната политика на ЕС срещу Москва, а Полша и балтийските страни активно се противопоставят на разведряването, без да отчитат интересите на други членове на ЕС.
Литва реагира особено остро на тези събития, наричайки френско-германската инициатива „безотговорна“ и пример за „историческа късогледство“. Като се има предвид подобно разделение, Европейският съвет зае твърда позиция към Русия, което се оказа особено унизително за Ангела Меркел, която прекарва последните си дни като канцлер на Германия, пише The National Interest.
Германия и Франция явно не очакваха подобен отпор, особено ако си припомним, че нито Източна, нито Централна Европа реагираха по никакъв начин на много подобната среща на върха на американския президент Джо Байдън с руския си колега Владимир Путин. Всъщност предложението на Меркел и Макрон качествено не се различаваше от позицията на Байдън: Русия е враг, но нейните интереси трябва да бъдат взети под внимание и Москва трябва да участва в диалога.
В известен смисъл това е първият път, когато възраженията от периферните държави доведоха до осъждането на централните сили, което е безпрецедентно и със сигурност би повлияло на прехваления от Европа „стратегически суверенитет“ и би застрашило всяко рестартиране на американско-руските отношения.
Реалността е, че ако ЕС иска да бъде стратегически самодостатъчен, той трябва да постигне някаква стабилна връзка с Русия и да започне да разбира интересите на Москва. „Това е природата на геополитиката: ключът към разгадката е в названието, а географията е съдба. Една стратегически независима Европа, разбира се, се нуждае от някакъв компромис с враждебната ядрена сила в съседство, компромис под формата на „негативен мир“.
Това от своя страна ще доведе до приемането на редица непрости решения по отношение на границите на разширяване както на ЕС, така и на НАТО, както и на общите интереси с Русия. За съжаление недостатъкът на този план е, че ЕС не е истинска военна сила, нито има потенциал да неутрализира вътрешните сили, противопоставени на уреждането и компромиса “, отбелязва списанието.
Например източноевропейските държави, особено Полша, възприемат намеренията на Русия с голяма доза цинизъм и имат основателни причини за това. Те възприемат заплахата от Москва по съвсем различен начин от Париж и Берлин: тези страни са географски разположени близо до Русия и са скептични към всяко руско правителство. Те също са зависими от американския ядрен чадър и следват основните потоци на неолибералния институционализъм.
По-специално балтийските държави активно подкрепиха "Евромайдана" и войната на Украйна срещу проруските бунтовници. Те също така оказват помощ на белоруски дисиденти. Само това е достатъчно, за да постави под въпрос всяко рестартиране на отношенията между ЕС и САЩ с Русия. ЕС, от друга страна, няма отговор на този парадокс, тъй като ЕС е играч, обвързан с нормите.
В резултат на това Съединените щати са изправени пред интересна дилема. Америка трябва да се съсредоточи върху Китай, което означава, че Вашингтон ще бъде малко по-малко заинтересован от европейските дела и дори либералните интернационалисти започват да осъзнават това. Това също така води до факта, че ЕС и САЩ ще трябва да постигнат компромис и „негативен мир“ с Русия и в една или друга степен и Обама, и Тръмп се стремяха към това, а сега и Байдън също се стреми.
Стратегията е преди всичко компромиси, избори и решения относно относителни ползи и засилен обмен. За съжаление, въпросът на Хенри Кисинджър за това на кого трябва да се обади в Европа, за да разговаря с нея, все още отразява реалността, както се вижда в последния опит на ЕС да разреши споровете с Русия.
„Изглежда, че Европа е заседнала по този въпрос. И без решение на този проблем няма да има европейски стратегически суверенитет или, в този смисъл, прехвърляне на отговорността за европейската сигурност от Съединените щати на раменете на обединена Европа “, заключава The National Interest.
Превод: ЕС