/Поглед.инфо/ В лентите на новинарските агенции се появи сухо съобщение, че фирма Nord Stream 2 AG е изпратила писмо до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за измененията на директивата на ЕС за газа.

Поредните перипетии на газопровода в процес на изграждане предизвикват слаб интерес от широка публика - и напразно, тъй като случилото се крие завладяваща и изтънчена по европейски предистория.

Трябва да започнем с факта, че бързо развиващата се кариера на сравнително младия европейски консерватор от баварски произход, 46-годишният Манфред Вебер, доскоро не заплашваше нищо. Председател на баварския клон на Младежкия съюз на Германия (един вид "комсомолски лидер" от блока ХДС / ХСС), от 32 години до наши дни - евродепутат от Германия. Водещият кандидат на Европейската народна партия на изборите през 2019 г. в Европейския парламент. Кандидат за поста ръководител на Европейската комисия, гален и подкрепян от самата Ангела Меркел.

Можем само да се досещаме защо перспективният немски и европейски политик е дал интервю за особено популярното дори в Полската република издание Polska Times. Както и да е, в интервюто Вебер се разпали толкова, че предизвика благоговеен шок и трепет не само от поляците, но и от сегашния ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и фрау Бундесканларин Меркел, които още не разбират какво се случва. Работата е, че лично подкрепяният от нея единен кандидат за поста ръководител на Европейската комисия не намери нищо по-добро от това да обещае да блокира изграждането на ефективно подкрепяния от Фрау Меркел проект за газопровода „Северен поток - 2“, ако той заеме тази позиция.

Информация за дейността на „единния кандидат” бе толкова изненадваща и шокираща, още повече че дойде, да речем честно казано, не от най-авторитетния източник, че повечето от значимите европейски говорители решиха да го премълчат по обичайния начин: малко ли глупости плямпат политиците по време предизборни кампании. В Русия, например, вече са свикнали с факта, че европейските депутати са известни с не особено критичното възприемане на реалността.

Но изведнъж не издържаха нервите на големия европейски бизнес.

Резултатът беше изключително остър демарш на Nord Stream 2 AG, който всъщност е подразделение на консорциум от най-големите европейски енергийни гиганти. Нещо повече, тази стъпка на компанията всъщност ни връща към ерата, когато политиците все още трябваше да отговарят не толкова за всякакви измислени „тормози“, а за собствените си думи. И вие можете да разберете хората тук: достатъчно е само да напомня кой се нуждае от този „Северен поток-2”, в който са инвестирани милиарди, който обещаващият политик обещава да забрани толкова лесно.

В резултат на това компанията-оператор Nord Stream 2 AG изпрати официално писмо от адвокатите на европейските енергийни гиганти до ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В него дружеството поиска от Европейския съюз не по-малко официално да потвърди, че въз основа на актуализираната директива за газа, ще бъдат приложени условия за „Северен поток-2“, не по-лоши от тези за подобни газопроводи.

Всичко тук е изключително прозрачно: по време на приемането на измененията към Европейската комисия, тя категорично формулира, че инвестициите в проекта са направени преди приемането на изменения в Директивата за природния газ. И ако по някаква причина заради усилията на такива манфредовци няма да се прилага същия правен режим като към другите подобни тръбопроводи, тогава това ще бъде пряко и не подлежащо на друго тълкуване нарушение на международното право и правото на ЕС. Включително, между другото, и на такава дреболия като неизпълнение на задълженията по Договора за енергийната харта, с която се гордеят европейските бюрократи.

Също така е много важно да се разбере едно елементарно нещо, с което, между другото, Юнкер и Меркел са наясно: Европа се нуждае от „Северен поток-2” много повече от Русия, поради което това не е чисто руски проект от дълго време.

„Северен поток-2“ за Руската федерация е проект, който безспорно е важен, но се намира в една редица заедно с първия „Северен поток“, както и с „Турски поток”, „Силата на Сибир” и проекта „Силата на Сибир-2“. Освен това има още по-интересна посока за битовия газ. Вчера руският президент го припомни, като говореше във видео режим на церемонията по започване на превоза на продукти от завода за ВПГ „Криогаз-Висоцк”, построен в Ленинградска област. Пряко бе казано, че Русия ще увеличава последователно капацитета за производство на втечнен природен газ, за да заемат достойно място на световния пазар.

Именно в това трагично неразбиране на променените тенденции се крие главното нещастие на всички атлантически ориентирани, отгледани в инкубатор европейски комсомолски членове: глобалните схеми, на които са се учили толкова дълго, се оказва, вече не работят. Светът се промени и, например, Съединените щати за ЕС сега далеч не са само съюзник и дори главен, но и много груб конкурент. А за Русия вече не са толкова важни европейските пазари за тръбопроводен газ, както изглежда на западните медии и политици. Затова, между другото, „Газпром” реагира толкова спокойно на всичко, което се случва - това не е само негова война. И нека този проблем да бъде решен от европейските партньори и те имат достатъчно власт да се справят с него. Накрая, те се нуждаят от газ.

За нас нещо друго е по-страшно: това е милото поколение от нови европейски политици. Което плашат дори не толкова с русофобията си - ние като цяло сме свикнали с нея и по някакъв начин я търпим - а просто идеалната в своята девственост некомпетентност. Гледайки на тях, ни се иска да посъветваме старите им другари все пак да наложат в тяхната си съвършена западна демокрация поне елементарна защита от истински глупаци.

Превод: В.Сергеев