„Франция влезе в играта. Президентът Еманюел Макрон, който, макар и принуден да спаси остатъците от слабата си подкрепа във Франция, продължава да се позиционира като лидер на нова Европа. Френският лидер все по-често прокарва виждането си за „нова архитектура на доверие и сигурност“, която включва и уреждането на отношенията с Русия. Освен това в тази „архитектура“ на новата международна система в рамките на ЕС, основана на руско-френското партньорство, несъмнено трябва да бъде отделено място на Руската федерация. И Берлин, въпреки че се дистанцира от тази идея, го направи предимно, за да не загуби тежката „златна карта” на изключителност в отношенията с Москва”, пише на портала Salon24 полският журналист Конрад Ренкас.
Авторът обръща внимание на факта, че ако към този сценарий добавим политиката за флирт към Вашингтон, се оказва, че най-важният въпрос не само от това десетилетие, но и тези, които следват, ще остане въпросът кой ще спечели световната надпревара в Москва и защо Путин ще стане победител. А онези страни, които не забелязаха геополитическите промени, настъпващи на Запад, както в САЩ, така и в Европа, ще загубят, казва той.
Днес е очевидно, че Русия печели глобалната игра за формата на пост-еднополярния свят, защото това нейно виждане включва баланс на силите, при който независимите субрегионални държави без стратегически интереси решават проблемите, по реда на възникването им на базата на рационални компромиси. Това виждане става напълно приложимо в съвременните международни отношения. Също толкова ясно е, че настоящият глобален монопол, тоест САЩ и неговите подизпълнители, включително по-специално Европейският съюз, биха предпочели алтернативно решение, тоест своеобразния „концерт на силите“ от 19-ти век или политиката на баланс на Кисинджър, но ограничена само за избрани субекти, обяснява авторът.
Очевидно е също, че в съответствие с американската концепция лидери от първа величина, тоест Доналд Тръмп и Владимир Путин, ще решават световните въпроси, може би понякога адресирайки конкретни въпроси към Великобритания, ЕС и може би към отделни малки играчи. Пример за такава система би било например решаването на кюрдския проблем в Северна Сирия. И това беше много ясен урок за Стария свят, който в крайна сметка се стреми към геополитическа роля в новата, многополюсна глобална система, подчертава той.
Въпреки това, основният проблем е в каква форма или дори в какъв състав ще бъде потенциалната геополитическа структура: ще стане ли еврозоната без Италия, или може би само съюзът на Франция и Германия, си задава въпроса авторът. Противно на историческите тенденции, Макрон подкрепя първото решение, докато германската дипломация все повече напомня за своята изключителност в отношенията с Русия. Това означава, че въпреки господстващото си положение в Европейския съюз, Берлин би искал да прави пари и получава печалба от Москва в джоба си, а не в джоба на ЕС, докато настоящото френско ръководство все още се чувства отговорно за целия европейски проект. В крайна сметка Макрон искаше да стане пример за нов политически формат за цяла Европа в рамките на великия глобалистичен проект, припомня авторът.
„Излишно е да се казва, че независимо от стабилния в крайна сметка вариант на отношенията между Запада, Русия и Полша, Полша губи във всеки случай“, заявява той със съжаление. Съединените щати се нуждаеха от Полша само по време на пряката конфронтация с Руската федерация, и като потенциален подпалвач и като стимулатор на конфликта – тя очевидно дори не подозираше тази роля. Полша обаче не се вписва в никакъв сценарий за сътрудничество между Русия и Запада, тъй като не разполага с нито един елемент за сигурност, няма алтернативна програма, която би могла да бъде приложена, ако „международните ветрове“ се променят.
Поляците нямат такава алтернатива и продължават да остават верни служители на САЩ, трудолюбиви подизпълнители на Германия и послушни членове на Европейския съюз. Поляците са в ситуация, в която загубиха милиарди в конфликта между Запада и Русия и не спечелиха нито една злота след намаляване на напрежението. И САЩ, и Германия, и Франция водят преговори с президента Путин само от свое име. Западна солидарност не съществува. И ако всички те искат да се разберат с Путин, това означава, че проектът за изолация на Русия е напълно мъртъв и ще бъде погребан, обобщава полският журналист Конрад Ренкас в портала Salon24.
Превод: М.Желязкова
