За начало на стратегията за "връщане на Русия на африканския континент" TV5 Monde счита за "краткото, но ползотворно" посещение на Владимир Путин в Алжир през март 2006 г., когато между страните беше сключен договор за доставка на оръжие на стойност $6 млрд в замяна на анулиране на алжирския дълг в размер на $5 млрд и бяха положени основите на сътрудничеството между държавите в енергийната сфера.
Както припомня изданието, руският президент се опита да установи сътрудничество с Африка още в началото на 2000-те години. Тогава той изпрати председателя на Търговско-промишлената палата на Русия Евгений Примаков на обиколка в южната част на континента и безуспешно се опита да сключи споразумения с Либия с Муамар Кадафи, подобни на алжирските. Първият успех в тази посока обаче беше само подписването през 2013 г. на "огромен договор" за доставка на оръжие в Египет, както и споразумение за изграждането на първата египетска атомна електроцентрала близо до Александрия.
Възможно ли е днес, през октомври 2019 г., да се говори за възобновяване на отношенията между Русия и Африка, задава въпрос изданието. Срещата на върха „Русия - Африка“ в Сочи е предназначена да покаже на другите присъстващи страни от континента, че с Русия отсега нататък „също трябва да се съобразяват“, пише в сайта на канала. На първо място, това послание е адресирано до Китай, най-големият финансов партньор на африканските страни и друг любител на мащабни срещи на високо равнище - форумът „Китай - Африка“ през септември 2018 г. обедини около 50 държавни лидери.
Напускането на африканския континент от Русия започна през периода на перестройката и разпадането на СССР, припомня изданието. „Това беше нечувано. Съветите събраха багажа си за една нощ, а СССР беше заличен от картата.”, разказва ганайският чиновник и добавя, че за другите играчи това заминаване е станало „манна небесна”.
Според френския експерт Арно Дюбиен през 90-те години руският президент Борис Елцин и външният министър Андрей Козирев обясниха оттеглянето на Русия от Африка с това, че отсега приоритет на страната е "присъединяването към общността на цивилизованите държави". Както разказва експертът, като се започне от 1992 г. Москва обяви затварянето в Африка на 9 посолства, 4 ведомства и 13 от 20 културни центъра. През 1993 г. обемът на търговията между Русия и африканските страни възлиза само на $760 млн - по-малко от 2% от общия обем на руската външна търговия.
Както подчертава сайтът на канала, сега тази цифра е $17 млрд, докато $12 млрд се падат на Северна Африка (за сравнение обемът на търговия с Китай е $200 млрд, а с ЕС $275 млрд). В същото време, както заяви Владимир Путин в интервю за руската информационна агенция ТАСС, в процес на подготовка се намират проекти за руски инвестиции за милиарди долари.
Но през 90-те години „внезапното“ изтегляне на СССР от региона сложи край на почти вековното участие на Русия в африканските дела. Конкретното въплъщение на това сътрудничество беше обучението в престижни съветски университети на много поколения млади африканци, много от които днес станаха част от политическия елит на континента, включително президента на Ангола Хуан Лоурънс.
По този начин е твърде рано да се говори за пълното завръщане на Русия в Африка, смята авторът на статията. Рязкото й напускане на континента и продължителното й отсъствие се почувстваха въпреки факта, че на флага на Мозамбик все още е изобразен автоматът "Калашников".
Както отбелязва изданието, въпреки че участието на Русия в делата на Централноафриканската република през последните две години се възприема във Франция като „империалистическа“ политика на Владимир Путин, всъщност интересите на Русия в региона са много по-прозаични. Според експерта Арно Калик, на първо място, Москва се надява да използва Африка, за да задоволи нуждите си от природни ресурси и да облекчи натиска на западните санкции. „Като икономическо джудже на континента, Москва в края на краищата се нуждае от Африка повече, отколкото Африка има нужда от нея“, заключава експертът.
Превод: М.Желязкова