/Поглед.инфо/ Миналия четвъртък президентът Джо Байдън тайно даде разрешение на Украйна да използва предоставени от Америка оръжия за нанасяне на удари по ограничени цели в Русия. Това, което обаче Байдън не обясни, беше отговор на най-важния въпрос: как тази ескалация служи на интересите на Америка?

Зашеметяващо е – и тревожно – че такъв въпрос изобщо трябва да бъде зададен. И все пак няма доказателства, че някой в Белия дом, Държавния департамент или Министерството на отбраната е начертал добре обоснована стратегия преди решението да се разрешат смъртоносни действия на руска земя, активирани от Америка.

В петък Блинкен обясни, че ходът е просто да се „адаптира и приспособи“ към променящите се условия на бойното поле, но дори в това изявление не предложи коментар за това как промяната на политиката ще промени хода на войната, ще доведе до подобряване на състоянието на Украйна, или да доведе до положителен резултат за Америка.

Не е необходим много анализ, за да се разбере, че това действие няма да направи нито едно от тези неща. Това, което те могат да направят обаче, е да влошат ситуацията както за Украйна, така и за Съединените щати.

Имаме по-голямата част от вековния опит между Съединените щати (и Запада като цяло) срещу руснаците (и Съветите преди) във воденето на прокси войни.

Демокрациите от едната страна и комунистите или автократите от другата отдавна подклаждат войни в периферията на останалите с намерението да натежат на своя опонент, да му източат ресурси или да притъпят експанзионистичните им желания.

Това, което всички страни упорито избягваха, беше предоставянето на смъртоносна помощ на прокси сили, за да атакуват директно територията на техните ядрени въоръжени противници.

Досега.

Когато войната избухна за първи път в началото на 2022 г., в западния свят имаше много притеснения за разширяване на войната, за потенциално въвличане на Русия в атака на Запада и много извиване на ръце за преминаване на предполагаемите „червени линии“.

Простите „нападателни оръжия“, след това специфични системи, като противотанкови ракети, противовъздушни ракети, американски гаубици, след това модерни западни танкове, бронирани превозвачи от най-висок клас, системи за противовъздушна отбрана, ракетни системи с голям обсег и накрая F-16 бойни самолети. Всички се страхуваха, че това са „червени линии“, които биха могли да разширят войната, но нищо не го направи.

Следователно презумпцията сред мнозина на Запад е, че тъй като нито едно от тези действия не е породило руска атака срещу Запада, никое никога не би го направило.

Това е глупава логика, върху която да се основава политиката, тъй като манталитетът не разбира какво движи руснаците, не отчита кумулативния ефект и не обмисля как дори ние бихме отговорили на подобни политики от страна на Путин.

Можете ли да си представите как биха реагирали американските лидери по време на нашата 20-годишна катастрофа на войната в Афганистан, ако руснаците или китайците не просто бяха предоставили емоционална подкрепа на талибаните, но физически им бяха дали оръжия, боеприпаси, обучение и разузнавателна подкрепа?

И след това, ако започнат да предоставят оръжия и боеприпаси, които не само помагат на нашия враг да убива американски военнослужещи, но след това напредват, за да убиват американски войници на американска земя? Човек може да се чуди какво бихме казали ние, но не е нужно да се чудим какво казват руските лидери.

В понеделник заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза, че Путин е отправил „много важно предупреждение и то трябва да се приеме с най-голяма сериозност“, добавяйки, че е предупредил американските лидери „срещу грешни изчисления, които могат да имат фатални последици“.

Убеждението на Запада, че разрешаването на използването на оръжия с голям обсег и F-16 за атака на цели на континенталната част на Русия ще промени хода на войната, е смущаващо в своята наивност.

Всеки елементарен анализ на баланса на силите между украинската страна (заедно с подкрепата от Запада) и руската страна показва, че силите на Путин имат решаващи предимства във въздушната мощ, противовъздушната отбрана, бронята, ракетите, безпилотните самолети, промишления капацитет и работната сила .

Пускането на шепа изстрели от далечни разстояния към Русия ще ги нарани, но няма да направи нищо, за да промени хода на войната, още по-малко нейния изход.

Помислете, че дори руската кампания на последователни и опустошителни ракетни удари с голям обсег на критична украинска военна инфраструктура никога не е довела до удар на силите на Киев.

Една продължителна и широкомащабна кампания от Запада срещу Русия би имала също толкова минимални резултати – но може да накара Русия да отмъсти.

Съединените щати няма какво да спечелят и много да загубят, като разширят списъка с разрешени цели на нашите оръжия и боеприпаси към Украйна.

Рискуването от ядрена ескалация е глупаво до най-висока степен. Разрешението на Байдън миналата седмица трябва да бъде отменено незабавно, преди да бъдат нанесени щети.

Най-разумният курс на действие в този момент е да търсим споразумение чрез преговори при най-добрите налични условия, да прекратим настоящата война и да направим всичко възможно, за да предотвратим избухването на бъдеща такава. Да рискуваш екзистенциална война с Русия, когато американската национална сигурност не е застрашена, е върхът на глупостта.

Превод: СМ