/Поглед.инфо/ Босна е готова да влезе в гражданска война. Беларус изпраща бежанци от Близкия изток, за да атакуват полската граница. Русия изгражда групировката си войски на източната граница на Украйна.

Тези събития се случват с тревожна скорост, създавайки огнища на напрежение в Източна Европа. Всеки от тях поотделно има сложни причини, но не бива да си правим илюзии: зад всичко това стои руският диктатор Владимир Путин.

Генерал сър Ник Картър, началник-щаб на отбраната на Великобритания правилно казва, че трябва да сме подготвени за конфликт. Звучи шокиращо, но за съжаление дълги години не обръщахме внимание на истинската същност на руския режим, не желаейки да се справим с болезнените последици.

Решението на Германия да спре временно сертифицирането на руския газопровод "Северен поток 2" е началото. Но ако това решение не стане постоянно, ще бъде твърде късно.

Експлоатацията на бежанци от Беларус не е нищо ново. Просто днес всичко се случва в такъв мащаб, че западните страни най-накрая започват да го забелязват. Такива методи бяха използвани изключително от режима на Асад по време на гражданската война в Сирия, както и от Русия на границата с Норвегия през 2016 г. и Беларус това лято. Това е един от многото инструменти за хибридна война, използвани от Русия и нейните съюзници.

Формата на конфликта остава неясна. Хибридната война не е "невоенен" конфликт. Това е комбинация от военни и невоенни средства на държавната власт, които се събират в едно цяло. Тази идея е ясно очертана в руската военна доктрина. В него се казва, че първата характеристика на съвременния конфликт е „комплексното използване на военна сила, политически, икономически, информационни и други мерки от невоенен характер, осъществени с широко използване на протестния потенциал на населението и силите за специални операции." Съвременната хибридна война поема и консолидира всички публични средства, поставяйки ги в услуга на конфликта.

Кремъл на Путин се готви за конфликт от 2007 г., когато руският президент в реч в Мюнхен обяви нова ера на вражда. Западните страни до голяма степен пренебрегнаха думите му, както обикновено, с извинението, че са отправени към местна публика.

През последното си десетилетие на власт Путин иска да направи три неща. Първо, да унищожи независимата украинска държава, второ - да подкопае НАТО и трето - да консолидира на Русия като враг на Запада. Той рискува да отприщи война, пресмятайки, че ЕС ще мигне първи, тъй като Германия провежда стратегически катастрофална енергийна политика, спира атомните електроцентрали и става все по-зависима от руските въглища и газ. Британският премиер е прав, когато казва, че ЕС трябва да избира между газа и Украйна. Въпреки взетото днес решение от Германия, ЕС със сигурност ще предпочете първото и това ще бъде следствие от продължаващата слабост на европейското ръководство.

Но да се върнем към първата от трит цели на Путин. Той не признава Украйна, която съществува отделно от Русия. След прозападната оранжева революция там през 2004 г., Кремъл започна конфликт срещу Украйна, използвайки невоенни средства. За целта той използва руското православие, влиянието на олигарсите, корупцията и изнудването (изпитани инструменти на КГБ), пропагандата, провеждана от руската телевизия и медиите, контрола върху политическите партии, периодично добавяйки към този инструментариум поръчкови убийства и други шпионски методи.

Той беше близо до постигането на целта си, но все пак не успя да върне Украйна в руска орбита. Когато корумпирано проруско правителство рухна през 2014 г., Путин нареди завземането и анексирането на Крим и започна война в Източна Украйна, създавайки и въоръжавайки там паравоенни формирования, често включващи руски войници по договор и офицери от разузнаването.

Това лято Путин написа статия „За историческото единство на руснаци и украинци“, а след това даде интервю по темата. Той даде да се разбере, че няма да признае Украйна в сегашните ѝ граници. Путин сигнализира за намеренията си. Той иска да завземе територия по Черноморието до Одеса и Молдова. Излишно е да казвам, че практически никой в Украйна не подкрепя подобни стремежи на Путин. Войните с Путин помогнаха за формирането на съвременната украинска държава, която се противопоставя на руската автокрация.

Благодарение на превъоръжаването на армията, платено от енергийно зависимите страни от ЕС, този път Путин може да се опита да извърши по-традиционна инвазия. Но със сигурност ще включва провокации, кибератаки, измама и смесица от военни и невоенни инструменти в сложния си набор от сили и средства. Подбуждането към междуетническо насилие в Босна (което по същество е управляван конфликт) и ескалиращата бежанска криза в Беларус могат да послужат като примери за стратегически отклоняващи операции. Но основната цел на Путин беше и ще остане Украйна.

Путин също иска да унищожи НАТО. Подобно на много теоретици на конспирацията на КГБ, той вярва, че Западът е унищожил СССР. Той смята, че демократичните революции са резултат от западни интриги, насочени към отслабване на проруските режими и самата Русия. Той иска да си отмъсти: за СССР, за загубата на балтийските републики, за загубата на Руската империя в Източна Европа. Показвайки, че мудни ЕС и НАТО са хартиени тигри (въпреки че Путин няма да атакува балтийските държави, които са членки на НАТО), той ще постигне победата, която иска. Той иска да се оправдае за унижението на Русия, обвинявайки за това Запада.

Трето, конфликтът на Путин и постоянната пропаганда на войната в Русия му помагат да управлява собственото си население и да формира национална идентичност, която е в опозиция на това, което той смята, че са порочни западни ценности. Външна война (реална в Украйна и досега виртуална срещу Запада) го улеснява да упражнява такъв вътрешен контрол и да преструктурира руското самосъзнание. Той трябва да спре демокрацията в Киев, за да не пусне корени в Москва.

Видеозаписи от конфликти, руски самолети, летящи на ниско ниво над американски и британски кораби в Черно море, снимки на парашутисти, кацащи в Беларус и постоянни заплахи за използване на ядрени оръжия, имат за цел да покажат, че превъоръжената Русия е готова да се бори с разлагащите се Запад - сякаш СССР не е престанал да съществува. Руското население слуша тази все по-настоятелна пропаганда от почти 20 години.

Проучванията показват, че много руснаци очакват не само война със Запада, но и ядрен конфликт. Путин подготвя народа за това в продължение на много години. И сега той решава дали да заложи на войната, за да постигне трите си цели, какво да заложи и колко.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели