/Поглед.инфо/ Бързото изтегляне на американската армия от Афганистан, незабавното самоунищожение на проамериканския режим, поредицата от експлозии на летището в Кабул изглежда са връзки в една верига-операция за внасяне на хаос в пространство, наситено със зони на високо геополитическо напрежение. Припомнете си: Афганистан граничи с Китай, Индия (Джаму и Кашмир), Пакистан, Иран, както и с три републики от бившата съветска Централна Азия.

Американските медии сравниха експлозиите на летището в Кабул със смъртта в Бенгази на 11 септември 2012 г. при странни обстоятелства на американския посланик в Либия Крис Стивънс. Смъртта на посланика се превърна в „оправдание“ за изтеглянето на американците от Либия, въпреки исканията на „ястребите“. Начело на "ястребите" беше тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън.

Историята се повтори осем години по-късно, когато Фред Кейган, архитектът на американската военна стратегия в Ирак, главен редактор на портала „Критични заплахи“, яростно поиска удължаването на афганистанската мисия. След експлозиите на летището в Кабул гласовете на желаещите да се бият до края замлъкнаха.

По-трудно е да се разбере защо изтеглянето на американската армия от Афганистан е придружено от толкова много жертви. Може да се предположи, че „ефектът на жертвоприношение“ е трябвало да ускори изместването на центъра на тежестта на американските операции в този регион от американските войски към „пълномощниците“.

Пакистан е сред бенефициентите от идването на талибаните на власт. “Завземането на Кабул от талибаните може да се разглежда като успех на дългосрочната стратегия, приета от пакистанското военно ръководство”, пише индийският вестник “Хинду”. Според изданието целта на Исламабад е да контролира „стратегическата дълбочина“ от така наречената линия Дюранд в Афганистан до „ислямското пространство“ в индийския щат Джаму и Кашмир. Според този индийски вестник пакистанската армия и разузнаване са превърнали талибаните в ефективна военна сила. Прави впечатление, че само ден след влизането на талибаните в Кабул, пакистанският премиер Имран Хан заяви, че приветства афганистанците, които разчупват „оковите на робството“.

Турция и Катар спечелиха от идването на талибаните на власт. Сигурността на летището в Кабул вече ще се осигурява от турска частна военна компания. На територията на Афганистан няма да има други чуждестранни военни. Летището ще се експлоатира от Турция и Катар.

Известният американски публицист, автор на книгите „Отмъщението на географията“ и „Мусон“ Робърт Д. Каплан оправдава изтеглянето на САЩ от Афганистан с факта, че случващото се там е от малко значение от геополитическа гледна точка. Каплан твърди, че „сега САЩ надеждно контролират геополитическата арена, без значение какво Китай и други се опитват да кажат и направят“.

Джеф Хъдсън, който по навремето оглавява афганистанския клон на Американската агенция за международна помощ, посочва опасността талибаните да завземат Афганистан, който е историческият център на историческия регион Голям Хорасан (включва части от териториите на Иран, Афганистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан). От няколко години бойците на „Вилает Хорасан“ създават там център на „глобален ислямски халифат“.

Хъдсън пише, че с завръщането на талибаните на власт в Афганистан започва по -опасна фаза на регионалния конфликт, тъй като талибаните „след 20 години военни действия станаха по-ядосани, по-твърди, фанатични и по-опитни от преди едно поколение ... " Той прогнозира разширяването на джихада в шест съседни държави на Афганистан (историческия Голям Хорасан) „от Иран до Киргизстан“.

Генерал-майор Гершон Хакоен, старши научен сътрудник в израелския Център за стратегически изследвания “Бегин-Садат” към университета в Бар Илан, подчертава, че „победата на талибаните е победа на вярата“, която може да вдъхнови ислямистите по целия свят: „Тези събития се изливат нова кръв в артериите на джихада и резултатите са видими навсякъде. "

Израелският военен анализатор Мартин ван Кревелд смята, че в условията на нарастване на фанатичните религиозни движения директните военни действия срещу такива бойци са неефективни. В своята статия „Убиването на въстаници задвижва “Храповикът на Дарвин” и я прави по-ефективна”, той прави аналогия между ислямския джихад и еволюцията в природата.

“Храповикът на Дарвин” (зъбно колело, което върти само в една посока), както се тълкува от Ван Кревелд, задейства механизма на неконтролираното възпроизвеждане на бойците. На мястото на мъртвите фанатици идват хиляди нови.

Трябва да се отбележи, че арменският военен анализатор Грачия Арзуманян разглежда всички тези процеси като две части от единна „Велика стратегия на Запада“ - джихад и „пандемия“: „Джихадистите на новия век са нередовен инструмент за глобалното проектиране на центровете на сила. Освен това инструментът не е хирургичен, а за „масово поразяване“, по-ефективен от ядрените оръжия. Целта е да се деконструират редица съществуващи центрове на сила и да се създаде нов световен ред. В този смисъл джихадът допълва коронавируса, друг нередовен инструмент за масово поразяване през настоящия век”.

Превод: В. Сергеев