/Поглед.инфо/ · Коронавирусната епидемия бележи края на либералния икономически модел. Той няма да се върне към предишните показатели. Какво ще стане след края на епидемията? И какво може да бъде алтернатива?

· Ако либерализмът се срине, то т.нар „Ортодоксален“ модел на икономика - марксизма - не може да ни служи като пътеводна карта. Марксизмът чакаше глобална криза, но когато дойде, нямаше субект, на който Маркс да разчита (пролетариат) - той беше размит от капиталистическата система. И там, където социалистическите държави се оформиха, държавата беше добавена към пролетарския субект. А интересите на държавата накараха болшевиките, както нашите, така и китайците, да действат по още една допълнителна логика - геополитиката и националния суверенитет.

· Днес марксизмът е безпочвен - той правилно критикува омразните основи на капитализма, но не може да се приеме като положителна алтернатива.

· Според мен алтернативата на суверенните икономики излиза на преден план. Суверенната икономика е антилиберална теза. При такова разглеждане на положението няма линейно икономическо развитие, прогрес, растеж (от древната селска, феодална структура до капитализъм и т.н. и в крайна сметка международна или постлиберална система, където и в двата случая държавата е преодоляна).

· Глобалната система се срина, идва часът на суверенните икономики. Трябва да надхвърлим линията на догмата. Суверенната икономика е самодостатъчна и може да съществува едновременно с друга суверенна икономика. Това е плурализмът на суверенните икономики.

· Спомням си Фридрих Лист, който заяви, че затворената търговска държава трябва да бъде достатъчно голяма за независимост - следователно е необходимо да се обединят културно, исторически, етнически близки народи и държави в големи нации и държави.

· Вторият принцип: суверенната икономика, която ще се основава на регионална, не глобална интеграция, трябва да гарантира продоволствената сигурност. Да се оттегли от световното разпределение на труда в онези области, с които е свързано запазването на държавния суверенитет, включително икономическия. Суверенната икономика не може да бъде в ситуация, в която населението ще зависи от вноса на храни. Земеделието е в основата на икономическия суверенитет. Необходимо е да се възстанови икономическият модел, така че държавата да защитава своите производители.

· Що се отнася до индустрията. Индустриализацията сама по себе си е наложителна - но понякога води до екологични разходи и до големи агломерации, които изкривяват човешкия живот. Вместо оптимистичен поглед върху технологичното развитие е необходимо да се преразгледат възгледите за отношението към производството. Производството трябва да се развива дотолкова, че да гарантира отбраната и сигурността на държавата. Да бъдеш участник в индустриализацията е доброволно предаване на проклятие и страдание. Всичко това изкривява човешкото съществуване.

· Третата област е финансовата система. Съвременната икономика трябва да утвърди основния принцип: стойността на валутата и самата валута не се определят от пазара, а още повече от отношението им към световните резервни валути. Държавата е напълно отговорна и суверенна при издаването на своята валута. Всяка суверенна държава има достатъчно пари.

Превод: В. Сергеев