/Поглед.инфо/ Екип от изследователи от Citigroup е оценил икономическите разходи на системния расизъм в САЩ на сума $16 трлн, съобщава CBS News. В същото време икономистът Дейна Питърсън, която беше член на тази изследователска група, заяви, че изследването на този въпрос не е взело предвид разликата в нивото на благосъстояние между белите и черните. Според нея, като се вземе предвид този показател, крайната цифра ще бъде много по-висока.
ТИТРИ: Националните протести заради убийството на Джордж Флойд подтикнаха екип от изследователи от Citigroup да проучат икономическите разходи на системния расизъм. Изследователите установиха, че тези разходи възлизат на ужасяващите $16 трлн загубен БВП. Бившият икономист на Citigroup Дейна Питърсън, сега главен икономист на The Conference Board, обясни пред CBS Moneywatch как са се получили 16-те трилиона долара.
Този доклад говори за 16 трилиона. Бихте ли обяснили как се формира тази сума, какво се включва в тези 16 трилиона?
ДЕЙНА ПИТЪРСЪН, главен икономист на организацията The Conference Board: Разбира се. 16 трилиона е прогнозният размер на икономическите загуби от разликите в нивата на собствеността на имоти, образованието и нивата на доходите, както и нивата на бизнес инвестиции между белите и черните домакинства и фирми.
Най-голямата част от тази сума - 13 трилиона долара - са пари, загубени от бизнеса под формата на доход. Коментирайки тази цифра, можем да кажем, че се създават 6 милиона по-малко работни места годишно.
Друг основен компонент е 2,7 трилиона долара. Това са заплати, които не получават чернокожите работници.
Остатъкът е загуба на доходи поради разликата в образованието, плюс собствен ненатрупан капитал и разходи, които не са били засегнати от разликата в нивото на собственост върху недвижимите имоти.
Освен това, ако вземем предвид и расовата разлика в нивото на благосъстояние, тогава тази сума е била значително над 16 трилиона.
Нека се спрем на цифрата, която имаме - 16 трилиона. Как можем да започнем постепенно да намаляваме и намаляваме тази цифра? Имате ли планове в това отношение?
ДЕЙНА ПИТЪРСЪН: Разбира се. Най-добре е да се използва холистичен подход, тъй като расовите различия изглежда са свързани помежду си и се обединяват в сложна матрица. Сегрегацията на жилищата и разликите в нивата на собственост допринасят за различията в образованието, които допринасят за разликите в заплатите и доходите, които от своя страна допринасят за разликата в богатството, което отново се отразява на собствеността на жилищата и инвестициите и това се отразява върху разликата в образователното ниво, след това върху заплатите и т.н. Както можете да видите, това е омагьосан кръг.
И ако се насочим към тези различия от различни фронтове, можем да премахнем расовото икономическо неравенство. Положителните намеси в различни дейности на различни етапи от живота - от основно до висше образование, по време на професионалното обучение и заетост, по отношение на достъпа до заеми за закупуване на къщи и стартиране на бизнес за натрупване на цяло състояние за пенсиониране – всичко това е необходимо за премахване на расовите икономически различия.
Когато видяхте сумата от 16 трилиона, каква беше вашата реакция? Аз, например, казах: „Това е колосално“. Какво си мислихте, когато най-накрая получихте тези данни?
ДЕЙНА ПИТЪРСЪН: Тази сума изглеждаше правдоподобна. Това вероятно е долната граница на оценката на икономическите загуби, тъй като не сме се опитали да определим количествено разликата в расовото ниво на благосъстояние. По този начин, ако вземем предвид пропуснатите възможности поради нивото на благосъстояние, тогава ще се получи още по-сериозна и отрезвяваща цифра.
Тези данни също се съгласуват с предишни изследвания, проведени от други изследователи по въпроса за расовите различия. Също така са съпоставими с нивото на данните, събрани от изследователи, разглеждащи разликите между половете в работната сила.
Превод: М.Желязкова