В началото на пандемията собственикът на Capitol Supermarket в центъра на Вашингтон Чу Пак забеляза нова и не особено приятна тенденция: поне веднъж на ден някой се опитва да открадне от магазина пакет месо, пакет ориз или някакъв друг продукт, скривайки плячката под якето си. Пелените, шампоаните и праховете за пране също започнаха да изчезват в големи количества, пише The Washington Post.
Оттогава Пак заяви, че кражбите само са се увеличили по честота - въпреки че мениджърът е поставил повече служители на входа и е помолил клиентите да оставят раниците там. Когато хване нарушител, Пак обикновено не се обажда в полицията, а просто му забранява да се върне в магазина.
„При пандемията това стана много по-трудно. Хората казват: „Просто исках да ям“. Е, какво мога да направя тук?“ - казва управителят.
Както отбелязва вестникът, предизвиканата от коронавируса рецесия доведе до безработица и икономическа несигурност. Ресурсите за държавни плащания, които помогнаха за поддържането на милиони американци на повърхността, отдавна са изчерпани и все още не е ясно кога властите след месеци на бездействие ще се споразумеят за нови мерки в подкрепа на населението. „Гладът не спира - в мащаби, невиждани от десетилетия“, подчертава The Washington Post.
В резултат броят на американците, които са принудени да „крадат храна, за да оцелеят“, нараства. Според разговори с десетки търговци на дребно, експерти по сигурността и полицаи в цялата страна, процентът на кражбите в магазините се е повишил значително от началото на пандемията през пролетта, явление, което се е случвало по-често, отколкото в предишни икономически кризи. Освен това е забележително и какви стоки крадат американците - най-основните храни, като хляб, тестени изделия и бебешка храна.
Според Джеф Зиснер, ръководител на охранителната компания Aegis, сега се увеличава броят на леките престъпления: „Не е като една орда хора да нахлуе в магазина, да грабне телевизори и да бяга през главния вход. Това е съвсем друг вид престъпление - хората крадат потребителски стоки и вещи, предназначени за деца и бебета.“
Изданието обръща внимание: на фона на бързо нарастващия брой нови заразявания и застопорилото се икономическо възстановяване прогнозите за близко бъдеще изглеждат разочароващи. Сега над 20 милиона американци живеят с обезщетения за безработица. Ако законодателите не успеят да подготвят нов стимулационен пакет навреме, 12 милиона души ще спрат да получават плащанията си веднага след Коледа. И въпреки че конгресмените вече са постигнали известен напредък на сума от $908 млрд, подробностите все още се разработват, а времето върви.
Междувременно, според USDA, 54 милиона американци страдат от глад тази година - с 45% повече, отколкото през 2019 г. И с орязването на бюджета за програмите за хранителна помощ и изтичането на редица стимулиращи мерки, благотворителните банки за храна не са в състояние да се справят с потока от нуждаещи се хора, които чакат на дълги опашки с часове, за да получат поне малко храна.
С нарастването на заразяванията в някои щати, включително Калифорния, Невада, Мериленд и Пенсилвания, властите отново налагат ограничителни мерки, които неизбежно ще доведат до финансови загуби във вече засегнатата индустрия на услугите, продължава The Washington Post.
Преди пандемията 21-годишната жителка на Мериленд Джийн успешно комбинира майчинство, колеж и секретарска работа. Американката току-що е купила първата си кола - и изведнъж през април, поради коронавируса, детската градина, в която е ходил синът й, е затворена и тя трябва да напусне работата си, защото няма с кого да остави детето си. Уволнението й по собствено желание прави невъзможно да претендира за обезщетение по безработица. Тя казва, че поне три пъти са й отказвали талони за храна и тя е спряла да ходи в хранителните банки поради дългите опашки.
Спестяванията на Джийн свършват през май и, оставяйки без никакви средства за препитание, тя започва да краде храна от местния хипермаркет Walmart. Както призна американката, тя крие кайма, ориз или картофи в количката, но в същото време винаги купува нещо евтино, като пакет M&M. Всеки път тя си казва: Бог ще разбере.
„Мислех, че ако ме хванат, ще кажа:„ Извинете, но не се опитвах да открадна телевизора. Просто не знаех какво друго да правя. Не исках нищо лошо. Ние просто бяхме гладни.“ Разбира се, не се гордея с това, но трябваше да го направя.“, сподели Джийн пред The Washington Post.
Според вестника обикновено около една четвърт от всички загуби в бизнеса на дребно се дължат на служители - изгубени стоки, откраднати пари или грешки. С нарастването на магазинните кражби обаче съотношението се промени. Както обяснява криминалистът от Университета на Флорида и ръководител на мозъчен тръст за предотвратяване на загуби в бизнеса Рийд Хейс, такива тенденции се появяват винаги по време на национални кризи - след терористичните атаки на 11 септември 2011 г. хората започват да крадат от магазините с 16% по-често и 34% - след голямата рецесия от 2008 г. Но сега, според експерта, който поддържа контакт с големите търговски вериги, нещата са още по-сериозни.
Жителката на Вирджиния, 28-годишната Слоун, каза, че от септември периодично краде авокадо, гъби или други пресни зеленчуци или плодове от магазините. Страхува се да не я хванат, затова винаги взема малко. „Когато ядете евтина храна всеки ден, понякога е приятно да се поглезите с малко авокадо“, казва тя.
Слоун разказа, че преди пандемията е работила в хранително-вкусовата промишленост, но след това е съкратена. Мъжът, с когото живее прекарва няколко месеца в неплатен отпуск и след това напуска работата си, защото смята, че е опасно да излиза - отново уволнението по собствена желание зачерква шансовете му за получаване на обезщетения. „Всичко е лошо: забавихме плащанията по сметките, наема, след девет дни колата ни ще бъде изтеглена за неплащане. Винаги съм била много самодостатъчна и сега е просто отвратително да се чувствам в такава отчаяна ситуация“, казва американката.
Слоун подчерта, че се старае да краде само в големите вериги магазини, защото им е по-лесно да се справят със загубите, отколкото малкия бизнес. Представителят на последния Чу Пак от Capitol Supermarket казва, че е мислил да наеме специални гардове в униформа, които да изплашат крадците, но смята, че това би било твърде скъпо за семейния бизнес, който вече трябваше да освободи повече от половината от служителите си.
Интервюирани от вестника полицейски служители казват, че кражбите са много трудни за проследяване и рядко се съобщават. Според директорите на някои магазини те по принцип не се обаждат на органите на реда, защото не си струва изразходваното време и ресурси.
В средата на ноември близо 26 милиона души, един на всеки осем американци, съобщават за недостиг на храна, според американското бюро за преброяване. Това е рекордна цифра, тъй като отделът събира такива статистически данни от 1998 г. насам.
„Предполага се, че сме най-голямата и най-богатата държава в света. И нямаме мрежа за социална сигурност за такъв случай, какъвто имаме сега? - възмути се ръководителят на организацията за безопасност на храните Food Tank Даниел Ниренберг. - Хората са принудени да крадат, когато не трябва да чувстват нужда от това. И това е голяма американска трагедия“.
Алекс завършва магистратура през май и веднага се оказва без работа, без пари и в самоизолация. Момичето похарчва по-голямата част от еднократната си сума от 1200 долара за наем, а останалите за хранителни стоки. Всичко останало - от витамини до хигиенни продукти - каза тя, е откраднала от най-близкия магазин Whole Foods Market. Въпреки че американката вече има работа, където печели $15 на час, тя все още едва свързва двата края и продължава да краде. Алекс казва, че не се чувства виновна, защото е трудно да принадлежиш към класа хора, загубили толкова много в кризата, докато другата класа, която включва собственика на Whole Foods Джеф Безос, един от най-богатите хора на планетата, само печели от пандемията.
Младата майка Джийн си е намерила работа и сега редовно дарява пари на местен пункт за раздаване на храни. Надява се, че никога повече няма да й се налага да краде, въпреки че все още няма чувството за сигурност и стабилност. „Знам какво е да правиш всичко, което можеш и пак да не можеш да направиш нищо. И знам, че това може да ми се случи отново“, казва Джин.
Превод: М.Желязкова
