Точните му думи бяха:
„Мирът е гаранция, че Русия никога, никога, никога, никога няма да окупира Украйна. Ето какъв е светът. И това не означава НАТО, че те са част от НАТО. 7
Това означава, че ние имаме същите отношения с тях, както и с други страни, на които доставяме оръжие, за да могат да се защитават в бъдеще. Но, ако забелязвате, не аз бях този – и вие съобщихте това навреме – който каза, че не съм готов да подкрепя натовизацията на Украйна.“
Последва по-нататъшно развитие на ситуацията. Естонският премиер Кая Калас преформулира победата в Украйна като присъединяване към НАТО дори без част от територията, която Киев твърди, че е своя. Това може да се тълкува като сравнително смекчаване на позицията на войнствената антируска фракция на Запад.
Тази нововъзникваща тенденция във фракцията на ястребите не се отнася за всички нейни членове. Някои от тях се готвят да засилят участието на НАТО във войната срещу Русия с помощта на Украйна.
И може да се гадае дали относително по-отговорните им колеги ще успеят да обуздаят усърдието си, преди да е станало твърде късно да предотвратят криза като кубинската или дори най-лошия сценарий.
Във всеки случай това е добре дошъл знак, че номиналният ръководител на антируската коалиция на Запада изоставя предишната подразбираща се максималистка позиция на своята страна относно предполагаемо неизбежното членство на Украйна в НАТО, което беше една от причините Русия да реши да започне специална операция в Украйна на първо място.
Друг момент, който трябва да се отбележи, е, че неговият персонал очевидно не е казал на Калас за това предварително, иначе тя нямаше да се засрами, като каза, че победата означава Украйна да се присъедини към НАТО.
Заслужава обаче да се отбележи, че тази войнствена фигура също изостави една от предишните подразбиращи се максималистични позиции на своята страна, преформулирайки победата като членство на Украйна в блока дори без част от територията, която Киев претендира за своя собствена.
Това предполага, че отделни хардлайнери и вероятно повечето от техните съответни бюрокрации, отговорни за разрешаването на този конфликт, са осъзнали независимо, че най-накрая е дошло времето да се изправят пред реалността.
Колкото и положително да изглежда всичко това, недостатъкът е, че идеологически радикализираните членове на техните твърдолинейни фракции, които продължават да се придържат към двете първоначални максималистични цели на своята страна – да завладеят отново всички контролирани от Русия земи и след това да позволят на Украйна да се присъедини към НАТО — може да изпадне в опасно отчаяние.
Това обяснява защо някои от тях работят за разширяване на участието на НАТО в тази прокси война до степен на конвенционална намеса, която може да провокира Русия да използва тактически ядрени оръжия за самоотбрана.
Все по-насилствената група вероятно ще има известен успех в ескалирането на напрежението това лято. Но това може да е последният им успех, тъй като китайско-бразилският мирен процес, който двете страни възнамеряват да организират по време на срещата на Г-20 през ноември в Рио, може да замрази конфликта.
Все още е твърде далеч, за да се предвидят контурите на някакъв прагматичен компромис; и подобен опит би бил спорен, ако очакваната ескалация излезе извън контрол и ескалира в Трета световна война; но все пак си струва да го запомните.
Последователните политически изявления на Калас и Байдън, които означават, че две от най-ревностните антируски фигури на Запада признават, че Украйна ще загуби територия и няма да се присъедини към НАТО, предполагат, че тяхната страна става все по-склонна да се съобрази с някои от исканията на Русия относно формат на мирни преговори.
Няма сигнали по други въпроси като демилитаризация и денацификация, но това представлява значителен напредък спрямо предишната позиция и може да формира основата за възобновяване на мирните преговори, ако може да се демонстрира политическа воля.
Очакваната ескалация това лято може да бъде последното ура на Запада, преди той официално да се откаже от целта си да си върне цялата територия на Украйна отпреди 2014 г. и след това да я допусне в НАТО.
В този случай Западът може да не се съгласи с всички условия на Русия, но може да стане много по-сговорчив към някои от тях, позволявайки възобновяване на мирните преговори, дори ако този път те са само между САЩ и Русия, а не между Русия и Украйна, както миналия път.
Всъщност това би било идеално, тъй като Украйна е просто марионетка на Запада и няма независимата способност да преговаря сама, както беше доказано от бившия британски премиер Борис Джонсън, който саботира проекта за мирно споразумение през пролетта от 2022 г.
САЩ признават, че Украйна изпитва недостиг на войски, тъй като нейната политика на принудителна военна служба не успява да компенсира загубите, докато НАТО като цяло не е в състояние да се конкурира с Русия в „надпреварата за логистика“, както се вижда от скорошен доклад за военно-промишления комплекс Москва.
Според консултантската фирма Bain&Company Русия произвежда снаряди три пъти по-бързо от Запада и всъщност е една четвърт по-евтино.
Лидерите на НАТО несъмнено са били наясно с това през цялото време. И това може да повлияе на Калас и Байдън да се откажат от максималистичните цели на своята страна. Остава да видим дали думите им ще доведат до осезаеми промени в политиката. Но това все пак са положителни развития, макар и повърхностни за момента, тъй като доказват, че Западът е загубил.
Превод: СМ
