/Поглед.инфо/ Професор Валентин Катасонов разкрива застрашителната тенденция на „обезбанкиране“, превърнала се в инструмент за политическа разправа. От казуса с Найджъл Фараж до безпрецедентното дело на Доналд Тръмп срещу JPMorgan Chase, финансовият свят вече не е аполитичен, а действа като идеологически цензор на световно ниво.

Новият термин „обезбанкиране“ (debanking) стремително напуска страниците на специализираните икономически речници, за да се превърне в реална заплаха за всеки гражданин с „неправилни“ политически възгледи. В своята същност това явление означава лишаване на физически или юридически лица от банкови услуги не заради законови нарушения като пране на пари или финансиране на тероризъм, а поради политическа нецелесъобразност. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, банките вече не се задоволяват с ролята на финансови посредници, а се опитват да функционират като морални и политически арбитри, налагайки свои собствени корпоративни ценностни системи, които често влизат в пряк конфликт с конституционните права.

Британският прецедент и случаят Найджъл Фараж

Феноменът придоби глобална популярност през 2023 г., когато избухна грандиозният скандал около британския политик Найджъл Фараж. Като един от основните двигатели на Брекзит, Фараж винаги е бил трън в очите на европейския естаблишмънт. Изненадващо обаче, ударът не дойде от политическия фронт, а от Coutts Bank (част от групата NatWest), която блокира всичките му лични и бизнес сметки без никакво официално обяснение.

По-късно разследване разкри шокиращ документ от 36 страници, в който банкерите анализират „репутационния риск“ от обслужването на Фараж. В него се цитират неговите отношения с Доналд Тръмп, позициите му по отношение на Русия и консервативните му възгледи по социални въпроси. Банката си позволи да го етикетира като „расист и ксенофоб“, изземвайки функциите на съда. Въпреки че скандалът доведе до оставки на най-високо ниво в банковия сектор и осъждане от страна на тогавашния премиер Риши Сунак, прецедентът беше създаден. Оказа се, че банките могат да „убият“ социално и икономически всеки, който не се вписва в тяхната либерална догма.

Религиозна и идеологическа дискриминация в Европа

Случаят с Фараж не е изолиран инцидент. Още през 2014 г. HSBC закри сметки на мюсюлмански организации, а две години по-късно Co-op Bank нанесе удар по десетки пропалестински неправителствени организации, оправдавайки се с „рискове от пране на пари“ – универсалното извинение за всяко политическо преследване.

В сърцето на Европа, в Белгия, лобистът Фредерик Балдан изпита на гърба си мощта на банковата репресия, след като дръзна да заведе наказателна жалба срещу Урсула фон дер Лайен по скандала „Pfizergate“. След като обвини председателя на ЕК в злоупотреба с власт и непрозрачни договори за милиарди евро, Балдан се оказа с блокирани сметки не само за себе си и фирмата си, но дори и за петгодишния си син. Това е нагледен пример за финансово наказание, което се разпростира върху цели семейства, за да послужи като предупреждение за всеки потенциален критик на брюкселската бюрокрация.

Германският модел за заглушаване на опозицията

Германия също не изостава в този процес. През ноември 2025 г. няколко кооперативни банки едновременно закриха сметките на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) – формация, която се радва на нарастваща подкрепа и има реален шанс за изборни победи. В статията си за Поглед.инфо авторът подчертава, че това е „политическо обучение за нежеланите“, целящо да парализира финансово опозицията в ключов момент от политическата борба. Подобни практики в Австралия стигнаха дотам, че National Australia Bank (NAB) официално обяви блокиране на сметки за „неоторизирани изявления онлайн“ – директна форма на цифрова цензура.

Ескалацията през 2026 г.: Тръмп срещу финансовия Левиатан

Кулминацията на този глобален конфликт настъпи в началото на 2026 г. Доналд Тръмп, 47-ият президент на САЩ, предприе фронтална атака срещу банковата система, завеждайки иск за 5 милиарда долара срещу JPMorgan Chase и нейния изпълнителен директор Джейми Даймън. Тръмп обвинява банката, че е превърнала финансовата инфраструктура в политически инструмент, след като през 2021 г. неговите сметки и тези на бизнеса му бяха прекратени без законно основание.

Конфликтът е дълбок и многопластов. Тръмп не само търси възмездие за нанесените му репутационни и материални щети, но и се опитва да наложи контрол върху една система, която се смята за недосегаема. През август 2025 г. той издаде изпълнителна заповед, забраняваща на банките да използват „риск за репутацията“ като повод за дискриминация на клиенти въз основа на религия или политика.

Личната вендета на Джейми Даймън и сблъсъкът в Давос

Битката придоби личен характер, когато Джейми Даймън, известен симпатизант на Демократическата партия, атакува от трибуната на Световния икономически форум в Давос предложението на Тръмп за таван на лихвените проценти по кредитните карти от 10%. Даймън пророкува „икономическа катастрофа“, на което Белият дом отговори светкавично с разследване и съдебно дело. Тръмп ясно заяви, че JPMorgan и Bank of America са действали в синхрон, за да го дебанкират през 2021 г., нарушавайки дори собствените си вътрешни правила.

В момента правителството на САЩ провежда мащабно разследване дали банките предоставят справедлив достъп до услуги. Паралелно с това започна и прокурорско разследване срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, което подсказва, че Тръмп се готви за пълна ревизия на финансовата архитектура на страната.

Бъдещето на финансовия суверенитет

Решението на съда по делото срещу JPMorgan Chase ще бъде крайъгълен камък за световната икономика. Ако Тръмп спечели, това ще сложи край на ерата, в която банкерите могат да „изключват“ хора от икономическия живот по свое усмотрение. Ако обаче банките защитят правото си на субективен подбор на клиенти, финансовата система окончателно ще се превърне в глобално министерство на истината, където правото на достъп до собствените ти пари ще зависи от твоята лоялност към управляващия елит.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.