/Поглед.инфо/ В контекста на ескалиращата американо-израелска агресия, анализаторът Александър Тимохин разглежда стратегическите шансове на Иран да блокира Ормузкия проток. Въпреки технологичното превъзходство на САЩ, Техеран разполага с асиметрични методи, които могат да превърнат защитата на танкерите в логистичен кошмар и икономическа катастрофа за Запада.

Стратегическият залог на Техеран: Цената на войната

Още от самото начало на настоящия конфликт, предизвикан от американо-израелските действия, Иран осъзна, че конвенционалният военен сблъсък не е единственият път към защитата на националните интереси. Основният шанс за съпротива на Техеран се крие в способността му да повиши цената на войната до такива нива, че тя да стане непосилна за световната икономика. Иранското ръководство избра методи на отбрана, които първоначално изглеждаха най-ефективни: директен натиск върху икономическата инфраструктура на Запада и неговите регионални съюзници.

След като демонстрира решителност с ограничени удари срещу Израел, Иран премина към по-мащабни действия – масирани вълни от ракети и дронове бяха насочени срещу американски военни бази и ключови икономически обекти в региона. Тези удари, макар и контролирани по мащаб, постигнаха своята цел. Лидерите на страните от Персийския залив започнаха да задават неудобни въпроси на Вашингтон относно способността му да гарантира сигурността им. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, най-мощното оръжие в арсенала на Техеран се оказа пълната блокада на Ормузкия проток.

Хроника на блокадата и оръжията на несигурността

Към днешна дата Ормузкият проток е практически затворен за търговско корабоплаване, което не е получило изричното разрешение на иранските власти. Всеки опит за преминаване без такова съгласие води до незабавни атаки. Статистиката е красноречива: 15 кораба са били атакувани в морето или в пристанищата, като сред тях са и два американски танкера. Единият от тях е напълно унищожен, а сред екипажите има човешки жертви. Това доведе до пълно преустановяване на трафика през тази жизненоважна артерия.

Естеството на използваните от Иран оръжия остава обвито в несигурност, което е част от стратегията за психологическа война. Техеран публикува кадри от изстрелвания на противокорабни ракети, но остава въпросът дали се използват и морски мини. Докато американските официални лица първоначално съобщиха за ирански минни заграждачи, по-късно тези твърдения бяха отречени. Тази неяснота принуждава Вашингтон да се подготвя за най-лошия възможен сценарий, което допълнително усложнява оперативното планиране.

Икономическият буфер на Вашингтон и неговите граници

Белият дом се опита да овладее скока в цените на петрола чрез освобождаване на 172 милиона барела от стратегическия резерв и разрешаване на продажбата на руски петрол, натоварен преди 12 март. Тези мерки обаче имат краткотраен ефект. Геополитическата логика сочи, че САЩ се намират в двусмислена ситуация. От една страна, те са относително енергийно независими благодарение на доставките от Канада, Мексиканския залив и собственото си производство. Нещо повече – енергийната криза в Европа и Китай, породена от недостига на петрол, дори е в полза на американската икономическа конкурентоспособност.

Тази полза обаче се изпарява веднага щом цените прескочат психологическата граница от 100 долара за барел. Тогава вътрешният политически натиск и недоволството на съюзниците ще надделеят над краткосрочните стратегически изгоди от световния хаос. Именно затова САЩ обявиха създаването на механизъм за застраховане на танкери и изразиха готовност да използват флота си за ескорт – тактика, която им донесе успех през 80-те години на миналия век.

Технологичният щит на САЩ: Системата „Иджис“ и нейните възможности

В момента американският флот е изправен пред сериозно предизвикателство. Корабите, намиращи се в района на Персийския залив, са въоръжени основно за нанасяне на удари, а не за противоракетна отбрана, което налага тяхната ротация. Очаква се пристигането на десантна бойна група от Япония, но реално увеличаване на броя на разрушителите може да се случи едва през април.

Основният коз на САЩ е разрушителят клас Arleigh Burke, оборудван със системата за управление на огъня Aegis („Иджис“). Това е технологичен връх, проектиран още по времето на Студената война за отблъскване на масирани съветски атаки. Разрушителите носят до 96 ракети във вертикални пускови установки, като основният инструмент е ракетата SM-6 (Standard). С обсег от 216 км срещу свръхзвукови цели на малка височина и вероятност за попадение, близка до единица, тези кораби изглеждат непобедими. Системата може да работи в автоматичен режим с време за реакция от една секунда, което теоретично прави иранските ракети и дронове лесна мишена.

Анатомия на иранската тактика за изтощение

Въпреки това, както подчертават експертите на Поглед.инфо, технологичното съвършенство има една фатална слабост: крайният брой на боеприпасите. Иран може да спечели битката, ако приложи оперативно планиране, насочено към изтощаване на американския арсенал. Вместо да се опитва да пробие отбраната с един удар, Техеран може да организира серия от комбинирани атаки с евтини дронове, балистични ракети и примамки.

Американските разрушители ще бъдат принудени да изразходват скъпите си ракети SM-6, за да свалят балистични ракети, които дори нямат за цел да ги ударят директно. В рамките на броени часове ракетните запаси на един кораб могат да бъдат изчерпани. Когато пусковите установки останат празни, разрушителят става уязвим и трябва да напусне зоната, за да презареди в защитено пристанище – процес, който не може да се извърши в открито море.

Провалът на американската мисия в Ормуз

Допълнителна заплаха представляват безпилотните лодки и подводните апарати. Масирана атака от десетки такива устройства може да претовари бойно-информационния център на кораба. Дори и разрушителите да разполагат с артилерийски системи като Phalanx, те могат да бъдат едновременно атакувани от въздуха и под водата. Иранските стратези могат също така да провокират вдигането на палубните хеликоптери, само за да ги атакуват в най-уязвимия им момент – при излитане или кацане, което блокира възможностите на кораба да използва пълния си ракетен арсенал.

Ако Иран подходи интелигентно и използва своите ресурси за системно изтощаване на американските ескортни сили, шансовете за неутрализиране на флота на САЩ са реални. Евентуален провал на операцията по отваряне на Ормузкия проток би означавал не само поражение за американския престиж, но и продължително покачване на цените на петрола, което ще разтърси основите на глобалната икономика. В тази битка на нерви и ресурси, Техеран има всички шансове да се окаже страната, която диктува правилата в „световната бензиностанция“.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.