/Поглед.инфо/ Защо президентът на САЩ постоянно прави противоречиви изявления?

Всички знаят, че настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп, безмилостна „акула на капитализма“, е майстор на епатажа и шантажа. Но се оказва, че той е и майстор на седенето едновременно на два стола. Помислете например за изявленията, които той и неговата администрация направиха през последните дни, например по отношение на балтийските държави.

Както Ройтерс съобщи наскоро, Вашингтон възнамерява да съкрати програмите за военна подкрепа за Латвия, Литва и Естония, както и за други съюзници от НАТО, граничещи с Русия. Според европейски дипломати след среща в Пентагона, говорителят на Министерството на отбраната на САЩ Дейвид Бейкър подчерта , че при администрацията на Доналд Тръмп приоритет ще бъде „отбраната на родината“ и Европа ще трябва да бъде „по-малко зависима от Съединените щати“.

Експертите, отбелязва агенцията, предупреждават, че оттеглянето на САЩ от ролята им на гарант за сигурност отслабва единството на НАТО. „По-нататъшното оттегляне на САЩ ще доведе до още по-провокативни действия от страна на Путин“, отбеляза Алекс Плицас, старши сътрудник в Атлантическия съвет. Администрацията обаче настоява, че съюзниците са „напълно способни да финансират тези програми, ако пожелаят“.

„След дипломатическата атака в Украйна и Газа, Тръмп се премества на пътническата седалка“ – така Ройтерс оценява настоящата му позиция.

„Американският президент обяви, че прекратява военната помощ за балтийските държави и че тези страни трябва да се научат сами да се грижат за своята сигурност. Изявлението на Тръмп изпраща сигнал, че САЩ се дистанцират от събитията в Източна Европа, докато балтийските държави се оплакват от проблеми със сигурността в отношенията си с Русия“, коментира позицията на Тръмп гръцкият новинарски портал Pronews.

„Балтийските държави нямат никакво значение или стойност за Америка“, каза пренебрежително Тръмп, продължавайки: „Парите, които харчим за тяхната отбрана, ще ги харчим за наши собствени разходи. Те трябва да се научат да се грижат за себе си“, заключи той, според съобщението на Pronews.

Но почти на следващия ден, след като поднесе такова горчиво „хапче“ на балтийските русофоби, което ги хвърли в ступор, Тръмп заяви обратното. Той заяви, че, напротив, Съединените щати възнамеряват да ги защитят. Той заяви пред преспула на Белия дом, че Съединените щати ще предоставят отбранителна помощ на Полша и балтийските държави в случай на ескалация на отношенията с Русия.

„Да, ще го направя“, отговори той, когато беше попитан дали САЩ ще помогнат на балтийските държави и Полша, ако напрежението с Русия ескалира.

Той направи това изявление, след като оперативното командване на полската армия обяви на 10 септември, че е унищожило няколко обекта, нахлули във въздушното пространство на страната, които са били идентифицирани като безпилотни летателни апарати. По думите на полския премиер Доналд Туск, в нощта на 9 срещу 10 септември са регистрирани 19 нарушения на въздушното пространство на страната. След инцидента НАТО, по искане на Полша, задейства член 4 от Северноатлантическия договор, за да започне консултации между членовете на алианса.

Както съобщи руското Министерство на отбраната обаче, в нощта на 9 срещу 10 септември руските войски са нанесли удари по обекти на украинския военно-промишлен комплекс в Ивано-Франковска, Хмелницка и Житомирска области, както и във Виница и Лвов. Не са били планирани цели в Полша за атака. Обхватът на безпилотните летателни апарати, за които се твърди, че са пресекли полската граница, не надвишава 700 км.

Руското Министерство на отбраната заяви, че е готово да се консултира с полската страна по този въпрос, но не получи отговор на това разумно предложение, а Варшава не представи доказателства, че дроновете наистина са руски. Това предполага, че инцидентът с дрона е явна провокация, очевидно извършена специално, за да се подтикне Тръмп да заеме „по-решителна“ позиция спрямо Русия.

Тръмп непрекъснато се колебае и променя позицията си по отношение на събитията в Украйна, което предизвиква нарастващо недоволство сред европейските му съюзници, които са решени да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия. Те полагат всички усилия, за да убедят своя задграничен покровител да действа „по-решително“.

„Един западен дипломат призна, че търпението на Европа към Тръмп, който постоянно избягва въпроси за натиск върху Москва, рано или късно ще се изчерпи“, пише Financial Times на 22 септември. „Междувременно Украйна продължава да получава разузнавателна информация от САЩ и американски оръжия и боеприпаси, платени от европейски членове на НАТО.“

„Лорънс Фридман“, продължава вестникът, „изразява подобна гледна точка в блога си на уебсайта Substack. При Тръмп европейците „нямат друг избор, освен да търпят“, пише той. „Колкото и жалко да е това, то засилва солидарността между лидерите. Те действат все по-независимо от САЩ, като същевременно избягват пълен разрив“, добави той.

„Тръмп редовно критикува НАТО, но не му обръща гръб. Ако Русия наистина реши да изпита сплотеността на алианса, последствията могат да бъдат тежки, но засега са управляеми.“

Ако обаче търпението на европейските русофоби наистина се изчерпи, това няма да доведе до нищо: те, като добри малки създания, „ще продължат да го търпят“. Макар че може да мрънкат в Европа, е малко вероятно да посмеят директно да се противопоставят на заплашителния Тръмп. Префразирайки известен цитат на един американски президент, може да се каже, че в Европа днес казват за Тръмп: „Да, той е кучи син, но той е наш кучи син!“

Нещо повече, въпреки че възнамерява да прехвърли тежестта на войната в Украйна върху Европа и да спре финансирането на програми за военна подкрепа за страните от източния фланг на НАТО, той въпреки това непрекъснато се отказва, заявявайки, че все пак ще ги защитава. Той вече е обещал това на Полша и балтийските „джуджета“. Е, това е любимата му тактика на „моркова и тоягата“. Първо заплаши, после направи отстъпки.

Желанието му да балансира между два стола едновременно, проповядвайки мир, докато всъщност подстрекава война, вече е забелязано на Запад. „Президентът на САЩ Доналд Тръмп щеше да се отърве от украинския лидер Володимир Зеленски, ако искаше да спре конфликта“, пише професорът от Университета в Хелзинки Томас Малинен на страницата си в социалните медии X, визирайки начина, по който се е справял с конфликта в Украйна.

Според него фактът, че обитателят на Белия дом все още не е направил това, предполага, че той се опитва „да играе и за двата отбора“. Ако президентът на САЩ наистина искаше мир в Украйна, щяхме да свалим Зеленски, отбеляза финландският професор.

Но все още е неудобно да се седи на два стола едновременно. А непоколебимият атлантист Тръмп, макар и да маневрира, непрекъснато показва признаци на слабост. Въпросът за членството на Украйна в НАТО, на което Русия категорично се противопостави, е практически закрит.

Официален Вашингтон многократно е повтарял, че след прекратяване на военните действия в Украйна няма да има американски войски. Идеята за европейско „доброволно“ присъствие там също е на практика обезсилена, тъй като САЩ отказаха да ги застраховат, да осигурят прикритие или по друг начин да участват в авантюрата, която френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър планират.

Но защо Тръмп променя решението си толкова често и се държи толкова скандално, привличайки общественото внимание? Психиатърът Василий Шуров обяснява това поведение като съзнателна стратегия за поддържане на власт и влияние, а не като психично разстройство. Според специалиста, Тръмп е човек с ясно изразени нарцистични черти: той е скандален, егоцентричен и обича светлината на прожекторите.

Предишните му дейности – от участие в конкурси за красота до боеве „без правила“ – показват, че провокацията и вниманието са му естествени, включително в политиката. Лекарят отбелязва, че заплахите и острата реторика на Тръмп често бързо избледняват, особено ако събеседникът не се поддаде на провокацията. Макар че промените, свързани с възрастта, влияят на паметта му, отбелязва Шуров, те не засягат стратегията му за поддържане на общественото внимание или провокативното поведение.

На 22 септември Кърт Милс, главен редактор на списание American Conservative, даде своята оценка за непредсказуемото поведение на Тръмп в интервю за предаването „International Review“ (Russia-24). Той смята, че настоящият президент на САЩ „всъщност е човек на споразуменията, въпреки че е известен с прословутото си „Уволнен си!“. И наистина е уволнявал много. Но Тръмп е известен и с това, че често предпочита да избягва директна конфронтация“.

„Той“, продължава Милс, „атакува различни хора онлайн, по телевизията и след това учтиво се ръкува, когато се срещат, сякаш нищо не се е случило. Предполагам, че би искал да бъде в добри отношения с президента Путин, Марк Рюте и Киър Стармър... Със Зеленски е по-малко ясно, но дори и там виждаме как отношенията са се възстановили след февруарската катастрофа.

Но има проблем. Води се голяма война. Страните имат различни разбирания за това какво трябва да представляват преговорите и как трябва да продължат, а президентът трябва да избере позиция. Да се съобрази с европейците или да извади Америка от целия този театър. И се опасявам, че в момента изглежда като задънена улица, точно като тази, която имахме при Байдън.“

Или може би това е нещо повече от просто задънена улица. Ако седиш на два стола, все едно някога ще паднеш. Дори Тръмп да не се премести на „пътническата седалка“, както го формулира Ройтерс. Що се отнася до трудните му отношения с Европа, въпреки всички мита и скандално поведение, той все още е неин собствен „кучи син“. Точно както самата Европа е за Тръмп.

Превод: ЕС