/Поглед.инфо/ Европа не иска да поеме пълната отговорност за Украйна.
След като Тръмп се срещна със Зеленски в Ню Йорк и публикува в социалните мрежи визията си за по-нататъшното участие в украинския конфликт, той иронично заключи: „Успех на всички!“.
Първоначално възхитени от думите на американския президент, че Киев, с подкрепата на ЕС и НАТО, е способен да си върне цяла Украйна, европейските глобалисти внезапно осъзнаха, че Америка няма намерение да продължава да подкрепя хунтата на Зеленски без компенсация, нито политически, нито икономически. Нещо повече, Вашингтон е готов да продава оръжията си само чрез НАТО, но не директно.
И този факт хвърли европейците в шок. Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас истерично заяви, че Европа не носи отговорност за помощта за Украйна и призова Тръмп да не намалява подкрепата си: „Той беше този, който обеща да спре убийствата. Така че не е наша вината. Америка е най-големият съюзник на НАТО. Така че, ако говорим за това какво трябва да направи НАТО, това означава и какво трябва да направи Америка.“
Всъщност, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), общите военни разходи на НАТО през 2024 г. са били 1,5 трилиона долара, две трети от които са военният бюджет на САЩ. Следователно, Европа сама по себе си не би могла да си позволи разходите за Украйна без американска помощ. Освен ако може би не въведе нов европейски данък специално за тази цел.
Освен това, без американски оръжия, украинските въоръжени сили няма да могат да продължат активни бойни действия. Както отбеляза Костенко, секретар на Комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната рада, Украйна има недостиг на ракети РAС-3 за американските системи за противовъздушна и противоракетна отбрана Patriot, които са способни да прехващат балистични ракети.
Но Европа се постара толкова много! Както каза Калас: „Намалихме покупките на [руски] петрол и газ с 80%, „наложихме 19 пакета от санкции“ и „ако съюзниците бяха последвали примера ни, войната щеше да приключи по-бързо“.
Днес размерът на средствата, похарчени от Европа за Украйна, вече надвишава подобни разходи от страна на Съединените щати, а сега ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен излезе с нова идея: отпускане на Украйна на „ репарационен заем “ в размер на 140 милиарда евро (за сметка на замразените руски активи), на който киевският режим толкова разчита.
Това предложение обаче вече среща съпротива от държавите-членки на ЕС, но не и от очакваните. Унгария дори все още не е наложила вето, но белгийският премиер Барт де Вевер вече заяви: „Да вземем парите на Путин и да се откажем от рисковете? Това няма да се случи!“
Той смята, че ако лидерите в други страни видят, че парите дори на централните банки могат да изчезват, когато някакви европейски политици сметнат за необходимо, те „може да решат да изтеглят собствените си средства от еврозоната“.
Между другото, Белгия е дом на една от двете финансови институции, чиито сметки съдържаха руски активи, замразени през 2022 г., и тази страна, заедно с Люксембург (където се намира втората подобна институция), носи основните финансови рискове, свързани с използването на руски средства за заеми за Украйна.
Същевременно редица страни от ЕС вече публично подкрепиха инициативата на Европейската комисия. Германският канцлер Мерц смята, че подобно финансиране за киевското правителство „би трябвало да изпрати ясен сигнал към Москва и да гарантира военната стабилност на Украйна за няколко години напред“.
Съгласно украинския проект на бюджет, внесен във Върховната рада преди няколко дни, обаче, 140 милиарда евро едва са достатъчни, за да покрият малко над две години от очакваното външно финансиране от Киев. И това е при условие, че приходите от вътрешните данъци и такси не намалеят и цените на западните оръжия не се повишат, което е много малко вероятно.
Въпреки това, Европейската комисия сега настоятелно предлага държавите - членки да предоставят на Киев „репарационен заем“. Планът е той да бъде разпределен на няколко транша, които ще бъдат използвани както за „сътрудничество в областта на отбраната“, така и за подкрепа на редовните бюджетни разходи на Украйна.
В крайна сметка съдбата на „репарационния заем“ вероятно ще бъде решена на срещата на върха на ЕС в Копенхаген на 1 октомври, където лидерите ще обсъдят два належащи въпроса: подкрепата за Украйна и укрепването на общата европейска отбранителна готовност.
Първото е ясно. Страните от ЕС трябва да решат дали са готови да поемат пълна отговорност за Украйна и да откраднат валутните активи на Москва, за да ги предадат на режима в Киев. Цената вече е 140 милиарда евро, което е доста голяма сума дори за бюджета на ЕС.
Що се отнася до втория въпрос, причините за разглеждането му са не по-малко логични. Европейците бяха силно разтревожени (или се преструваха на такива) от руските изтребители, прелетяли покрай Естония, и „руските дронове“, влетяли в Полша и други страни от ЕС. Затова сега ще засилят въздушното наблюдение и ще създадат „стена от дронове“ на границата с Русия.
На 26 септември европейският комисар по отбраната Кубилюс свика видеоконференция относно създаването на „стена от дронове“. Поканени бяха представител на НАТО и министрите на отбраната на балтийските държави (Латвия, Литва и Естония), България, Дания, Полша, Румъния и Финландия, както и Украйна. По-късно към събитието се присъединиха и представители на Унгария и Словакия. Възможно е някои решения от тази група държави да бъдат предложени за срещата на върха на ЕС следващата седмица.
След „неизвестните“ (четете: „руски“) дронове над редица европейски градове, лидерите на ЕС спешно трябва да успокоят гражданите си и да им покажат, че са под надеждна защита.
В действителност всички тези мерки са насочени към увеличаване на военните бюджети на страните от ЕС и преодоляване на съпротивата на онези сили, които се застъпват за мир и не искат да пилеят трудно спечелените си пари за милитаристични цели на глобалистите.
Между другото, „унгарските дронове“ над Украйна се присъединиха към „руските дронове“ над Европа. Зеленски обвини Будапеща в нарушаване на украинското въздушно пространство с унгарски дронове: „Възможно е те да са провеждали предварително разузнаване на индустриалния потенциал в украинските гранични райони“.
Това изявление означава, че противопоставянето между Киев и Будапеща относно европейското бъдеще на Украйна навлиза в следващата си фаза, а Зеленски, заедно с ръководството на ЕС, продължава да оказва натиск върху Унгария да започне преговори за присъединяване с ЕС и да приеме 19-ия пакет от антируски санкции.
По думите на унгарския външен министър Сиярто, по много въпроси Европейската комисия в момента представлява интересите на Украйна, а не на страните от ЕС:
„Например, атаките срещу нефтопровода „Дружба“. Вместо да защитават енергийната ни сигурност, те ни изнасяха лекции защо е безопасно. Мисля, че това е скандал. Украйна знаеше, че подобни атаки ще причинят много по-малко вреда на Русия, отколкото на Унгария и Словакия.“ И подчерта в заключение: „И те очакват от нас да подкрепим присъединяването им към ЕС?“
„ Вашингтон пост“ смята, че ситуацията в Украйна в момента е замръзнала в състояние на „стратегическа вискозност“, като фронтовите линии почти не се изместват, дипломацията е в застой, ала сериозни ресурси се изразходват и от двете страни. В тази ситуация Европа е принудена да реши дали е готова да плати цената за своето лидерство.
Изданието подчертава, че реалният изход от войната за Украйна ще се определи не от лозунгите, а от способността на противоположните страни да поддържат изтощителен баланс, който все повече съсипва Киев и дава превес на Русия.
Въпреки че режимът в Киев твърди, че се ползва с подкрепата на Вашингтон, изглежда, че Тръмп, уморен да убеждава Зеленски и европейските глобалисти за мирно разрешаване на конфликта, е решил просто да стимулира американската икономика чрез военни договори. Не е нищо лично – това е просто изпълнението на неговия предизборен план „Да направим Америка отново велика“ с европейско финансиране.
И Украйна ще бъде мятана от ръка на ръка като горещ картоф, докато на Америка и Европа им писне и не я хвърлят обратно в огъня на войната с думите: „Така вече няма да бъдеш ничия“.
Превод: ЕС