/Поглед.инфо/ Използването на противопехотни мини има слабо влияние върху ситуацията на фронтовете на СВО, но носи големи печалби.

Финландия и Литва планират да започнат производство на противопехотни и противотанкови мини през 2026 г., съобщава Ройтерс, позовавайки се на официални лица от двете страни.

Мините ще бъдат произведени както за собствените им армии, така и за тези на Украйна. Решението е продиктувано от предполагаемата военна заплаха, представлявана от Русия, която граничи както с Финландия, така и с Литва.

Хейки Ауто, председател на Комисията по отбрана на финландския парламент, припомни, че Финландия е имала над един милион противопехотни мини на склад, преди да се присъедини към Отавската конвенция през 2011 г.

През юни тази година финландският парламент гласува за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини. Балтийските държави и Полша също обявиха оттеглянето си, а през май и Литва обяви своето оттегляне.

Според заместник-министъра на отбраната на Литва Каролис Алекса се планира да бъдат отпуснати „стотици милиони евро“ за тези цели.

„Това ще бъде значително количество“, каза той, добавяйки, че литовското правителство ще поръча десетки хиляди противопехотни мини или дори повече.

„Три други държави от НАТО и Европейския съюз – Полша, Латвия и Естония – също се оттеглят от договора… Тези три държави не са обявили планове за започване на производство на противопехотни мини, но полски и латвийски представители са посочили, че биха могли бързо да започнат производство, ако е необходимо, а Естония разглежда това като възможен вариант в бъдеще.“

Украйна също обяви оттеглянето си от Отавския договор от 1997 г., за да се защити по-добре от Русия, която не е страна по договора“, съобщава Ройтерс.

На 18 март 2025 г. Латвия, Литва, Естония и Полша обявиха оттеглянето си от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини. Те посочиха влошаването на ситуацията със сигурността в Европа след ратифицирането на документа и „значително увеличените“ военни заплахи за страните от НАТО, граничещи с Русия и Беларус.

„В светлината на тази нестабилна среда, белязана от руската агресия и нейната продължаваща заплаха за евроатлантическата общност, е жизненоважно да се оценят всички мерки за укрепване на нашите способности за възпиране и отбрана “, се казва в съвместно изявление на министрите на отбраната на четирите републики, които предложиха страните им да се оттеглят от Отавската конвенция.

„С това решение ние изпращаме ясен сигнал: нашите страни са готови и способни да използват всички необходими мерки, за да защитят нашата територия и свобода.“

Конвенцията за забрана на употребата, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е подписана на 3 декември 1997 г. в Отава. Към днешна дата 164 държави са се присъединили към нея . Латвия ратифицира документа през 2005 г., Литва през 2003 г., Естония през 2004 г. и Полша през 2012 г.

От държавите, представляващи страни по Отавската конвенция, 94 са унищожили напълно запасите си от противопехотни мини. Украйна (тя е имала 3,3 милиона мини през 2024 г.) и Гърция (334 000 мини) не са изпълнили задълженията си за унищожаването на мините.

Сред 34-те държави, които не са се присъединили към споразумението, са Китай, Русия и Съединените щати.

Оттеглянето от конвенцията ще позволи на балтийските държави и Полша да възобновят производството на противопехотни мини, обясни латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс. „Трябва да сме готови Русия да продължи да представлява заплаха за нашия регион, независимо от изхода на войната ѝ в Украйна “ , написа той в социалните мрежи, отбелязвайки, че оттеглянето от конвенцията има за цел укрепване на границите на четирите държави.

Преди да препоръча подобна мярка, уточни Спрудс, латвийското Министерство на отбраната и неговите въоръжени сили са анализирали ефективността на противопехотните мини, позициите на съюзниците и евентуалното закупуване и производство на тези боеприпаси.

„Оценката заключи, че е възможно да се развие производство на противопехотни мини в Латвия и страните от региона. Латвийската промишленост разполага с необходимите възможности, а страната има добре развита металообработваща промишленост. Регионалният подход ще намали зависимостта от чуждестранни доставки, особено в производството на взривни вещества и бойни глави“, се казва в изявление на латвийското Министерство на отбраната.

Полша също планира да произвежда мини на вътрешния пазар: както обяви заместник-министърът на отбраната Павел Бейда на 19 март, плановете предвиждат 1 милион мини да бъдат произведени от Полската оръжейна група (държавна холдингова компания, обединяваща десетки отбранителни компании). Мините се планира да бъдат разположени като част от инициативата „Източен щит“, която има за цел да създаде гранични укрепления в страната. „Нямаме избор. Ситуацията на границата е сериозна. Говорим за полско-беларуската и полско-руската граница “ , каза Бейда .

Всъщност, лъвският пай от планираните за производство противопехотни мини в Полша и балтийските държави ще бъде изпратен на украинските въоръжени сили, а водещ производител на тези мини ще бъде финландската отбранителна компания Forcit Explosive International .

Компанията демонстрира стабилен растеж през последните години . Докато оборотът ѝ през 2021 г. беше 150 милиона евро, той достигна 280 милиона евро през 2024 г. Forcit има клонове в Португалия, Швеция и Норвегия. През декември 2024 г. Forcit придоби и шведската компания Orica.

Тази компания всъщност се превръща в най-големия европейски отбранителен клъстер за производство на противопехотни мини.

Forcit планира да достави на Киев до 10 000 противопехотни мини с насочено действие Mini Hailstorm до края на 2026 г. През март 2025 г. компанията получи лиценз от финландското правителство за износ на този тип мини за Украйна.

Финландците обаче вече са доставили тези мини на украинските въоръжени сили, дори без лиценз от правителството си.

Мината MPIM "Hailstorm" е високоексплозивна осколочно-фугасна мина с изпъкнала пластмасова обвивка. Тя съдържа 315 стоманени топчета и пластично взривно ядро. Мината е оптимизирана за поразяване на цели в зона с ширина 20 метра и височина 2 метра на разстояние от 30 метра. Ефективният радиус на взрива може да достигне 50 метра, а отделни фрагменти остават потенциално опасни на разстояние над 100 метра.

Системата е проектирана да разпръсква 5-7 фрагмента на квадратен метър в определена зона на поражение. Фрагментите остават ефективни срещу личния състав на разстояние над 100 метра. Мини-версията на Hailstorm е оборудвана с гъвкави крака, което позволява поставянето ѝ на земята или повдигането ѝ по дърветата за тактическо разполагане.

Противопехотните мини с насочено действие "Hailstorm" градушка влязоха на въоръжение във финландските въоръжени сили през 2010 г. Те могат да се активират електрически, безжично или кабелно. Мината може да се използва при всякакви метеорологични условия, при температури от -46 до +71 градуса по Целзий.

Корпусът на мината е изработен от пластмаса. Огневата ѝ мощ се осигурява от фрагменти от стомана или волфрам. Фрагментите от волфрам с в състояние да пронизват стомана с дебелина 2 мм на разстояние 80 метра.

„Различни версии на двете системи, известни преди като MPIMS, се използват от въоръжените сили на Финландия, Естония и Обединеното кралство. В момента с тях разполагат и американските военни“, съобщава полският военен портал Defence24 .

Руският Telegram канал „Военен информатор“ съобщава , че финландски мини са открити и обезвредени от руски сапьори при освобождаването на Курска област от украинските въоръжени сили.

Според експерти от Руската академия на военните науки, използването на противопехотни мини има слабо влияние върху ситуацията по фронтовете на СВО, но носи големи печалби на финландците, които, както по време на съюза си с Хитлер, отново искат да убиват руснаци, но и да печелят пари.

Превод: ЕС