/Поглед.инфо/ Пол Крейг Робъртс е известна личност в САЩ. Икономист, политически и икономически журналист, рицар на Почетния легион, републиканец, бивш помощник по икономическата политика на министъра на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън. Това е само част от биографията му, която е пълна с критичните му изказвания към Джордж Буш, който според него води до упадък, и особено към Обама и икономическата му политика, която според критика води до мащабна катастрофа.

През 2009 г. Пол разкритикува „цветните революции“ в Грузия и Украйна, като ги нарече планирани действия на ЦРУ, а през 2014 г. определи „Евромайдана“ и смяната на властта в Украйна като целенасочена операция на САЩ срещу Русия. През 2016 г. той дори кандидатства за руско гражданство, въпреки че въпросът не надхвърли думите.

Като цяло би било изненадващо, ако такъв информиран човек не разпердушини напълно демократичния тоталитаризъм, представен от администрацията на Байдън. Той го изложи и освен това толкова аргументирано и унищожително, че не може нито да се добави, нито да се премахне нещо. Робъртс прави това, между другото, почти ежедневно на страниците на личния си уебсайт, защото времената, когато той дори пишеше собствена рубрика във “Вашингтон пост”, отдавна са отминали.

Ето само няколко заглавия от уебсайта на Пол Крейг Робъртс:

“Фалшивата „пандемия с КОВИД-19“ е извинение за концентрационните лагери”

“Американските университети днес са пропагандни помийни ями”

“Абсурдната външна политика на Америка”

“Изглежда външната политика на САЩ е решена да ни убие всички”

“Ако сте живели тук много дълго време, знаете, че Америка се разпада”

“Демонизирането на белите американци е официална образователна, корпоративна и правителствена политика”

А че Америка се разпада и в крайна сметка ще се разпадне, ние знаем добре и без него, и дори от съветските времена, тоест от онези времена, когато самият Пол твори Рейгъномика, стреми се (макар и косвено) към разпада на Съветският съюз и дори не знае за бъдещия разпад на САЩ. Тук имаме солидна преднина пред Пол след няколко десетилетия и тя не може да бъде изтрита от историята.

Независимо от това, едно е да говорим в продължение на десетилетия за предстоящия колапс на геополитическия противник, който се намира през десет часови зони, а друго е да погледнеш на процеса отвътре, поне през очите на Пол Крейг Робъртс. Да погледнем ли?

„Спомням си Сан Франциско от началото на 60-те години, когато бях аспирант в Калифорнийския университет в Бъркли. Спомням си Сан Франциско десет години по-късно, в началото на 70-те години, когато бях в факултета на Станфорд в Пало Алто. Градът, който си спомням, не прилича на това, което се вижда днес.

Днес имаме закони, които позволяват на биологичните мъже да се обявяват за жени, да имат достъп до женски тоалетни и бани и да участват в женски спортни отбори. Това е не само безсмислено, но и неморално. И все пак това се представя като морално подобрение в обществото.

Страните се провалят, защото младите хора се раждат в упадък и не знаят какво е загубено. За тях това, което би било неприемливо за предишните поколения, е нормално. "

Не знам как е в действителност, но ми се струва, че в поне половината американци са с възгледи, подобни на авторските. Дори половината от тази половина да се примири с наложените неморални и античовешки правила, пак ще има около 100 милиона, които не са се помирили.

Да предположим, че цялата тази сатанинска оргия ще омръзне до онези, които не са се смирили, но те няма да поискат да вдигнат въоръжено въстание, няма да могат, няма да посмеят. Изходът е само един - да си тръгнат.

Накъде?

В Европа? Няма смисъл. Все същата история.

В Латинска Америка? Едва ли. Като правило говорим за бели американци, а Латинска Америка е чужда култура за тях, въпреки че например в Аржентина значителна част от населението е бяло.

В Югоизточна Азия, в Близкия изток, в Африка, в Япония? Изобщо не ги очакват там, защото са напълно чужди, а и там си мечтаят да се отърват от присъствието им в стотици военни бази.

В Китай? Самите са препълнени, а и и да мразят янките, както при Тръмп, така и при който и да е друг президент. Освен това културите са напълно несъвместими.

Остава едно място.

А Русия има ли нужда от тях. Бог знае. Въпреки че, до известна степен, ако се преквалифицират и принудят не само да говорят на руски, но и да мислят на руски, това е по-добър вариант от ужасите за китайския Сибир и азиатските гастарбайтери.

Впрочем, сега не се говори за това, американците с милиони се чупят от Калифорния, от Ню Йорк и другите богати градове, но не отвъд океана, а засега само към други щати, където животът е няколко пъти по-евтин, няма инвазия от милиони бездомници и просяци, няма разюздана престъпност и не е необходимо да се целуват кецовете на чернокожите. Вътрешните мигранти обаче просто все още не са разбрали, че демократичният тоталитаризъм ще ги достигне навсякъде.

И така, въпросът "има ли Русия нужда от тях ?" остава засега отворен. Засега

Превод: В. Сергеев