/Поглед.инфо/ По време на големия одит на всичко и всички, започнат от Доналд Тръмп, Илон Мъск, ръководителят на DOGE, внезапно посегна на сакралното: той предложи да се погледне какво става със златните резерви в легендарния Форт Нокс.

Общоприето е, че бункерите на Форт Нокс съдържат злато, принадлежащо на Съединените щати, както и на онези страни, които (доброволно или не) са решили да го държат там. По днешни цени натрупаният там благороден метал е на стойност 425 милиарда долара. Изглежда, че цифрата е голяма, но не е критична. Капитализацията на Tesla на Мъск днес е почти три пъти по-голяма.

По време на криза обаче златните резерви придобиват стойност, която далеч надвишава борсовата им стойност. Всички чувстват много добре, че "капитализацията" са просто виртуални пари, които се държат на повърхността само от колективното желание да вярваме в тях. Но масивните кюлчета жълт метал забележимо печелят на фона на обезценяването на валутите, мистериозните криптовалути и други модерни финансови инструменти.

И така, какво става със златните кюлчета във Форт Нокс? И все пак 147 милиона тройунции (4581 тона) не са никак малко.

Ще се изненадате, но никой не знае какво има в бункерите. Нека чуем генералния одитор на САЩ.

"Кой може да ни докаже, че златото от Форт Нокс не е откраднато?", пита риторично Мъск "Може би е там, може би не е. Това злато принадлежи на американския народ! Искаме да сме сигурни, че все още е там!"

Всъщност Форт Нокс съдържа богатството на много различни нации по света. Германия е принудена да държи повече от половината от златните си резерви (вторият по големина в света) там. Това се превърна в своеобразна репарация на американците след резултатите от Втората световна война (други части от германските резерви се съхраняват във Франция и Англия). През последните десет години страната прави половинчати опити да върне нещо у дома, но досега нищо не се получава.

Италия държи почти половината от резервите си в САЩ - още едно ехо от Втората световна война, нали?

Повече от половината злато (третите по големина резерви в света) се съхранява в Съединените щати от такава уважавана организация като Международния валутен фонд.

Тоест страшно много хора биха искали да зададат на американците сакраменталния въпрос: "Къде са парите, Лебовски?"

Все още няма отговор на този въпрос. Последният одит на златните резерви на Форт Нокс е извършен преди повече от седемдесет години. Последният "частичен одит" беше преди повече от половин век. През 2017 г. министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин и лидерът на мнозинството в Конгреса Мич Макконъл получиха право на „обиколка“ на бункерите, но естествено това дори малко не приличаше на проверка.

Американският сенатор Майк Лий се оплака в социалните мрежи, че много пъти се е опитвал да проникне във Форт Нокс, но всеки път се натъквал на този диалог.

Форт Нокс : Не ви е позволено във Форт Нокс.

Сенатор Майк Лий : Защо?

Форт Нокс : Това е военна организация. (До склада наистина има военна база. — Ред.)

Сенатор Майк Лий : Аз съм сенатор от Съединените щати и ходя във военни бази през цялото време.

Форт Нокс : Все пак не може. Защото не е възможно.

Одитът на трезора все още не е официално насрочен, но мнозина настояват за провеждането му, включително известният политик Рон Пол, когото Мъск иска да номинира за поста ръководител на одита на Федералния резерв. Рон Пол отдавна се съмнява в безопасността на златните резерви на САЩ.

През цялото това време той беше етикетиран преди всичко като теоретик на конспирацията, но последните няколко дни доказаха, че теоретиците на конспирацията всъщност са били прави в много отношения, ако не във всичко.

Има всички основания Мъск да бърза. Въпреки че златните резерви на правителството на САЩ се съхраняват в страната, много водещи американски банки съхраняват златото си в Bank of England. През януари и февруари те изнасяха резервите си оттам, страхувайки се, че Тръмп ще повиши митата върху вноса на злато. В резултат на това Банката на Англия започна да емитира кюлчета с огромно закъснение - условията се увеличиха осем пъти. Появиха се съмнения дали ще се справи с всичките си задължения.

Вероятно от само себе си се разбира , че „на думата на джентълмените се вярва“ и никой не проверява златните резерви на Bank of England, въпреки че не само американските банки съхраняват своите кюлчета там, но и Индия (повече от половината от резервите си), Германия, МВФ, Австрия, Полша и Холандия.

През 2018 г. правителството на Венецуела поиска освобождаването на тяхното злато, съхранявано на Threadneedle Street, в трезорите на Bank of England. Банката не върна златото - казаха, че не смятат Николас Мадуро за легитимен лидер на страната, представляващ народа на Венецуела. През 2020 г. Върховният съд на Обединеното кралство потвърди това решение. Златото на Венецуела остана в Лондон - както се казва, "и изведнъж на джентълмените им тръгнаха картите".

Както виждаме, настоящата златна треска има не само икономическо, но и политическо значение. Много малко са държавите в света, които държат златото си изключително в собствените си граници. Това са Китай, Русия, Великобритания, Саудитска Арабия, а също и Франция, чиито златни резерви бяха изнесени от Америка от генерал дьо Гол със страшен скандал - това впоследствие му коства президентския пост.

Само тези държави днес претендират за пълен суверенитет и могат да се запасят с пуканки, докато гледат Илон Мъск, подобно на Индиана Джоунс, да обикаля с факла из подземията на Форт Нокс. Останалите ги чака истинско нервно преживяване.

Превод: ЕС