/Поглед.инфо/ Зловещото задушаване на чернокожия Джордж Флойд от бял полицай вдигна на бунт Минеаполис. Дали ще остане само поредният трагичен епизод, който ще отшуми с времето, или страховитата пандемия от Covid-19 и задаващите се избори ще направят силата на напрежението непредсказуема?
При такива събития в други страни (особено, ако имат нефт) обикновено обитателят на Белия дом – който и да е той – тръгва гордо да сваля диктатора и врага на демокрацията, допуснал подобни безобразия… А сега – кой да спасява Щатите от самите тях?…
Впрочем, това за диктаторите изисква уточнение. Ако става дума за никарагуанеца Анастасио Сомоса, който е хвърлял противниците си живи в кратера на вулкана Масая, то "той, разбира се, е кучи син, но наш кучи син", както откровено признава иначе кейнсианстващият американски президент Франклин Делано Рузвелт. Ако пък диктаторът е чилиецът Аугусто Пиночет, допълнил заръката на Ричард Никсън "икономиката да пропищи" с цели стадиони изтезавани и избивани затворници и с 3000 "безследно изчезнали", то той също е вашингтонски любимец - нали даде страната си за опитно поле на неолибералната Чикагска школа, плъзнала оттам по целия свят. Няма да дочака гнева на Белия дом и обезглавяващата публично хора саудитска монархия - поне докато продължава с щедрите си поръчки за американско оръжие. Лошо обаче се пише на вироглави управници в нефтени държави, които не искат да си подаряват петрола на Големия брат - даже не е нужно да припомням примерите, гледали сме ги на живо, някои епизоди от безкрайния сериал дори още вървят... И на този фон - ето го в Минеаполис моделът, който явно трябва да изкушава всички страни и народи...