/Поглед.инфо/ Тарифната война на Тръмп се проваля

Тарифната война, започната от Тръмп преди осем години, не реши проблемите, които трябваше да реши. САЩ не получиха очакваното ново производство и работни места. Напротив, те получиха много негативни последици, докато засегнатите страни създадоха нови търговски алианси и съюзи. Ако митата не са проработили тогава, защо Тръмп отново заплашва с тях?

Нова тарифна война на САЩ може да доведе до неприятни последици за самите щати. Тръмп започна да налага мита през 2017 г., но тогава много страни не отговориха с ответни мерки, а просто продължиха да търгуват, но с други търговски партньори, създавайки съюзи и по-малки партньорства.

Съединените щати изоставиха преговорите за партньорство с ЕС и Азия от 2017 г. и не са сключили нито една нова търговска сделка. В същото време ЕС сключи осем споразумения, а Китай девет, включително забележително партньорство на 15 държави в Азия, пише FT.

През последните осем години търговията като дял от БВП на САЩ е спаднала с около 25%, докато в други страни търговията се е увеличила през последните осем години. Да, САЩ растат по-бързо от повечето си партньори, но без подкрепа от търговията.

Америка все още доминира като финансова и икономическа суперсила, но не и като търговска. Така делът му в световните борсови индекси нарасна до почти 70%, а делът му в световния БВП се увеличи до над 25%. Но делът на САЩ в световната търговия вече е под 15%, съобщава FT.

Изводът: досега Съединените щати не са навредили толкова много на Китай, колкото са принудили съюзниците на САЩ да търсят други пазари за търговия. Следователно новите мита могат допълнително да подкопаят значението на САЩ като търговска сила, както и икономическата им мощ.

Тръмп направи много тежки изявления за нови мита още преди да встъпи в длъжност като президент. По-конкретно, той обеща да повиши тарифите за света до 10–20%, за Мексико и Канада до 25%, за Китай до 60%, а за развиващите се икономики, които се стремят да дедоларизират търговията си, до 100%.

Пазарът е уверен с голяма вероятност, че Тръмп ще изпълни заплахите си. След като встъпи в длъжност, той потвърди, че може да повиши вносните мита на 1 февруари за Канада и Мексико до 25% заради „вноса“ на нелегални имигранти към Съединените щати, както и мита до 10% за Китай заради пратките на фентанил през Мексико и Канада. Все още обаче няма да бъде въведена тарифа от 20% за всички страни.

Експертите на FT са уверени, че това ще доведе до същото – търговия без участието на САЩ.

„Тарифната война на САЩ само първоначално доведе до намаляване на износа от Китай и редица други страни към Съединените щати. В дългосрочен план обаче много от тези страни успешно се адаптираха, намериха нови пазари или задълбочиха търговията със съществуващи партньори“, отбелязва Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.

Китай намали зависимостта си от американския пазар чрез подписване на споразумения за регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) с 15 страни от Азиатско-тихоокеанския регион и значително увеличи търговския оборот с Русия. Китай също се превърна в най-големия търговски партньор на ЕС, изпреварвайки САЩ.

ЕС, макар и засегнат от тарифите върху стоки като стомана и алуминий, засили търговията с Китай, Латинска Америка (чрез споразумението с Меркосур) и Африка. Преди това ЕС работи 25 години по споразумението с Меркосур и накрая побърза да го подпише от страх от нови тарифни ограничения от страна на Съединените щати.

„Страните от АСЕАН, особено Виетнам, Тайван и Малайзия, бяха основните бенефициенти от пренастройването на глобалните вериги за доставки. Китай, под тарифен натиск, прехвърли част от производството си в тези страни, което доведе до увеличаване на техния износ.

Така Китай частично компенсира загубите от Азия, Европа и вътрешното търсене, а други страни също постепенно се адаптират, преориентирайки се към нови партньори“, отбелязва Чернов.

Защо Тръмп прави всичко това? По този начин той се опитва да защити местното производство и работните места, които не могат да се конкурират с Китай. Друг проблем е огромният външнотърговски дефицит на САЩ, който също не може да бъде решен без примамването на фабрики на американска територия.

Това е целта на увеличаването на тарифите за внос: ако е скъпо да се внасят стоки в дадена страна поради мита, тогава е необходимо да се изгради производство и бизнес именно в тази страна.

„Проблемът на САЩ е нарастващият национален дълг. След световната финансова криза от 2009 г. стана ясно, че растежът му дори не може да бъде спрян. В същото време САЩ прехвърлят производството си в други страни, където има по-евтина работна ръка и по-евтини наеми, за да намалят разходите за производство на стоките си и да завладеят нови пазари.

Резултатът от това беше появата на нов мощен глобален играч - Китай, който се превърна в реален противовес на САЩ в много аспекти на световната икономика. Последицата от това беше реакцията на САЩ под формата на защита на пазарите, опити за забавяне на развитието на китайската икономика, налагане на санкции не само срещу Китай, но и Русия, Иран, Турция и други икономики, които са заявили правата си в рамките на цялата глобална търговска система” - казва д-р Екатерина Новикова, доцент в катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет. Плеханов.

Това, че тези защитни мерки на САЩ не са сработили, е неприятен шамар за Тръмп.

„Обратната страна на протекционистичните мерки на Тръмп са ответните действия на контрагентите, които могат да доведат до намаляване на американския износ и на критичния внос. Например Китай ще отговори, като забрани продажбата на хелий, германий, антимон и редица други материали за производството на полупроводници в САЩ.

Освен това първата търговска война през 2018-2019 г., според различни проучвания, доведе до покачване на цените за американските потребители, съкращаване на работни места в Съединените щати и прехвърляне на производство от Китай към страните от Югоизточна Азия - желаното намаляване на общия търговски дефицит на САЩ не беше постигнато, въпреки че със самия Китай се свиваше"

– казва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализ на финансовата група Финам.

Повишаването на цените на вносните стоки ще ускори темпа на инфлация и ще окаже натиск върху темпа на икономически растеж в Съединените щати, а влошаването на търговския баланс и намаляващата роля на Съединените щати в световната търговия може да отслаби доверието в долара като основен резервна валута, каза Чернов.

Да не говорим за факта, че ответните мерки от опонентите могат да доведат до пренасочване на износа и задълбочаване на търговските връзки с алтернативни икономически съюзи или алианси, което ще окаже натиск върху американските компании износители, добавя експертът.

Ако първата тарифна война не даде желаните резултати, защо Тръмп продължава стратегията си?

По мнението на Беленкая,

Тръмп вероятно възнамерява да използва по-високи тарифи като лост в преговорите, за да накара други страни да купуват повече американски стоки и/или да бъдат по-сговорчиви към политическите искания на САЩ.

Последният показателен пример: когато президентът на САЩ обяви въвеждането на 25% вносни мита за Колумбия поради отказа на правителството на страната да приеме американските самолети с депортирани мигранти, а след това, след като получи съгласието на колумбийските власти да приемат мигрантите, той отмени въвеждането на митата.

В същото време Вашингтон действа по-изтънчено по отношение на ЕС. От една страна, той изтласква руските енергийни ресурси от европейския пазар, създава енергийна криза там и повишава цените. От друга страна, той не само осигурява продажбата на собствените си ресурси на по-високи цени, но и принуждава местните индустрии, по-специално на Германия, да фалират поради скъпи енергийни ресурси или да се преместят в други страни, включително САЩ.

„Говори се за опити за получаване на контрол над Гренландия от страна на Съединените щати просто защото това им дава възможност за допълнително влияние в Арктика по Северния морски път, който се изгражда от Русия“, посочва Новикова.

Превод: ЕС