„Тръмп“, пише The New York Times, „казва на събеседника си по телефона, че е бил принуден да направи този рязък жест срещу Иран от някои сенатори-републиканци, от чиято подкрепа той се нуждае повече от всякога в борбата срещу импийчмънта.“ The Wall Street Journal съобщава същото: „Тръмп е признал на приятелите си след удара, че в случая с генерал Сюлеймани е бил под натиск от сенатори, които са негови важни поддръжници в предстоящата дискусия за импийчмънт в Сената“.
„Сюлеймани не представляваше пряка заплаха за Съединените щати, но беше убит в резултат на изнудването на неоконсерваторите, които имат голямо влияние в Сената и изнудва американския президент“, обобщи тези доклади италианският вестник “Ил Джорнале”.
И тук необяснимото става обяснимо. Никой всъщност не приема сериозно изявлението на Тръмп, казвайки, че Сюлеймани уж е подготвял атаки срещу четири американски посолства, още повече, че това никога не е било потвърдено от никого. Според ръководителя на Пентагона Марк Еспер той не е видял нито един разузнавателен документ, потвърждаващ подготовката на подобно нападение.
Неоконсерваторите, които успяха да „разменят“ живота на Касем Сюлеймани за гаранциите на Тръмп срещу импийчмънт (на 5 февруари, Сенатът гласува за злоупотреба с власт от президента с резултат 52:48 в полза на президента), се формират като направление в началото на 70-те години в рамките на Демократическата партия. Някои от демократите тогава не бяха съгласни с изказванията на мнозинството от тази партия срещу войната във Виетнам.
Основателите на неоконсервативното движение са Ървин Кристол и Норман Подгорец, които формулират своите възгледи в списание „Коментар“ през 50-те и 60-те години на миналия век. В тази система от възгледи Съединените щати са призовани да въведат „глобална хуманна хегемония“ в света поради абсолютното превъзходство на техните културни и обществено-политически ценности. Тази хегемония трябва да се поддържа чрез "укрепване на военното превъзходство и пряката военна намеса" от страна на САЩ.
В Републиканската партия неоконсерваторите превземат доминиращите височини през 90-те години. Тезата, че всяка държава навсякъде по света, която води политика, противоречаща на интересите на Съединените щати, трябва да се разглежда като заплаха за американските „национални интереси“ е символ на вяроюто на неоконсерваторите.
Неоконсерваторите са малка, но сравнително затворена и много влиятелна група. Много от тях са открити привърженици на ционизма, в частност Ървин и Уилям Кристол, Норман Подгорец, Макс Бут, Ричард Пърл, Пол Улфовиц, Робърт Кейган, Дъглас Фейт, Люис Либи, Елиът Ейбрамс, Джон Болтън.
Между другото, Болтън, бившият съветник на президента на САЩ по национална сигурност, поздрави всички участващи в убийството на Сюлеймани, като изрази надежда, че елиминирането на иранския генерал ще бъде "първата стъпка към промяна на режима в Техеран". И в това Болтън, като пламенен представител на неоконсервативното движение, напълно се идентифицира с терористичната група „Ислямска държава“. Тази групировка, приветства смъртта на генерал Касем Сюлеймани, като нарече убийството му „акт на божествена намеса, която помага на каузата“.
„През 2016 г. Доналд Тръмп, който тогава беше кандидат за президент, нарече Барак Обама „основател на “Ислямска държава”. А сега, може би, г-н Тръмп ще стане не основател на терористична група, а неин спасител”, пише The New York Times. саркастично за красноречивото съвпадение на интересите на Джон Болтън и терористите.
Ако са наистина верни съобщенията в американските медии, че решението на Тръмп да се убие генерал Касем Сюлеймани е взето под влиянието на неоконсерваторите, тогава структурата и механизмите на влияние в горните ешелони на американската политика изглеждат зловещи.
Превод: В. Сергеев
