Това решение ще бъде особено важно в случая с Пенсилвания (която има 20 електорални гласа). Въпреки това, в Уисконсин и Мичиган, където Тръмп уверено водеше, се появиха и стотици хиляди „закъснели“ бюлетини, които отидоха при Джо Байдън. В централата на този кандидат с немигащ поглед съобщават, че са спазени всички процедури и че мистериозно появилите се бюлетини „трябва да бъдат преброени“, защото „всеки глас трябва да бъде отчетен“.
Демократите разработват сценария от няколко месеца предварително, според който обявяването на победителите в ключовите "колебливи" щати ще стане не веднага, за да се постави под въпрос победата на Тръмп. При нормални обстоятелства той би спечелил, но сега дълбоката държава се опитва да му открадне победата, разчитайки на подкрепата на благосклонните към тях съдии на местно ниво. Цялата тази история ще приключи рано или късно във Върховния съд, но дотогава ни очакват седмици на улично насилие, хаос и истерия в медиите.
Нека бъдем честни: ако Джо Байдън победи, сърбите като народ и Сърбия като държава няма на какво да се надяват. И обратното: ако резултатите от изборите в Уисконсин и Мичиган бъдат преразгледани и победата на действащия президент бъде призната със закъснение, може да се направи поне опит за намиране на решение на косовския проблем. Екипът на Тръмп вече демонстрира разбиране на интересите на Белград. Например, изявлението на специалния пратеник на американския президент Ричард Гренел за възможността за промяна на границите между Сърбия и Косово вече предизвика голямо възмущение на германския канцлер Ангела Меркел, брюкселските чиновници и, интересно, на бюрократите от Държавния департамент на САЩ, които в по-голямата си част са от редиците Демократическа партия (например, прессекретарят на Държавния департамент за Западните Балкани Матю Палмър).
В случай на победа на Байдън, на сцената ще се появят редица политици, които са посветили кариерата си на очевидно антисръбски, дори може да се каже, сърбофобски курс в Западните Балкани. Хилари Клинтън и Джон Кери нарекоха Сърбия „недовършеното дело на Балканите“. На първо място, това означава насилствено превръщане на Босна и Херцеговина в унитарна държава, оглавявана от мюсюлмански джихадисти от Партиятата за демократично действие (сега тя се оглавява от Бакир Изетбегович - синът на Алия Изетбегович, който разгърна гражданска война в БиХ през 90-те години). На второ място, Байдън и неговият екип ще настояват за признаването на независимостта на Косово от Сърбия. Трето, хората на Байдън биха искали да задържат Мило Джуканович на власт в Черна гора и да върнат властта на неговата морално и финансово фалирала Демократическа партия на социалистите.
Много добре знаем какво зло донесоха демократите на сърбите по времето на Бил Клинтън. Няма съмнение, че с победата на Байдън този курс ще намери втори живот. Разликата между настоящата администрация на Тръмп и предишните демократични администрации на Бил Клинтън и Барак Обама е, на първо място, че ключовите играчи в екипа на Тръмп не са изградили кариерата си на сърбофобия, когато става въпрос за балканския регион. По време на ерата на Клинтън сърбите преживяха бомбардировки в Босна и Херцеговина и в самата Сърбия, както и разрушителни санкции. По време на Барак Обама не беше много по-добре. Хилари Клинтън, която беше при него държавен секретар (преди скандала с Бенгази през 2012 г.), по време на разглеждането на кандидатурата си за този пост в Сената, заяви, че щатите имат „незавършени дела на Балканите“, което означава незавършения проект за унитаризация на Босна и Херцеговина (т.е. премахване на Република Сръбска). Нейният наследник Джон Кери разсъждава приблизително така..
Екипът на Байдън все още включва фигури като Антъни Блинкен, дългогодишният му съветник по външна политика, който е бил автор на речи, докато Байдън е шеф на комисията по външни отношения на Сената и по-късно вицепрезидент. Тогава реториката на Джо Байдън беше изпълнена с изключително обидни и шовинистични забележки за сърбите. Това трябва да се казва винаги и навсякъде и винаги трябва да помним това, защото сръбският народ не смее да понася подобни обиди и не трябва да забравя. В допълнение към Блинкен, екитъп на Байдън включва Саманта Пауър, която също направи кариера от мита за геноцида в Сребреница. Тя дори получи прякора „Мадам Геноцид“ и действа като идеолог на така наречената доктрина „Отговорност за защита“, която формира основата за „хуманитарната“ намеса срещу Сърбия през 1999 г.
В демократичния лагер има и двама пламенни русофоби, които по подразбиране също са сърбофоби. Това са Мишел Флурной, която, ако Байдън спечели, ще стане министър на отбраната (под ръководството на Барак Обама тя е ръководила отдела за стратегическо планиране на Пентагона) и Евелин Фаркаш (съветник по националната сигурност, бивш заместник-помощник-министър на отбраната за Русия и Украйна при администрацията на Обама). И двете се стремят да "научат Русия", и двете, в съответствие с чисто механичния, детерминистичен принцип, разглеждат Сърбия и сърбите като цяло като "дългата ръка на Русия", която трябва да бъде неутрализирана завинаги на всяка цена.
Ако такива хора дойдат на власт, тогава временно спряната подкрепа за Мило Джуканович несъмнено ще бъде удвоена за него, за да предотврати смяна на режима или да торпилира работата на новото правителство на Черна гора на всяка крачка. Екипът на Байдън се състои от сърбофоби, които никога няма да преразгледат своите възгледи, формирани през 90-те. За разлика от тях, в екипа на Тръмп няма хора, които да са се прочули и да са изграждали кариера от омраза към сърбите. Това е огромната разлика. Във Вашингтон са склонни да разсъждават така: хората са политика, а личностите в политиката са много по-важни от публично декларираните принципи.
Не е тайна, че Джо Байдън не е в състояние да действа като президент. Върхушката на Демократическата партия добре осъзнава това, но не иска да се отклони от курса си, защото вижда, че има шанс да победи Тръмп само с Байдън. Те използват последния просто като параван, за да скрият факта, че Демократическата партия вече се е превърнала в политическа сила, която се застъпва за отварянето на границите и оплюва законите и конституцията, което стана съвсем очевидно в случая с преброяването на гласовете.
Превод: В. Сергеев
