/Поглед.инфо/ Изглежда, че името на бъдещия вицепрезидент на Съединените щати при президента Доналд Тръмп е определено от същия куршум, който едва не отнесе главата на Тръмп.
Освен това 39-годишният сенатор от Охайо Джей Ди Ванс трябва да се разглежда като вероятен наследник на Тръмп, който ще се кандидатира за президент през 2028 г. Засега той изглежда най-добрият кандидат за Русия и най-лошият за Украйна и този, който ще определи политическата форма на бъдещето на Америка, освен ако, разбира се, не влязат в игра по-добри снайперисти.
До последния момент Тръмп, по собствените му думи, имаше кратък списък с кандидати за съперници, но Ванс не изглеждаше фаворит. В политическата традиция на САЩ вицепрезидентът е позиция за коалиционни партньори, а не избор на сърцето. Често се случваше партньорите едва да се познават, като Рузвелт и Труман, или да не могат да се понасят, като Кенеди и Джонсън.
Затова в двойка с Тръмп те очакваха да видят някой от елита, от умерените, от религиозни групи, като Майк Пенс, от латиноамериканците, чернокожите или жена. Вместо това Тръмп избра собствено копие, но подобрена, по-млада, по-шлифована версия. Той заложи на човек, който принадлежи към собствения му клан (като приятел на сина му) и е идентичен като възгледи с Тръмп, въпреки провокативната разлика в произхода.
В позицията на Тръмп да направиш избор в полза на „вице“, който би харесал повече на „вашингтонското блато“ и на либералните медии, отколкото на самия него, е все едно да му начертаеш мишена на главата, за да не пропусне следващия път. Така изборът в полза на изцяло „един от нашите“ стана въпрос на живот и смърт: ако Тръмп умре, политическото му наследство ще отиде при Ванс, който е по-опасен за елитите от Тръмп, тъй като е лишен от бремето за неговите грехове и провали.
Тръмп е противоречив шоумен от Ню Йорк, заобиколен от топмодели и други милионери от детството си. Ванс е обикновеният американски народ, не може да бъде по-просто. Последният американски „вице“ преди него с толкова „нисък“ произход беше Ричард Никсън, син на калифорнийските бедняци.
Ванс е литературно надарен, но социално лишен човек от щат, превърнал се в един от символите на провинциализма в Съединените щати. Издигането му до върха е военната му служба по време на войната в Ирак и автобиографията му „Елегията на хилбилито“, която по-късно е филмирана и дори номинирана за Оскар.
"Хилбили" не може да се преведе. Буквално, това е просто „селяндур“, но и определена субкултура. Човек от чукарите, който се гордее със себе си, но яде лошо, пие много, бие близките си и знае повече за тежкия живот от всички калифорнийци взети заедно.
След провинцията бяха Ирак, Йейл, Силиконовата долина, Сенатът на САЩ и някъде напред се очертава Белият дом, но засега Ванс си спомня кой е всъщност. „На наш език“ това е писател „хилбили“, военен кореспондент от еднопромишлен град, чието основно предприятие затвори през 90-те години, единственият клуб изгоря, младите хора напуснаха или се пропиха до смърт. За това, че е „гласът на обикновените хора“ от зоната на здрача на деиндустриализацията („Ръждивия пояс“), той преди това беше възхваляван от либералните медии и членовете на Демократическата партия, която продължава да флиртува с работническата класа.
Сега същите хора ще мразят и проклинат Ванс: фактът, че заради изстрела в Пенсилвания Тръмп се превърна в категоричен фаворит в президентската надпревара, не означава, че сегашното правителство ще се откаже от тежка битка отвъд границите на срама и съвестта Отнема само няколко дни най-много, преди Ванс да бъде обявен за расист, въпреки индийската му съпруга и трите им деца.
Изборът на Тръмп ще изглежда особено чудовищен за онази част от американския елит, която поставя въпросите на външната политика на първо място, а в центъра на тази политика е противопоставянето на Русия като опасен „бунтовник“, който е оспорил хегемонията на САЩ в Европа и трябва да бъде наказан за това, за да се обезсърчат другите беше.
Ако се случи така, че Тръмп откаже подкрепа на Киев, принуди го да се откаже от руските територии и даде на Москва гаранции, че украинците няма да бъдат приети в НАТО, той ще изпълни „плана Ванс“. Ванс предложи всичко това много преди Западът да започне да изпитва съмнения относно възможността да победи Русия военно. Новият партньор на Тръмп никога не вярваше в силовия метод, призоваваше към преговори и беше близък до антивоенните изолационисти, като беше убедителен дори само защото е виждал войната със собствените си очи.
По отношение на Русия, Украйна и НАТО Ванс винаги е бил по-последователен, конкретен и откровен от Тръмп. Неговата контраелитарна позиция сега, а преди две години просто предизвикателна за американски политик, стана мейнстрийм по същото време, когато Тръмп посочи Ванс за свой съперник, а делегатите на конгреса на Републиканската партия гласуваха за тях като кандидати за президент и вицепрезидент.
Тръмп поема рискове. Изборът в полза на Ванс е декларирано желание да не се съобразява с никого, освен с най-близките си сътрудници. Освен това сенаторското място на Ванс в Охайо е важно за осигуряване на републиканско мнозинство в горната камара на Конгреса, без което демократите ще превърнат втория мандат на Тръмп в кошмар за управление.
След като усети куршума в ухото си обаче, Тръмп се убеди, че времето за спестяване на залози е отминало и вече няма място за компромис с враговете му във Вашингтон. Предстои само битка, в която Ванс не толкова въвежда нови войски (Охайо и хилбилитата така и така биха гласували за Тръмп), а по-скоро прикрива командира в тила - така че втори опит да се реши въпросът с куршум би губи значението си.
През януари предупредихме Тръмп: ако реши да се противопостави на „вашингтонското блато“ дотолкова, че да вземе Ванс за свой партньор, трябва да вземе и бронежилетка. В действителност куршумът беше изстрелян предсрочно, като по този начин показа, че Тръмп вече няма избор по отношение на това колко сериозно предизвикателство ще постави на „Вашингтонското блато“. Има само един начин: или те, или той.
Превод: В. Сергеев