/Поглед.инфо/ Неоспорим факт е, че републиката (Съединените щати, бел.р.) е навлязла в една от най-опасните кризи от своето съществуване.
Това е така не само заради изборните резултати от 3-и ноември, но и поради голям брой други фактори, които са отвъд американските граници.

Те включват глобална финансова криза, която една определена пандемия разпали из света, както и вървенето към световна война между великите сили, което акселерира много хаотично през последните години.

Колкото и да е непопулярно да се каже това във възпитаното общество, към момента на тази статия е невъзможно да се заяви със сто процента сигурност, че Джо Байдън действително ще има инаугурация като президент на 20 януари, 2021 година.

Простата причина за такова нещо е, че проверими доказателства за огромна партийна изборна измама, която е свързана с най-високите ешелони на британското разузнаване, нараства с всеки изминал ден след изборите.

Последно Изборни системи "Доминиън" бяха обвинени, че са изтрили два милиона и седемстотин хиляди гласа за Доналд Тръмп из цялата страна.

Освен това, те са дали 220,000 гласа, които са подадени за президента Тръмп на Джо Байдън в Пенсилвания (както и стотици други изборни аномалии и технологични грешки из всички важни суинг щати).

Тези и други големи признаци на масова измама дадоха началото на сериозни въпроси относно валидността на официалните резултати, които ще бъдат отнесени до съда, както съвсем скоро каза адвокатката на генерал Майкъл Флин, Сидни Пауъл.

Тръмп, Байдън и предстоящият срив

Към този момент повечето хора, които четат това са наясно (или ще бъдат наясно), че трансатлантическата финансова система ще избухне под 1,5 квадрилиона долара деривата, които се държат заедно от една смесица от пожелателно мислене, хиперинфлационно печатане на пари и много неизплатими дългове.

Не трябва да ни изненадва, че политиката на Големия рестарт беше изработена за да координира "световния ред след Ковид", без да има нищо общо с някаква реална пандемия.

Обратното, тя е свързана с налагането на нова диктатура на банкерите над нациите на планетата.

Ако не сте сигурни в тези твърдения, моля, прочетете скорошното ми изследване - "Какво не искат да знаете за икономиката, архитектите на Големия рестарт".

И Доналд Тръмп и Джо Байдън изразяват подкрепата си за американското ръководство в света, набутвайки се в тази буря, но двамата оперират на много различаващи се парадигми относно какво значи това водачество, както и каква външнополитическа традиция ще активират.

Джо Байдън е шампион на идеята, че "Америка трябва да води света" в опозиция на опасното надигане на "авторитаризма, национализма и антилиберализма".

Той иска да даде юздите на външната политика на екип, който е събран от ястреби и представители на военно-индустриални комплекс, докато Доналд Тръмп направи нещо различно.

На 9 ноември, настоящият президент уволни военния министър Марк Еспер (най-вероятно за да субвертира планиран преврат) и сложи на негово място Кристофър Милър, който призова за тоталния край на 19-годишната война в Афганистан.

"Ние не сме народ на постоянната война", заяви Милър.

"Това е антитезата на всичко, зад което седим, и зад което са седяли предците ни и са се сражавали. Всичко войни трябва да приключат", категоричен бе новият действащ министър.

Изразявайки желанието си за връщането на Съединените американски щати към традиционните им протекционистки и неинтервенционалистки политики многократно през тези четири години, президентът Тръмп определи предстоящата битка като "патриоти срещу глобалисти".

И все пак, въпреки тези факти, мнозина иначе интелигентни хора празнуват, че "лошият оранжев човек" най-накрая е свален и нормалността може да се завърне.

Безумие.

През април 2020, в една статия на Форейн Полиси, Джо Байдън призова за връщането на американското лидерство над световния ред.

Той каза, че "над 70 години Съединените щати под демократическите и републикански президенти играха водеща роля в писането на правилата" на световния ред.

Предвиждайки два възможни сценария, които ще настъпят в света ако Съединените щати "абдикитар от нашето лидерство", както президентът Тръмп направи, Джо Байдън казва, че ще стане следното:

1. Някой друг ще заеме мястото на Америка като глобален хегемон, който "няма да прокарва нашите интереси и ценности".

2. "Никой няма да заеме мястото ни и ще настъпи хаос".

Но почакайте!

Не трябва ли да има и трета опция в кристалното кълбо на Джо Байдън? Ами опцията за свят, който се дефинира от суверенни нации, които работят в състояние на взаимоизгодно сътрудничество?

Нации, които зачитат взаимния си интерес?

За съжаление, типът на мислене "или ние или те" може да разсъждава само в рамките на "баланса на силите". За този тип разсъждения, трети сценарий не съществува.

Парадоксът за подобни дребни умове, обаче, е, че самата есенция на надигането на Америка от Втората световна война до водеща позиция, което Джо Байдън хвали, е изцяло базирано на презумпцията и разбирането, че светът не е нищо повече от една система от типа "или ние или те".

Забравените многополюсни традиции на САЩ

От изработването на Хартата на ООН през 1941, формулирането на Бретън-Уудската система през 1944 до Декларацията за човешките права на ООН през 1948 година, няма никакво съмнение, че има малко, което Америка да не е повлияла.

Докато е факт, че ръководството е неоспоримо и често обективно погледнато е разрушително като грях, то също така лесно се забравя, че Хартата на ООН, която е изложена от Франклин Делано Рузвелт е изработена на схващането, че Америка никога не трябва да става империя.

Напротив, това схващане казва, че тя трябва само да помага на тези, които се нуждаят като им предоставя средствата за индустриално развитие.

Това фактически е разбирано като интернационализирането на Новата сделка, която включва мрежи за социална сигурност, банкови регулации, гаранции за продуктивна работа и инфраструктурни проекти.

Те е трябвало да бъдат насочени към всички нации, които искат независимост из Африка, Азия и Америките, или пък които се борят да се възстановят от разрушителните ефекти на войната.

Визията на президента Франклин Делано Рузвелт за мандатите на Международния валутен фонд и Световната банка никога не е била за превземането на бедни нации.

Идеята не е била да се поставят под контрола на нова система на дългово робство и наложени условия, а да се разшири продуктивният кредит до дългосрочни мегапроекти, които са от общо значение и цел за човечеството.

Но това разгневява британския премиер Уинстън Чърчил неимоверно.

Още по-важно, тази визия е базирана на нуждата за един базиран на доверието съюз между Съединените щати, Русия и Китай, който никога не би позволил появата на двуполюсната Студена война.

Работейки заедно с такива анти-империалистки мислители като републиканския лидер Уендел Уилки, вицепрезидентът Хенри Уолъс, икономистът Хари Декстър Уайт, довереникът Хари Хопкинс, помощник-държавният секретар Съмнър Уейлс и главен прокурор Робърт Джаксън измежду редица други, тази малка, но могъща група от патриоти представляваща и двете партии, се бори яростно за да гарантира не само, че чудовището на Уолстрийт и Лондонското Сити, този Франкенщайн - нацизмът ще бъде победен, но и визията на Уинстън Чърчил за възстановена британска имперска система, никога няма да успее.

Истинският дух на нациите

За разлика от по-ранната "Лига на нациите", която е имала за цел да унищожи всеки национален суверенитет след Първата световна война, Обединените нации са средство, което трябва да се превърне в платформа за диалог.

Те е трябвало да са основа за икономическо, многостранно изграждане на доверие в хармония с един многополюсен съюз, какъвто в момента се появява в света (плащейки адски много тези, които контролират лицето Джо Байдън).

Ако ви е трудно да ми повярвате, нека да цитирам член първи:

"За да се поддържат международният мир и сигурност и с тази цел: За да се вземат ефективни колективни мерки за превенцията и премахването на заплахите за мира, както и за потушавенето на агресивните действия или други нарушения на мира, както и за довеждането чрез мирни средства и в съгласие с принципите на справедливостта и международното право, разрешаване на международните спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира.

За да се развият приятелски отношения между нациите на базата на уважение за принципа на равните права и самоопределението на народите, както и за да се вземат други подходящи мерки за засилване на универсалния мир.

За постигането на международно сътрудничество при разрешаването на международните проблеми от икономическо, социално, културно или хуманитарно естество. А освен това за насърчаването на уважението за човешките права и фундаменталните свободи за всички, без значение от расата, пола, езика и религията.

За да бъде център за хармонизирането на действията на нациите за постигането на тези цели".

Тези принципи са разширени дори още повече чрез Универсалната Декларация за човешките права на 10 декември, 1948 година.

Тя повтаря основаващите принципи на Декларацията за независимостта на Америка, разширявайки тези неотменими права до цялото човечество, както Франклин Делано Рузвелт е предвиждал да се казва в преамбюла:

"Докато признаването на неотменното достойнство и на равенството и неотменните права на всички членове на човешкото семейство е основата на свободата, справедливостта и мира по света".

"Отмяната и презрението на човешките права резултираха във варварски действия, които възмутиха съзнанието на човечеството и напредъка на света, в който човешките същества ще се радват на свобода на словото и вярата, свобода от страха, което ще бъде обявено за най-висша аспирация на хората".

"Важно е да се насърчава развитието на приятелски отношения между нациите", казва още Рузвелт.

Важно е, ако човек не трябва да бъде принуждаван да прибягва в краен случай към бунт срещу тиранията или потисничеството, правата на човека да бъдат защитавани от върховенството на закона."

"Народите на Обединените нации имат в Хартата потвърждаване на тяхната вяра във фундаменталните човешки права, в достойнството и стойността на човешката личност и в равните права на мъжете и жените и са решени да промотират социален прогрес и по-добри стандарти на живот, по-голяма свобода."

"Страните-членки се задължават да постигнат в сътрудничество с Обединените нации, промотирането на универсално уважение за съблюдаването на човешките права и фундаменталните свободи".

"Едно общо разбиране относно тези права и свободи е от важно значение за пълната реализация на това".

"Сега, съответно, Генералната асамблея обявява тази универсална декларация за човешките права като общ стандарт за постигане за всички народи и нации, с цел всеки индивид и всеки орган на обществото, имайки предвид тази Декларация непрекъснато, да се стреми чрез обучаване и чуене да насърчава уважението за тези права и свободи и с прогресивни мерки, национални и интернационални, да гарантира всеобщото и ефективно признаване и съблюдаване, както сред народите на страните-членки, така и сред тези на териториите под тяхната юрисдикция".

Това са били идеите, които са имали за цел да дадат живот на "Четирите свобод", които са обявени от президента Франклин Рузвелт през 1941 година.

Те са препотвърдени и от неговия анти-империалистически вицепрезидент Хенри Уолъс през 1942 година.

Сега за да сме честни, този позитивен вид на американската външна политика, който започва в следвоенната епоха е много далеч от всичко, което светът вижда днес от Съединените щати от началото на Студената война.

Особено откакто беше убит президентът Джон Ф. Кенеди, който направи много за да се съпротивлява срещу превземането на Америка от нововъзстановената Британска империя (която някои напоследък наричат "дълбоката държава").

Много подобно и на самата американска конституция, тези принципи до голяма степен са останали мастило върху хартия, докато виждаме една нова епоха на бойци от Студената война, учени на стипендията Роудс и фабианци.

Те, ръководени от британското разузнаване, създадоха НАТО, разделиха света между по-светлокожото и по-тъмнокожото човечество, между имащите и нямащите, пускайки една система на безкрайни войни под формата на Пакс Американа.

Това са силите, от които хора като лорд Марк Малъх Браун и Джордж Сорос хвърлиха милиарди долари за рекламата на един пост-национален световен ред.

Те използват доктрини противни на Хартата на ООН като Отговорността за защита (R2P), сваляйки правителства с цветни революции.

В момента те водят активен преврат срещу американския президент Доналд Тръмп.

Днес има малък прозорец отворен за подновяване на забравените традиции. На американските републикански традиции, които са пазени от хора като Джон Куинси Адамс, Ейбрахъм Линкълн, генерал Грант, Гарфилд, Маккинли, Хардинк, Франклин Делано Рузвелт и Джон Ф. Кенеди.

Президентът Доналд Тръмп очевидно зае позиция в опозиция на превземането на републиката от дълбоката държава.

Остава да се види дали американският народ ще има далновидността да направи всичко възможно за да се организира в защита на републиката, пък и на цивилизацията.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели