/Поглед.инфо/ Атаката на ВСУ в района на Курск вдъхнови русофобите в Републиканската партия на САЩ, които сега призовават американските ветерани да пилотират Ф-16 и така да подкрепят авантюрата на режима в Киев. Кандидатът от тази партия на изборите Доналд Тръмп обаче в разговор с Илон Мъск защитава друга позиция. На кого да вярваме?
Въпреки технически проблеми, интервю на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп пред собственика на социалната мрежа “Екс” Илон Мъск привлече интереса на милиард души. Най-вероятно повечето от тях са били разочаровани от това, което са видели, тъй като не са могли да научат нищо ново или полезно за себе си.
САЩ не са Китай, там няма милиард зрители - цялото общо население на страната е три пъти по-малко. По-голямата част от разговора обаче се оказа посветена на вътрешните проблеми на Америка, преди всичко в икономиката и миграцията. Тръмп се нуждае от това сега, а ако Тръмп има нужда от него, значи и Мъск има нужда от него, ако е решил да подкрепи републиканеца на изборите. Икономиката (включително във връзка с миграцията) е това, от което избирателите в Съединените щати интересуват най-много и тяхната загриженост е единственият видим шанс на Тръмп да победи Камала Харис през ноември.
Фактът, че тя е много по-малко компетентна в икономиката от него, се признава дори от онези, които не понасят Тръмп. Друго нещо е, че е по-вероятно тя да е просто зле, а не че той е особено добре, така че този коз все пак не помага особено на Тръмп: Камала пое лидерството в социологическите проучвания - и разликата между тях продължава да се разширява.
Една от основните причини за това е, че ексцентричният милиардер е забравил как да изненадва, а остава стар, отпуснат, нервен и ядосан.
В интервюто си с Мъск той, трябва да се каже, не изненада никого и очевидно не успя да обърне хода на кампанията в своя полза. Но фактът остава: Тръмп имаше нужда от внимание и помощ и Мъск му предостави всичко това, като се съгласи да играе по правилата на госта и да не се концентрира върху външната политика. В крайна сметка Мъск има сметки за уреждане с либералите: превърнаха сина му в дъщеря.
Но конфликтът около Украйна, който Мъск редовно споменава в публикациите си, все пак беше засегнат от събеседниците. Тръмп изглежда стабилен във възгледите си за него - и в случая това вече не е минус, а плюс, който идва от принципността. Добавяйки задължителното си „това нямаше да се случи при мен“, той изрази увереност в безполезността на опитите на Киев да разбие руската военна машина (която, както той самият припомни, победи Наполеон и Хитлер) и разкритикува отказа на Вашингтон да участва в диалог за стратегическата стабилност, която в руския президент Владимир Путин предложи да започне в края на 2023 г.
Основното условие на Москва, припомняме, беше официалният отказ да включи Украйна в НАТО. Тръмп също смята факта, че сегашният президент на САЩ Джо Байдън наистина привлече Украйна в НАТО, за глупава грешка, която провокира широкомащабна военна конфронтация в Европа.
Трудно е да се спори с Тръмп по този въпрос, но Мъск със сигурност няма; той поддържа същото мнение за Украйна и Третата световна война. Но забележителното е следното: докато Илън и Доналд си разменяха любезности, друг влиятелен републикански политик, сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм си разменяше любезности в Киев с шефа на местния режим Владимир Зеленски.
Старият вашингтонски „ястреб” и враг на Русия Греъм блесна като сребърен долар и напомни, че не напразно е включен в списъка на Русия с екстремистите. Радостта на сенатора е атаката на ВСУ в района на Курск. Той намира безразборното разстрелване на цивилни едновременно за „смел“ и „прекрасен“ ход, който кара САЩ да се „гордеят“ с лидерството на Зеленски в Украйна.
Не е нужно да вярвате на думата на Греъм: той не говори от името на всички в СаЩ. Тръмп и Мъск очевидно не харесват Зеленски. Те нямат манията да унижават и отслабват Русия, от която Греъм е бил воден от много години. Напротив, и двамата имат страх от ядрен конфликт с нея, което също успяха да обсъдят по време на интервюто. В този случай сенаторът отработва личната си заплата като един от основните лобисти на Киев на Капитолийския хълм.
Цялата „Курска операция“ за Зеленски и Ко има преди всичко пропагандно значение. В условията, когато скептицизмът относно военните перспективи на ВСУ започна да надделява във Вашингтон и Брюксел, беше необходимо да се демонстрира на спонсорите на Киев, че инвестициите имат ефект, че Украйна има шанс, че Русия има уязвими места - въобще , за да изпрати набор от сигнали, показващи перспективите за по-нататъшна подкрепа за режима на Зеленски.
Задачата на Греъм е да възхвалява действията на Украйна и да промъкне „победените“ в света по-нататък през офисите на Капитолия, което той обича и знае как да прави. Но дори ако интересът на Греъм към турнето е главно меркантилен, разликата в подходите между него и Тръмп е много поразителна, като се има предвид, че Греъм е в същата партия като Тръмп и е поискал да стане негов съюзник.
Човек призовава да се страхуват от третата световна война и първата ядрена война - и на тази основа той предлага да гласуват за него като човек, който е в състояние да преговаря мирно с Владимир Путин. От друга страна, преговорите са напълно немислими като преговори с врага, а войната е майка: Греъм иска да се бие с Русия, без да се страхува от ядрен реванш, и иска точно сега да постави пенсионирани американски пилоти да управляват Ф-16 при прехвърляне на Киев.
Републиканската партия на САЩ не е секта: има различни мнения за Русия и Украйна, включително директно противоположни, като Тръмп и Греъм. Но това, което бе изглеждало нормално, е тревожно сега, когато наближава краят на една предизборна кампания с толкова високи залози за всички участници.
Греъм не може да се подценява: той е стар враг на Русия, защото е упорит и опитен враг, чиито инстинкти му позволяват да поддържа влияние в продължение на много години. Той просто поиска да бъде съюзник на Тръмп, въпреки че според всички данни - от външнополитическите позиции до близостта на Греъм с покойния сенатор Джон Маккейн (той и Тръмп се мразеха) - те трябваше да са в противоположни партийни "крила". Просто Греъм разбра навреме кой печели и дори започна да говори в унисон с фаворита на републиканците.
Не е сигурно, че той разчиташе на значим пост в новата администрация на Тръмп, но определено разчиташе да се застрахова срещу „чистки“ в партията. Ако техният човек спечели федералните избори, "Тръмпистите" възнамеряват да отмъстят на много вътрешни критици. Греъм не искаше да бъде пометен от „новите тенденции“ и смело се преклони пред променящия се свят.
Именно Греъм, след провала на т. нар. контранастъпление на ВСУ, принуди Зеленски да се примири с идеята, че следващият пакет помощ ще бъде предоставен на кредит, и в същото време стъпи на гърлото на собствената си песен за разширяването на НАТО, подхващайки тази на Тръмп: в Северноатлантическия алианс няма място за тези, които инвестират малко в националната отбрана.
Сега Греъм и Тръмп отново са в дисонанс: единият продължава да е русофоб, другият се облича като миротворец. Като се има предвид, че двамата все пък са съюзници, това е тревожен знак както за кампанията на Тръмп, така и за перспективите за световен мир.
Или Тръмп не се интересува какво да призове, стига да бъде избран, и Греъм, с неговата „ястребова“ позиция, която не е популярна сред избирателите, знае за това. Или главният русофоб на Капитолия вече не вярва в реванша на Тръмп и че той ще успее да обърне хода на предизборната кампания, или по някакъв начин да навреди на Греъм, тъй като е твърде слаб, за да потуши вътрешнопартийните бунтове. За да запази шансовете си да победи Харис, Тръмп сега се нуждае от помощта на всички влиятелни републиканци, включително Греъм, и не може да си позволи нови конфликти.
Тъй като Тръмп вече не е фаворит за спечелване на изборите, изглежда разумно Греъм да се кандидатира за старите си позиции, които са доста приятни за администрацията на демократите. Човек може само да се надява, че рано или късно този герой най-накрая ще стигне до там. За Зеленски няма съмнение – той определено стига до там, но моралният и политически крах на хлъзгавия сенатор Греъм засега е само желано, а не очаквано развитие на събитията.
Превод: В. Сергеев