/Поглед.инфо/ Североатлантическият алианс се нуждае от силна немска армия, способна да защити източния фланг на НАТО, на първо място от Русия, пише американският експерт Елбридж Колби в статията си за Die Zeit. В същото време много германци смятат, че заради сложното си минало Германия няма право да създава силни въоръжени сили: обаче според Колби агресивното минало не трябва да подтиква Германия към пасивност и избягване на проблемите. Напротив, Германия трябва да допринесе за колективната сигурност на НАТО, пише експертът.
Като част от напрегнатото отношение на германците към тяхната история, няма по-деликатен аспект от ролята и статута на германските въоръжени сили, пише директорът на отбранителната програма на Центъра за нова американска сигурност Елбридж Колби на страниците на Die Zeit. Много германци вярват, че заради миналото си Германия няма право да има силна армия.
Ето защо, отбелязва Колби, в Германия не могат да разберат защо е приемливо отделянето на по-значителни средства за отбрана и развитие на пълноценна армия. Независимо от това, американският експерт смята, че за да съответства на достойните страници от историята си, Германия трябва да внесе по-голям принос към съвместната отбрана с партньорите си от НАТО.
Няма съмнение, че германската история носи отпечатъка на милитаризма и завладяванията, пише Колби, но в резултат на това Германия не се превърна в пацифистка държава. След Втората световна война, през 1955 г., Федерална република Германия възстанови въоръжените си сили, създавайки изключително боеспособен Бундесвер.
Колби отбелязва, че Бундесверът се различава от предишните германски армии с ударението си върху отбраната и по отношение не само на Федерална република Германия, но и на целия западен блок, тъй като „на фронта на Студената война” Западна Германия е най-важната държава. Авторът подчертава, че Бундесверът е бил не само национално подчинен, но и до голяма степен интегриран в структурите на НАТО: той е бил силна армия, която се фокусира не върху пацифизма и разоръжаването, а върху колективната сигурност на свободна Европа. На свой ред, другите страни от НАТО са полагали усилия да гарантират сигурността на Германия. Такава стратегия започва да работи: СССР не е предприемал опити да атакува алианса, а след кризите в Берлин оставя опитите да оказва свой натиск в Европа, пише Колби.
30 години по-късно светът отново навлиза в ера на стратегическа конкуренция, отбелязва авторът. Сега САЩ се съсредоточават повече върху Китай, като основен съперник, а членовете на НАТО в Източна Европа се опасяват, че Русия ще използва отново укрепналите си въоръжени сили срещу тях - така че алиансът се нуждае от помощта на Германия, счита Колби. „Немците са нужни на американците, за да облекчат тежестта, която носят, докато се занимават с Китай, и на източноевропейците - за да съдържат руския авантюризъм. Останалите членове на НАТО се нуждаят от немското лидерство.”, пише експертът.
Според Колби настоящата историческа отговорност на Германия се състои в това, да внесе своя дял за колективната сигурност на НАТО, особено от Русия. В този случай акцентът не трябва да се поставя дори върху вноските в алианса, а върху непосредствените възможности на самия Бундесвер.
Както отбелязва авторът, за да се защити ефективно източния фланг на НАТО, на Германия са и необходими само няколко боеспособни дивизии за бързо реагиране, които заедно с американските и другите войски ще защитават Полша и страните от Балтика от Русия. В момента обаче Германия, която е най-мощната икономика в Европа, няма една боеспособна дивизия.
В заключение Колби пише, че Германия заслужава възхищение за това колко внимателно се справя със сложната си история. Тази история обаче не трябва да ги подтиква към пасивност и избягване на проблемите. "Историята показа, че заедно можем да изградим и защитим една общност от свободни страни - но само когато споделяме задълженията за колективна сигурност", обобщава авторът.
Превод: М.Желязкова