/Поглед.инфо/ Анализът на Дмитрий Минин разкрива сложната мрежа от интереси в Афганистанско-пакистанския конфликт. Авторът дешифрира как старата граница „Дюран“ се превръща в инструмент на САЩ и Израел за дестабилизация на Иран и овладяване на евразийските транспортни коридори, поставяйки Китай в критична позиция.

Линията Дюран: Колониалното наследство като фитил за нова експлозия

Афганистанско-пакистанският конфликт за границата, оставена неопределена и спорна още от времето на британските колонизатори, не е просто регионален спор. Това е дълбока рана в геополитическото тяло на региона, която периодично бива разкъсвана, за да служи на външни интереси. Настоящата ескалация обаче, която днес придобива характера на „война с ниска интензивност“, вече не може да бъде разглеждана изолирано. Тя е органична част от мащабната агресия, разгръщана от САЩ и Израел срещу Иран.

Подстрекаването на този конфликт от страна на Вашингтон има ясна стратегическа цел: да неутрализира Кабул, който през последните години започна опасно (за интересите на САЩ) да се приближава до Техеран. Същевременно, чрез ескалацията Исламабад бива притискан да използва своя ядрен арсенал и военна мощ в преки действия срещу Иран. В този контекст анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че Китай е поставен в изключително деликатно положение – Пакистан и Афганистан са негови ключови партньори, а конфликтът между тях отклонява вниманието на Пекин от защитата на иранските интереси. Зад хаоса прозира студеният разчет на Доналд Тръмп: контрол над транспортните артерии на Евразия.

Въздушните удари: Когато тероризмът е само претекст

Сблъсъците по прословутата линия „Дюран“ се подклаждат от групировки като ИДИЛ-Хорасан, които не признават никаква държавна власт. Вместо обаче Кабул и Исламабад да обединят сили срещу общия враг, те са тласнати към взаимно унищожение. Пакистанските въздушни удари на афганистанска територия, започнали непосредствено преди американо-израелската операция срещу Иран, превърнаха тлеещото напрежение в открита междудържавна война.

Само на 7 март 2026 г. пакистанската авиация подложи на масирани бомбардировки афганистанските провинции Пактия, Пактика, Хост, Майдан, Вардак и Кунар. Равносметката е ужасяваща: хиляди убити от двете страни, десетки жертви ежедневно и над 100 000 бежанци. Паралелно с това Пакистан декларира готовност да защитава Саудитска Арабия от „ирански атаки“ – ход, който ясно показва, че Исламабад действа по сценарий, написан далеч извън пределите на региона.

Дипломатическата безпомощност и ролята на Вашингтон

Говорителят на талибаните Забихула Муджахид поиска намесата на Съвета за сигурност на ООН, но сам призна, че този орган се е превърнал в инструмент на Запада. Докато светът се пита дали агресията на Тръмп е плод на личен каприз или на израелско влияние, отговорът вероятно се крие в нуждата на Нетаняху да „изтрие Иран от картата“, за да спаси собствената си политическа кожа. Вашингтон обаче е водещата сила – именно американската администрация тласка Израел към действие, преследвайки глобален преразпределителен контрол.

Доктрината TRIPP: Търговията като инструмент за господство

Анализирайки действията на Доналд Тръмп, Поглед.инфо насочва вниманието към неговия мегапроект – „Международен път на Тръмп към мир и просперитет“ (TPIPP/TRIPP). В Кавказ Тръмп вече успя да „заключи“ коридора „Север-Юг“ през хипотетичния Зангезурски коридор, договаряйки се с Армения и Азербайджан. Планът включва дори американска база със специален персонал в региона.

По оста „Изток-Запад“, където Китай е инвестирал над половин трилион долара, Тръмп се опитва да наложи американски контрол над т.нар. „Среден коридор“ през Казахстан. Логиката е цинично проста: стоките са чужди, но кранчето е американско. Цяла Евразия трябва да бъде „на куката“ на Вашингтон, без да се води мащабна световна война, а чрез локални конфликти, които разчистват пътя за TRIPP.

Иранската алтернатива и руско-иранският отговор

Техеран, съзнавайки опасността, започна да търси алтернативни маршрути, заобикалящи враждебния Азербайджан. Важна стъпка е засилването на корабоплаването по Каспийско море в сътрудничество с Русия, което ще съживи корабостроителниците по Волга. Изграждането на железопътни връзки през Туркменистан цели да затвори маршрута „Север-Юг“ по източното крайбрежие на Каспийско море.

Още по-стратегическо е свързването на иранското пристанище Чабахар с Централна Азия през афганистанските Херат и Мазари Шариф. Това е най-краткият път до световните пазари за постсъветските републики – проект, който прави американския TRIPP излишен. Именно затова Вашингтон е обсебен от идеята за смяна на режима в Иран на всяка цена.

Афганистан: От „гробница на империи“ до транспортен възел

Талибаните, подкрепяни от китайски инвестиции, започнаха немислима доскоро трансформация. Проекти като „Нов Кабул“, огромни напоителни канали и модерни магистрали променят лицето на страната. Ключов елемент е 300-километровият коридор „Вахан“, свързващ директно Афганистан и Китай. Той превъзхожда пакистанската магистрала „Каракорум“ и в бъдеще ще включва железопътна линия до Мазари Шариф.

По този начин Афганистан се превръща в основен транспортен кръстопът, заобикаляйки зоните, окупирани или контролирани от САЩ. Тръмп настоява за връщането на авиобазата „Баграм“, заплашвайки със санкции, но Кабул отговаря с древната формула: „Елате и си я вземете“. Ясно е, че САЩ целят изключването на Иран и Афганистан от евразийските коридори чрез военна експанзия.

Пакистан между чука и наковалнята

Пакистан е избран за маша на Вашингтон поради пристанището „Гуадар“, което е пряк конкурент на иранското „Чабахар“. Исламабад подкопава китайските проекти в Афганистан, вероятно с мълчаливото одобрение на САЩ, което поставя Пекин в патова ситуация. Въпреки инвестициите в Пакистан, за Китай вариантът Иран-Афганистан е по-прагматичен и защитен от западна намеса.

Вътре в самия Пакистан опозицията, водена от привържениците на Имран Хан, предупреждава за пагубните последствия от обслужването на американските интереси. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, въвличането в чужда война може да доведе до пълна изолация на Исламабад от съседите му и икономически колапс.

Американският лъв и кървавата баня на конкуренцията

За Доналд Тръмп това е просто бизнес. Американската икономика вече не може да се конкурира на равни начала и затова се нуждае от „кървава баня“, за да елиминира съперниците си. Американският лъв, макар и отслабващ, се опитва да разбие всяка алтернативна система на сътрудничество в Евразия. Въпросът е дали чрез разрушение може да се изгради нов световен ред, или Вашингтон просто ще остави след себе си опожарена земя и прекъснати пътища.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.