/Поглед.инфо/ Трябва да се каже, че глобализацията удря не само слабите на този свят: Мексико, Филипините, Тайланд. Удря и по силните... Така фалира Детройт, защото едно време започнаха да изтеглят автомобилната индустрия от него в Южна Корея. Редица зони в Европа се оказаха в много трудно положение.

Тоест глобализацията създава не просто такъв свят: Северна Америка и Европа плюс Япония и всички останали. Много по-интересна и по-ясна схема на глобализация е предложена върху суперобложката на книгата на Кеничи Омае. Има такъв японски бизнесмен и автор на много книги, наричат го още „Мистър Стратегия“. Неговите книги са много по-интересни от него. Защото на срещите той повтаря същото, което е казал в книгите. Идеята му е следната. Времето на националните държави си отива, идва времето на регионалните държави.

Омае привежда Северна Италия, Баден-Вюртемберг, Уелс, Сан Диего, Хонг Конг (Южен Китай), Силициевата долина (регион на Калифорнийския залив), Сингапур-Джохор-Риау острови (включително Батам) като примери за регионални държави, Лангедок- Регион Русийон с център в Тулуза и с тесни връзки с Каталуния, региона Токио, региона Кансай (Осака-Кобе-Киото), остров Пенанг (Малайзия) и „Големия триъгълник на растеж“ Пенанг-Медан (на о. на Суматра, Индонезия) - Пукет (Тайланд).

Това е регион, в който живеят от 5 до 20 милиона души. Не по-малко, защото тогава ефективното търсене и предлагане са невъзможни. И не повече, защото тогава има проблеми с бедността.

Тоест има такъв клъстер от 20 милиона, който е свързан не със собствената си държава, а със същите клъстери по целия свят. И ето, върху суперобложка на „Краят на националната държава: Възходът на регионалните икономики“ на Кеничи Омае има снимка на глобус и малки червени точки върху нея.

Основното във функционирането на региона-държава е решаването на местни проблеми чрез използване на глобални ресурси, включително интелектуални. Например, просперитетът на Силициевата долина като двигател на американската микроелектроника, особено в сравнение с друг център на тази индустрия - района на 128 шосе в Масачузетс, се дължи преди всичко на факта, че този регион е успял да привлече интелектуалци , мениджъри от най-висока класа и предприятия за рисков капитал и създава благоприятен културен, психологически и икономически климат за тях.

Районът на магистрала 128 беше зона за лобиране и възприемаше конкурентоспособността като средство за получаване на федерални средства за научноизследователска и развойна дейност. Отношение към чуждия капитал – подозрителност, нежелание за привличането му.

Резултатът е, че Япония разработва „Силиконов остров“ в Кюшу, Корея създава „Силиконов полуостров“, а районът на магистрала 128 е по същество извън конкуренцията поради своята „отбранителна позиция“. Такава позиция е реликва и трябва да бъде изоставена.

И така, Холивуд, изправен пред остър недостиг на капитал, не започна да изгражда протекционистични бариери по отношение на чуждите пари, а покани Рупърт Мърдок в 20th Century Fox, К. Ито и Toshiba в Time Warner, Sony в Columbia Pictures, "Matsushita “ - в ISA. Резултатът е „прилив“ от 15 милиарда долара. И непоявата на японски Холивуд.

Просперитетът, убеден е Омае, винаги има за своя основа регион-държава и съседните региони печелят от това. Колкото по-рано правителствата на националните държави осъзнаят това и започнат да третират региона-държава като специална зона, толкова по-добре.

Ако индонезийското правителство позволи на глобалната икономика на услугите да очертае две или три зони с размера на Сингапур на своята територия и да ги превърне в регион-държава, тогава те биха могли да бъдат управлявани като част от глобалната икономика и Индонезия ще получи центрове на растеж .

Последната теза на Омае ни позволява да разберем защо неговите идеи са толкова обичани от глобалистите и защо не можем да ги харесаме.

В миниатюра това може да се види в примера на Сао Пауло. Там има редица небостъргачи, които нямат нищо общо със самия Сао Пауло. Защото хората се качват на хеликоптер и летят до друг небостъргач. Това е светът на глобализацията.

Или хотелската система Хилтън, за която Кеничи Омае ми разказа, когато преподавах в японски университети и закусвахме заедно. Той казва: „Виж какво чудо – хотелите Хилтън! Те са еднакви навсякъде!“

Омае продължи ентусиазирано.

„Нашето поколение японски деца играят игри на Nintendo, те се играят в Америка.“

- Какво му е хубавото на това? - Аз питам.

„За да могат да говорят на един език“, отговаря Омае.

- Получава се някаква символика ... Но няма проникване на езика и културата - отбелязах аз.

„Либералната демокрация е глобална зоологическа система, в която почти всеки има храна, покрив над главата си, женски и мъжки, сигурност и занятия между съня, храната и чифтосването, значението на което непрекъснато намалява поради пренаселеността и деградацията на джендърната база, на практика вече няма елини и евреи, мъже и жени, деца и възрастни, а с инфантилни обикновени хора - зоологическа градина, обслужвана от роботизирани комплекси с малък брой специалисти под контрола на висшето ръководство на ТНК, изпълняващо препоръките на системата за вземане на решения под контрола на AI...", - az118.livejournal.com.

Но най-важният въпрос, на който не отговарят привържениците на теорията за глобализацията. Кеничи Омае просто отхвърли този въпрос, като каза, че по някакъв начин ще бъде решен.

Да кажем, че има регион-държава от 20 милиона души, хората там живеят много, много добре. Хемингуей има такава история "Където е чисто и светло". Но наблизо има свят, в който не е чисто и светло, и хората от този свят наистина искат да стигнат там, където е добре.

Един френски социолог каза: „Този проблем се решава много просто. Трябва да създадем буферна държава. На френски точният превод е "държава-преход".

И така, в региона-държава живеят 20 милиона души. И да кажем, че 40-50 милиона живеят в зона от 300 мили. Те получават нещо от този регион-държава и служат като буфер между него и зоната на дивотията, пиратството, бандитизма. Това са в същото време гладиатори-преторианци, които защитават региона.

Когато обсъждахме това през 1993 г., попитах: „Какво пречи на тези 40-50 милиона един ден да дойдат в града, да избият всички и да заемат мястото им?“

В крайна сметка това се случи например в арабския свят. Ибн Халдун показва това много добре с примера на арабските държави. Една династия идва от пустинята, прогонва управляващата династия в града. И първото поколение установява властта.

Второто разширява властта, консолидира я и разширява държавата. Третото поколение инвестира в изкуството. Четвъртото поколение деградира, пропилява всичко... Идват нови диви хора, избиват старата династия и създават нова империя. Вижте, цялата история на Близкия изток е точно такава.

Има още един пример, който дадох в тогавашната дискусия. Как се разпада древен Рим? Между зоната на Римската империя и Pax Barbaricum е имало зона от около 200 мили, тоест 300 км, където се заселват варварите, които преминават към римската система на земеделие. В резултат на това започва демографският растеж.

Освен това те обменят римски стоки и онези стоки, които могат да бъдат закупени в Римската империя, те ги продават на варварите. Тоест те са били такива междинни кралства. Докато Рим е бил силен, всичко е било наред.

А когато Рим отслабва и започват прекъсвания, къде да вземат стоки? Тези стоки могат да бъдат взети само чрез превземане на Рим.

Схемата на глобализацията, представена от Омае, е много добра, ако забравим, че освен икономика има социална система, демография и политика. Ако забравите за всичко това, тогава схемата работи като часовник.

Но ако включите човешкия фактор, тогава всичко ще се окаже напълно, съвсем различно. И в това отношение глобализацията създава много повече проблеми, отколкото решава.

Освен това глобализацията всъщност изчерпва капиталистическата система. Тоест социалната генетична програма, според която е основан капитализмът, свършва тук. И не защото капитализмът е лош, а защото той реши всички задачи, които трябваше да реши. Това е всичко, програмата е готова. Разследването приключи, забравете.

Днес говорим за създаване всъщност на ново кастово общество с много силна пропаст между богати и бедни и с фиксиране на неравенството, ако не със закон, то почти (ограниченията върху населението, успешно въведени през 2020 г. ни отвориха очите за много неща).

Не мисля, че е фантастично, че посткапиталистическият свят ще се развие, когато прослойката на господарите ще се превърне не просто в друга раса, а в различен вид - биотехнологичен и дори външно (ръст, телосложение и т.н.) ще се различава от дъното.

Друго нещо е, че този план все още трябва да бъде изпълнен. Много показателно е, че в САЩ през 1970-80-90г. имаше бюджетен дефицит. Последните три години от управлението на Клинтън бяха с бюджетен излишък. Това беше резултат от факта, че парите бяха изпомпани от бившата зона на социалистическия лагер.

Глобализацията имаше блестящо начало. Западът ограби абсолютно всичко, което можа. И тогава се оказа, че няма достатъчно сила.

И няма достатъчно сила да се установи контрол над много значителна част от света, преди всичко Русия и Китай. Вече е ясно, че светът започва да се разделя на големи макрорегиони. Оказа се, че глобализацията е много кратък процес.

Кисинджър абсолютно цинично дефинира глобализацията политически като "глобализацията е другото име за империализма на Съединените американски щати". Но мисля, че Хенри Кисинджър е малко като Рип ван Уинкъл тук. Човекът заспал, събудил се и САЩ вече са съвсем други. Все пак той живее в малко по-различна епоха.

Първо, Съединените щати след средата на 70-те години са не толкова държава, колкото клъстер от транснационални корпорации. Второ, самите Съединени щати сега са в положение, в което много хора говорят за тяхното разпадане и разпадане. Разбира се, няма да стане точно сега. Но, повтарям, Съединените щати изобщо не са това, което бяха.

"В Съединените щати има идеология за фокусиране върху успеха. Да си губещ е срамно, позорно. Загубата води до непоносима психологическа фрустрация, счупване, суицидни тенденции. Подобен фокус върху успеха е основен източник на слабост. Ние, с нашето желание винаги да си посипваме главите с пепел, сме психологически много по-стабилни за победа, защото нямаше онзи маниакален акцент върху успеха. Ние можем да понесем удари, американците не могат. Какъв е основният проблем на паричната лудост когато се печатат трилиони необезпечени долари. Зомбиране на бизнеса и деградация на елитите. Безотговорността е в основата на тези два процеса. „Разрешаването на обратна връзка просто ще довърши един болен икономически организъм. Съществуването е възможно само под похлупак. Няма да работи да се изправите и да започнете да танцувате отново", - kivi-rtsb.livejournal.com

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?