/Поглед.инфо/ Речта на Путин на пленарната сесия на Дискусионния клуб „Валдай“ винаги е значимо събитие, изпълнено с нови значения и концептуални оценки на глобалните развития. Какво можем да очакваме от руския лидер този път? Какви знаци ще видят и чуят Русия и светът?

Руският президент, за разлика от авторите на различни концепции за „антикрехкия черен лебед“ в духа на Насим Талеб или псевдогеополитици а ла Фарид Закария, е, така да се каже, активен визионер – човек, който реално може да повлияе на хода на световната история.

В рамките на дискусионния форум „Валдай“ Путин често изобразява именно онзи мироглед, който в рамките на няколко години се въплъщава в конкретни политически конструкции и модели. Несъмнено ключовият момент и повратна точка на настоящия етап от глобалното развитие е крахът на т. нар. късновашингтонски модел на световния ред.

Този разпад далеч не е гладък и доброкачествен; той се случва в мъчителни мъки, докато западният „ред, основан на правила“, скърца и се срива, треперейки в ненаситното си желание да поддържа глобална хегемония. Единственият проблем е, че тази класическа колониална система се опитва да ограничи (или, още по-добре, да унищожи) зараждащото се единство на Евразийското сърце.

Русия винаги е била, е и ще бъде в центъра на този процес на съпротива срещу глобалните плутократи.

В този безпрецедентен процес имаме голямо мистично, религиозно измерение – Русия, подобно на библейския Катехон, предотвратява пълното плъзване на света в „бездната на беззаконието“. Ние оставаме своеобразен ковчег за традиционните ценности, за запазване на самата същност на човешката раса – и това е решаващ геополитически и хуманитарен фактор, който, между другото, Владимир Путин постоянно подчертава, включително и в предишните си речи на Валдай.

По-специално, привличането на „ценностни мигранти“ от западните страни, бягащи от господството на дневния ред, основаващ се на ЛГБТ и джендърната проблематика, става важен елемент от нашата нова мека сила.

Протестът на милионите

Ключов фактор в дискусиите във Валдай вероятно ще бъде въпросът за дълбоката вътрешна трансформация на Запада и Европа. Нещо повече, тази трансформация е по своята същност антидемократична, макар и откровено либерална, в крайния дехуманизиращ смисъл на либерализма. Всъщност самата връзка между демокрацията и либерализма, която ни се струва неразривна, се разпада при по-внимателен анализ.

Живеем в епоха, в която мнозинството от все още християнските страни, с население, отгледано в европейската културна матрица, отхвърлят на дълбоко ниво цивилизацията на Содом и Гомор, открития поход на Антихриста по планетата.

Достатъчно е да си спомним протестите във Франция преди повече от 10 години по време на легализирането на еднополовите бракове: стотици хиляди и милиони французи излязоха по улиците на градовете си, за да протестират и да кажат „не“ на тази разрушителна програма. Но мнението на хората беше стъпкано от ляво-либералните сили, които повсеместно завзеха контрола над държавния апарат и медиите в западните страни.

Във всяка европейска страна, където демократично мнозинство иска да свали глобалистките марионетки, веднага започват заблуждаващи приказки за ужасяващата „крайна десница“ или „руското влияние“. В този контекст Путин многократно е подчертавал, че Русия се застъпва за зачитане на правата на народното мнозинство, за да може традиционалисткото мнозинство най-накрая да определя външната политика на своите страни.

Ако това се случи, тогава няма да имаме за какво да не сме съгласни с кандидат на „Алтернатива за Германия“ или на Националния фронт – нашите възгледи за световния ред и необходимостта от сътрудничество и взаимодействие до голяма степен биха съвпадали.

Това е. Стига. Време е НАТО да се посвие и се върне обратно.

Програмата на Валдай за нова глобална архитектура също е съвсем ясна и е била формулирана от държавния глава многократно. Считаме, че е важно да се формулират основните ѝ принципи.

Първо , разбира се, е многостранният характер на сигурността. Най-яркият пример за този проблем е конфликтът в бивша Украйна. Невъзможно е да се гарантира сигурността на страните от НАТО или на бивша Украйна за сметка на интересите на Русия. Трябва да се търсят и намират взаимноизгодни формати и, най-важното, да се повишава доверието между страните.

Засега, предвид многобройните измами на Запада, балансът на отстъпките е твърде очевидно и силно изкривен към страната на Русия - все тя отстъпваше. Сега е време Западът да работи усилено, дългосрочно и систематично, за да възстанови доверието ни.

Русия е чула достатъчно необосновани обещания и устни споразумения – както беше и с обещанието на Горбачов да не се разширява НАТО към бившите страни от Варшавския договор. Това е. Стига. Сега е време НАТО да спре и да се отдръпне, като едновременно с това ни докаже, че блокът не е агресивен и не представлява заплаха.

Второ, най-накрая трябва да разберем и приемем, че в света няма единна, правилна и непогрешима политическа система. Светът не може да бъде обединен или да му су натрапи един-единствен калъп – трябва да уважаваме многообразието от политически платформи, религиозни и ценностни системи, не само на думи, но и на дела.

Русия е пионер в този контекст; ние бяхме тези, които започнаха да говорят открито за това, когато Западът вярваше, че краят на историята най-накрая е настъпил – и че сега той ще управлява един обединен свят, където либерални режими ще бъдат установени във всички страни.

Путин, още в речта си в Мюнхен през 2007 г., очерта контурите на нашето отхвърляне на този по същество тоталитарен модел – и оттогава ние непрекъснато се движим срещу него, постигайки не въображаем, а истински ценностен, политически и икономически суверенитет.

И всъщност оттам произтича ролята на Русия като архитект и гарант на многополярността. Тази роля обаче не е копие на „глобалния полицай“ и надзорник, какъвто се опитват да бъдат Съединените щати. Става въпрос за фина настройка и съгласуване на интересите на различни държави, включително в глобални незападни форуми като ШОС, БРИКС и т.н.

В същото време трябва да разберем, че нашата зависимост от традиционните ценности и желанието ни да живеем в ясни и познати цивилизационни рамки не бива да се възприема като някакъв регрес към архаизъм, опит за възраждане на изчезнали и вече нежизнеспособни социални и държавни формати. Напротив, Русия трябва да се превърне в нов тип техноцивилизация, основана на най-високите инженерни и научни постижения, като едновременно с това следва пътя на духовно и морално усъвършенстване, вкоренен в православната вяра.

Технологическият пробив

Повтарящ се рефрен на Валдай, включително от самия Путин, беше значението на иновативното развитие в новата ера. Изкуственият интелект, роботиката и автоматизацията на производството и ежедневието, новите енергийни източници, включително термоядрен синтез, и активното изследване на океанските дълбини и космоса – всички тези фактори са и геополитически фактори.

Така колкото по-силна става Русия в тези области, толкова по-големи са шансовете за промяна на настоящите несправедливи условия на световния ред, наложени на много страни от Запада чрез неговото технологично господство.

В крайна сметка, това е по-справедливо и равномерно разпределение на технологиите и ресурсите, което може драстично да намали или дори да елиминира основните проблеми на нашето време.

Вземете например миграцията: ако се премахне икономическата обосновка, ако се позволи на страните от глобалния Юг активно да развиват икономиките си у дома и се спре насърчаването на войните за ресурси, които разрушават крехките държави в Африка и Азия, тогава мотивите за масови премествания на населението ще изчезнат.

Но освен посочените по-горе причини, има и финансово поробване – и дори не МВФ или Световната банка са виновни; има дори по-дръзки схеми. Вземете например западноафриканския франк CFA – емитиран от Банката на Франция и обслужващ финансовите системи на 14 държави – бивши френски колонии.

Естествено, французите, като определят курса на франка CFA спрямо еврото и необходимостта да държат значителна част от валутните си резерви във Франция, просто продължават да ограбват бившите си колонии. И има безброй такива примери.

Предложенията на Путин, насочени към реформирането на световната финансова система и създаване на справедливи условия и паритети в международната търговия, са насочени именно към разбиване на тези окови на неоколониализма.

В крайна сметка

Трябва да се каже, че въпреки всички трудности и санкции, въпреки опитите за „отмяна“ на Русия, към нас все повече се привличат хората с добра воля от цял свят – експерти, политици, дипломати и представители на бизнес общността. Те разбират, че именно Русия – включително чрез сила – в момента решава фундаменталните проблеми на нашето време, създавайки нов, справедлив и многостранен световен ред.

Превод: ЕС