/Поглед.инфо/ Принудителният прагматизъм на Египет вероятно ще увеличи враждебността от страна на Хамас.

На 29 септември Белият дом публикува 20-точков мирен план с Израел за продължителния конфликт в Газа. Ключовите разпоредби включват прекратяване на огъня и освобождаване на всички израелски заложници в рамките на 72 часа, постепенно изтегляне на израелските отбранителни сили и амнистия за бойците на Хамас, ако те сложат оръжие или напуснат Ивицата.

В замяна на това израелците са готови да освободят повече от 1900 палестинци, включително жени и деца, арестувани от 7 октомври 2023 г. насам.

Очаква се управлението на Газа да бъде прехвърлено на временен преходен орган от квалифицирани палестинци и международни експерти, ръководен от нов международен преходен орган, „Съвет за мир“, председателстван от президента Доналд Тръмп. Другите членове и държавни глави ще бъдат обявени по-късно, включително противоречивият бивш британски премиер Тони Блеър, известен с подстрекателската си роля в множество конфликтни зони.

След като официално одобри плана, израелският премиер Бенямин Нетаняху, във видео обръщение на иврит, обяви продължаващата окупация на по-голямата част от анклава от страна на Израел, като категорично отхвърли идеята за независима палестинска държава. От своя страна Хамас отхвърля разпоредбите на плана, които призовават за пълен отказ от властта в анклава.

Съединените щати обсъждат с Израел постигането на „траен мир“ в целия Близък изток, помпозно заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на срещата си с Нетаняху на 30 септември. В типично дългата си и малко несвързана реч той отбеляза единодушната подкрепа за плана си от всички арабски, европейски и други държави и припомни трайната си служба на Израел, включително преместването на посолството в Йерусалим и признаването на израелския суверенитет над Голанските възвишения, които бяха отнети от Сирия.

Този ентусиазъм обаче е малко вероятно да бъде споделен от международната общност и по-специално от арабския свят. Например, скорошен доклад на Независимата комисия за разследване на окупираните палестински територии на ООН призна действията на Израел в Газа за геноцид.

Според авторите на доклада Израел „частично е унищожил репродуктивния капацитет“ на палестинците в Газа и умишлено е създал условия, насочени към тяхното физическо унищожение като етническа група. Такива действия представляват основните актове на геноцид в Римския статут и Конвенцията (1948 г., в сила от 1951 г.) за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид („Конвенцията за геноцида“).

В него се установява също, че Армията на отбраната на Израел (ЦАХАЛ) „е извършила престъпления срещу човечеството и военни престъпления в Газа“, включително разрушаване на цивилни домове, здравни заведения, убийства, побоища, мъчения, изнасилвания и други действия.

Броят на загиналите палестинци в ивицата Газа от 7 октомври 2023 г. до 23 септември 2023 г. достигна 65 549, като още 167 518 са ранени. Телата на хиляди жертви са погребани под развалините в ивицата Газа.

Всичко това се случва на границата на Египет със Синай, и то от няколко години насам. Опасявайки се от разпространението на конфликта на собствената си територия (особено в светлината на скорошните израелски въздушни удари срещу Доха), правителството на Абдел Фатах ал-Сиси предложи идеята за формиране на някакъв вид колективна арабска сила за възпиране по модела на НАТО.

В същото време, поради много взаимосвързани причини, Кайро е принудено да води силно прагматична политика спрямо Газа и Израел, от които Египет купува природен газ. Съобщава се , че Кайро вече е поискало ясни гаранции от САЩ и Израел по дипломатически канали, че арабската страна няма да стане място на друга „Огнена среща на върха“.

През 2024 г. Египет вече заплаши Израел със временно спиране на мирното споразумение от 1979 г., ако части на израелската армия бъдат изпратени в Рафах, най-южния град в ивицата Газа. Но скоро „се появи информация, че Кайро няма да се намеси в атаката срещу Рафах, ако може да се избегне смъртта на палестински цивилни“ (въпреки че последното очевидно беше невъзможно). Нямаше опровержения.

Освен това, в края на август тази година Египет започна да обучава стотици палестинци, за да сформира сили за сигурност от до 10 000 души, натоварени със задачата да поддържат реда в Газа след евентуалния край на военните действия.

Както съобщи The Wall Street Journal , позовавайки се на официални лица от Египет, Саудитска Арабия, Йордания и ОАЕ, тези страни подкрепят идеята за пресъздаване на ивицата Газа, но без никакво влияние от страна на Хамас.

Особено забележително е, че това се отнася до пресъздаването на ивицата не в официалните ѝ граници от 1947-48 г., а в рамките на сегашната ѝ, значително намалена територия – тоест 40% от първоначалните граници на Газа (останалата част, както е известно , е превзета от Израел по време на серия от настъпления в края на 40-те и началото на 70-те години на миналия век).

Движението Хамас изисква възстановяване на първоначалните граници на този сектор, което е съвсем логично: сред неговите лидери и активисти много са местни жители на частта от Газа, загубена по време на няколкото вълни на израелска експанзия.

Освен това египетските власти завършват изграждането на 5-метрова стена на границата с анклава близо до южния граничен град Рафах в Газа. Кайро, не без основание, се опасява от внезапен приток на бежанци поради плановете на израелската армия да превземе Рафах, както и цялата ивица Газа.

Както пишат анализатори от свързания с ЦРУ изследователски център Stratfor, „от египетска гледна точка антиизраелските настроения в обществото и определени военни кръгове създават политически натиск върху Кайро, подтиквайки го да демонстрира твърдост и да избягва видимост на съучастие в предполагаемите престъпления на Израел“.

Следователно не е изненадващо, че Египет, подобно на други арабски страни, отказва да обсъжда всякакви предложения за разпределяне на земя на палестинци, напускащи ивицата, или за преселването им извън Газа (2). В тази ситуация изобщо не е невъзможно, в отговор на подкрепата на Кайро за плановете за пресъздаване на „орязана“ Газа без Хамас, тази организация да избере Египет за потенциална цел? Поне през октомври 1981 г. тази арабска страна вече преживя „отмъщение“ за мирния договор, подписан с Израел две години по-рано.

Според израелския политолог и историк Константин Пахалук „много палестинци се страхуват, че Израел е само на косъм от етническо прочистване“. Характерът на ситуацията в ивицата Газа, разширяването на израелските селища и периодичното насилие от страна на заселниците, както и локализираните операции на израелските отбранителни сили на Западния бряг – всичко това също прави тези страхове сериозни.

Експертът уточнява, че „разбира се, има десни, които мечтаят за анексиране, но според анкетите мнозинството от гражданите са за прекратяване на войната и постигане на споразумение. Хората са уморени от войната и това е важно, тъй като „създава потенциален прозорец на възможностите, съчетан с израелските избори догодина“.

Забележки:

(1) Египетски войски са разположени в южната част на Газа (Хан Юнис и Рафах) от 1948 до 1967 г., но те не са попречили на превземането от Израел на северните и югоизточните части на ивицата. През октомври 1956 г. силите на Израелските отбранителни сили напълно превземат Газа („Суецката криза“); през март 1957 г., под натиск от СССР и арабските страни, израелците се оттеглят и египетските войски се завръщат в „скъсената“ ивица, оставайки там до поражението на Египет в Шестдневната война с Израел (юни 1967 г.).

(2) Според западни и израелски медии, Нетаняху и неговите хора са договорили преселването на жителите на Газа в разкъсваните от война Южен Судан, Етиопия, Либия и дори Индонезия и непризнатия Сомалиленд (северозападно от бивша Сомалия). Беше отбелязано, че в замяна на помощ за преселването на 2 милиона души тези страни биха искали да получат „значително финансово и международно обезщетение“.

Превод: ЕС