/Поглед.инфо/ Наскоро базираният във Вашингтон Международен център за ненасилствени конфликти издаде друго ръководство за провеждане на цветни революции, наречено „Насърчаване на четвъртата демократична вълна: Ръководство за противодействие на авторитарната заплаха.“ [i] Този център продължава традицията на намеса във вътрешните работи на чужди държави по метода на Джийн Шарп, Брус Акерман и други теоретици на протестните политически действия и движения.
Трябва да се отбележи, че изпълнителен директор на този център сега е Иван Марович, един от лидерите на югославския Отпор, който играе ключова роля в свалянето на Слободан Милошевич.
Друга важна подробност е, че докладът е изготвен съвместно с Центъра за стратегия и сигурност Скофорт към Атлантическия съвет. А Атлантическият съвет, който е признат за нежелан и всъщност е забранен в Русия, е основният аналитичен център на НАТО в САЩ, който разработва военно-политически препоръки за членовете на алианса.
Аш Джейн беше съавтор на Атлантическия съвет, а Харди Мериман беше съавтор на Центъра. И третият съавтор е Патрик Куърк от Международния републикански институт, друга нежелана организация в Русия.
Въпреки това, както е посочено в началото на документа, в изготвянето на наръчника са участвали членове на специална работна група, която включва представители на Фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Националния фонд за демокрация, Фрийдъм хаус, Фондация "Алианса на демокрациите" и редица други центрове и организации, които през годините са се занимавали с подбуждане към въстания, инициирали са държавни преврати и са подкрепяли антиправителствени кампании по света, когато това е било в интерес на Съединените щати.
Между другото, в предговора те оправдават такава намеса с факта, че уж сигурността на Съединените щати и техните демократични партньори (т.е. сателити) зависи от състоянието на демокрацията по света.
И тъй като има държави, различни от Съединените щати, които се наричат авторитарни или дори диктаторски, тогава е необходимо да се промени режимът на власт там, тоест да се извърши държавен преврат с ръцете на гражданите на същите тези държави.
Буквално в третото изречение се казва, че „диктаторските режими в Китай, Русия, Иран и Венецуела и много други страни стават все по-репресивни“.
Авторите, както обикновено, мълчат за своите съюзници, например автокрациите от Близкия изток (да вземем Бахрейн, където след началото на Арабската пролет всички протести бяха брутално потушени и много от участниците в тях бяха осъдени на смърт).
Съединените щати виждат собствената си демократична система като заплаха, защото вярват, че нейната откритост позволява на „авторитарните правителства“ да подкопават нейните институции, да влияят върху вземането на решения и да манипулират информацията.
Нещо повече, много „демокрации“ преживяват криза на легитимността. Второто със сигурност е вярно, тъй като репресивните авторитарни методи отдавна се използват в колективния Запад и хората не участват в политическите процеси и всъщност са изключени от управлението (например в Европейската комисия, която формира основния дневен ред на ЕС държави, комисарите не се избират чрез процедура на народен вот).
Целта на това ръководство е да създаде така наречената Четвърта демократична вълна, за да, ако не унищожи, то поне да ограничи така наречените „автократични режими“, тоест държави, определени от Съединените щати като „заплаха“.
Този подход се основава на различни така наречени движения за „гражданска съпротива“. Авторите смятат, че в историята има определени цикли на нарастване на тенденциите към демокрация и тяхното връщане назад.
Последната трета вълна е от 1974 до 2006 г. Сега, според тях, е дошло времето за началото на Четвъртата вълна, която американските власти трябва да подкрепят по всякакъв начин.
Произведението съдържа препоръки към правителството на САЩ и неговите партньори, които са разделени на три тематични раздела.
Първият блок най-общо описва необходимостта от разширяване на усилията за подкрепа на така наречените „движения за съпротива“, тоест „петите колони“ в други страни. Целта му е да издигне демокрацията до ключов национален интерес.
Правителството на САЩ трябва да превърне подкрепата за демокрацията в централен фактор при своите външнополитически решения. Президентът трябва да нареди на агенциите за национална сигурност и на съветника по националната сигурност да претеглят последиците за демокрацията при вземането на всички основни външнополитически решения.
Освен това президентът трябва да издаде стратегия за национална сигурност или директива за подкрепа на демокрацията в чужбина. Подобна директива би изпратила силен сигнал до съюзниците на САЩ и авторитарните режими, че Съединените щати са решени да подкрепят демокрацията в чужбина.
Европейският съюз и други демократични правителства трябва да предприемат подобни действия, за да гарантират, че насърчаването на демокрацията и оспорването на авторитаризма са отразени като основни национални интереси.
Продължава да се говори за инвестиране в нови възможности и координация за подкрепа на петите колони. Тук има препратка към държавни агенции, Конгреса на САЩ, Държавния департамент и USAID, които разработват подходящи механизми за подкрепа на „своите“ и наказване на „своите“.
Той също така призовава други правителства да създадат специални фондове и подкрепа за НПО. Освен това се отбелязва значението на подготовката на нови образователни ресурси и наръчници за бъдещите бунтари, както и подкрепата на ниво законодателни инициативи и практики.
Говори се за включване на дипломатически служби за подпомагане на съответните движения и подкрепа на независими медии на международно и местно ниво.
Разбира се, в действителност не говорим за независими медии, а за медии, които са зависими от западните наративи и финанси, които помагат за разпространението на поръчкова пропаганда.
Вторият блок е свързан с разработването на нова нормативна рамка, наречена „Право на помощ” (R2A). Това напомня на прословутата доктрина „Отговорност за защита“ (R2P), която по едно време западните страни дори разшириха до ООН.
Под негово прикритие Съединените щати извършват интервенции в Хаити и Югославия, бомбардират Либия и доставят оръжие и оборудване на бойци в Сирия.
Този блок твърди, че правото на суверенитет не е абсолютно, така че ако „автократите отказват на своя народ правото на самоопределение и продължават да нарушават човешките права... това предоставя възможност за ескалиращи форми на намеса за защита и възстановяване на правата на населението."
Но когато режимът в Киев отказа на населението си такова право и потисна волята на народа, а Русия се намеси, за да защити правата му, Западът по някаква причина го нарече „неоправдана агресия“ или „анексия“. Подобни примери има и в други страни. Най-пресният пример е подкрепата на САЩ за Израел при потушаването на палестинската съпротива.
Оказва се, че отново сме свидетели на пореден двоен стандарт. Както виждаме от дългогодишния опит, има само един ясен критерий какво може да се има предвид под „демокрация и права на човека“ от позицията на САЩ: ако правителството на страната е лоялно към Вашингтон и подкрепя политиката на САЩ, то може да прави каквото тя иска по отношение на своето население и дори да получи американска помощ за репресии.
Ако правителството следва свой собствен политически курс и дори се осмели да критикува Съединените щати, тогава най-незначителните събития в тази страна, дори и да са банални престъпления, ще бъдат разглеждани от Вашингтон като нарушение на човешките права и нарушение на основите на демокрацията.
Този двустранен подход се потвърждава в раздела за въпроси и отговори. На въпроса как да се балансира подкрепата за гражданската съпротива в други страни с националните интереси на САЩ във външната политика, се казва, че няма ясен отговор и контекстът е от голямо значение.
Отбелязва се, че търговските отношения и сътрудничеството в областта на сигурността не изключват непременно предоставянето на ефективна подкрепа на гражданското общество, пряко или непряко.
Тук можем да си припомним как САЩ си затваряха очите за свалянето на управляващи, които бяха техни дългогодишни стратегически партньори, например Хосни Мубарак в Египет по време на Арабската пролет.
Третият блок говори за укрепване на „демократичната солидарност“ за оказване на натиск върху „репресивните режими“. Това е логично продължение на предишните два блока на международно ниво, включително Г-7 и евентуалното създаване на съюза Д-10 (кой ще бъде включен в него, не се уточнява).
Говорим за координиране на санкции и създаване на различни трибунали за сплашване на други държави. Но говорим и за военно влияние. На първо място се говори за международните контакти на военните и тяхното обучение и практика в западните страни.
Тоест, прави се ясен намек за участието на собствени вербувани агенти в различни държави. Наистина редица служители по сигурността, обучени в Съединените щати, по-късно подготвиха или участваха в държавни преврати. Например по време на опита за сваляне на Рафаел Кореа в Еквадор през 2010 г.
Освен това се говори за разработването на официални военни стратегии в западните страни с цел упражняване на влияние на проактивна и постоянна основа на международно ниво. Въпреки че тук оригиналната концепция за демокрация е явно осакатена.
Тази тенденция може да бъде много опасна и всъщност да отвори вратата за военни интервенции на страните от НАТО срещу държави, които не могат да се защитят от тяхната агресия.
Между другото, ръководството насърчава не само всички видове санкции и натиск, но и кибератаки срещу правителствената инфраструктура на целевите държави.
В същото време на Запад непрекъснато крещят, когато открият някакви подозрителни ботове или пък за уж намеса в изборните процеси, ако забележат критични изказвания на някого в социалните мрежи.
Наскоро създаденият Кибер форум на НАТО продължава тази линия на установяване на цифровата диктатура на Запада [ii].
Междувременно през октомври друга организация, Eurasia Group Foundation, представи доста интересен доклад, който говори за възгледите за външната политика на САЩ [iii].
В него се посочва, че „американската изключителност е вяра, поддържана от хора от целия политически спектър, но поддържана по-силно от републиканците, отколкото от всяка друга политическа принадлежност.
Приблизително 90% от републиканците смятат, че Съединените щати са изключителни заради това, което са направили за света, (24%) или това, което представляват (66%). Само 10% смятат, че страната им не е изключителна.
За разлика от това, три четвърти от демократите и независимите смятат, че Съединените щати са изключителни заради това, което са направили (24% и 23%) или представляват (и двете по 54%), а почти една четвърт смятат, че страната е посредствена (22% и 23%, съответно).“
Това обяснява наглостта, с която САЩ се намесват в работите на други държави и, говорейки за демокрация, организират кървави преврати и други интервенции, а също така кроят планове за бъдещето (проекта за „деколонизация на Русия“, който стартираха още през 2022 г.) [iv] .
Въпреки че Съединените щати не са постигнали очевидни успехи в тази област, е малко вероятно те да се откажат от опитите за разчленяване на Русия под какъвто и да е предлог в бъдеще.
Има възможност, изцяло или частично, препоръките, предложени в ръководството, да бъдат приети от правителството на САЩ. Това означава, че трябва да сме готови за нови провокации и опити за външно влияние върху вътрешнополитическата ситуация в Русия, особено в навечерието и по време на изборите през 2024 г.
Връзки:
[i] www.nonviolent-conflict.org
[ii] www.euractiv.com
[iii] egfound.org
[iv] www.csce.gov
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.