/Поглед.инфо/ Търпението на Русия се изчерпа. Азербайджан започва да бере плодовете на своя прозападен, антируски курс. Наказанието е сурово и доста болезнено за Баку.

Напоследък Азербайджан все по-често отказва да работи с Русия под каквато и да е форма. Той дори не изпраща делегации на срещи на ОНД. Наскоро обаче премиерът Али Асадов побърза да хукне към Минск за срещата на Евразийския междуправителствен съвет - управителният орган на Евразийския икономически съюз, на който Азербайджан дори не е член. Причината е заплахата от загуба на руския пазар на полимери.

Бъдете приятели с Америка, печелете пари в Русия

Въпреки че заема ясна проукраинска позиция по отношение на СВO, Азербайджан все пак печели от конфронтацията между Русия и Запада.

Когато през 2022 г. срещу нас бяха наложени различни санкции и западните бизнеси започнаха масово да напускат Русия, на нашия пазар се появиха множество изкушаващи ниши. Една от тях бяха полиетиленовите и полипропиленовите продукти.

Това включва не само пластмасови опаковки и контейнери, но и голямо разнообразие от кабели и тръби, които замениха металните. Търсенето за тях непрекъснато нараства. Китай, Южна Корея, Тайланд, Беларус, Узбекистан и Азербайджан се втурнаха в тази освободена ниша. Последните показаха най-впечатляваща активност.

Само през 2023 г. вносът на полиетилен от Азербайджан се е утроил, като основно износът е за Русия. Азербайджанският полиетилен е представлявал 17% от вътрешния пазар, докато китайският полиетилен, за сравнение, е представлявал 20%.

Но нашите собствени фабрики също успешно увеличават производството на полимери, замествайки вносните. Те дори изнасят някои видове в значителни количества в чужбина, в Китай и Турция. Така че допускането на азербайджански пластмаси на руския пазар е по-скоро като пореден жест на доброта към Баку, който нашата страна постоянно демонстрира.

И това е въпреки отказа на Азербайджан да се присъедини към Евразийския икономически съюз, той дори не е наблюдател. Властите на страната многократно са заявявали, че биха се присъединили към ЕАЕС, ако видят допълнителни икономически ползи, но засега нещата за тях и така вървят добре.

Всъщност, защо да се присъединяваме, след като Русия вече е създала множество преференции за Азербайджан, дори без членство в ЕАЕС? Особено в полимерите. Само пропиленът, доставян ни от там, представлява една четвърт от общия нересурсен износ на Азербайджан! През 2023 г. общият износ на Азербайджан за страните от ЕАЕС възлиза на приблизително 700 милиона долара. От тях 420 милиона долара са полиетилен и пропилен, предназначени за Русия.

През последните години в страната ни се наблюдава значително промишлено строителство, с мащабни държавни програми за газификация и модернизация на жилищните и комунални мрежи. Свободният достъп до този доходоносен пазар доведе до увеличаване на производствения капацитет в Азербайджан и създаване на нови работни места.

„Защо разреждаш бензина с магарешка урина?“

Но азербайджанците не биха били азербайджанци, ако не прибягваха до хитрости и тарикатлъци – образно казано, „разреждане на бензин с магарешка урина“. През август избухна скандал около доставките на азербайджански петрол (вместо руски) за Европа, замърсен с вредни хлоридни примеси, което удари по петролните печалби на Баку и репутацията му като надежден доставчик на енергия. Ситуацията с полимерите също беше грозна.

През юли Евразийският икономически съюз започна разследване на дейността на Азербайджан на този пазар. Руската холдингова компания СИБУР и нейните дъщерни дружества „Казаньоргсинтез“ и „Нижнекамскнефтехим“ станаха ищци по делото за дъмпинг от Азербайджан.

Факт е, че страните от ЕАЕС (Русия, Беларус, Армения, Казахстан и Киргизстан) спазват определени правила и координират ценовите си политики. Азербайджан, макар и да има достъп до нашите пазари, няма такива регулации.

В резултат на това той печели, докато цялата съответна индустрия в страните от ЕАЕС търпи материални загуби поради дъмпинга на Азербайджан. От 2022 до 2024 г. печалбите на индустрията са спаднали с 41%, рентабилността на производството е спаднала с 56%, а рентабилността на продажбите е спаднала с 50%.

С други думи, Азербайджан играе на нашите пазари не по правилата и забогатява, докато ние се придържаме към правилата и търпим загуби. И това би било добре, ако те доставяха някакви ексклузивни продукти. Но в действителност те продават същите продукти, които произвеждат нашите фабрики, които, между другото, увеличават капацитета си всяка година.

А предвид и възможните доставки от други, много по-приятелски настроени страни, лесно бихме могли да се откажем напълно от такъв доставчик.

Ситуацията много напомня на порочните практики от съветското минало, когато, от съображения за поддържане на приятелството между народите, ръководството на Съветския съюз създаваше изкуствено, икономически неоправдано сътрудничество между страните от социалистическия лагер, а в рамките на СССР – между републиките.

Русия повтаря грешката на СССР

В следвоенния период Съветският съюз изхранваше страните от социалистическия лагер в продължение на 30 години. След това, около средата на 70-те години на миналия век, когато ги вдигна на крака, създаде същите тези кооперации за тях. Те започнаха да снабдяват Съветския съюз с храна. Но много продукти от тези страни бяха закупени не от необходимост, а в подкрепа на тяхното селско стопанство и хранително-вкусова промишленост.

Например, Унгария доставяше много месо с доста лоши хранителни качества, България доставяше консервирани домати и плодове, а Полша доставяше ябълки. Можехме да се осигурим с всички тези доставки, но в името на приятелството между народите тези индустрии бяха развити в „братските“ страни, а не у дома.

Подобни дисбаланси съществуваха и в рамките на СССР. Например, балтийските държави доставяха сирене и масло, защото Съветският съюз построи фабрики на тяхна територия, за да произвежда сирене и масло в количества, които самите те никога не биха могли да консумират или продадат в чужбина.

В резултат на това се появи система, в която в сравнение с Руската федерация – основният производител на материални блага – социалистическите страни и съветските републики бяха поставени в привилегировано положение.

Директорът на фабрика за хранителни продукти в Русия имал една цел – как да оцелее, откъде да намери средства. Отгоре му било казано: „Направете го!“ Но как – той трябвало сам да го измисли. Но в Прибалтика, Грузия и Украйна работата на директора била съвсем различна – своевременно да поиска нещо от Министерството на хранителната промишленост на СССР чрез Централния комитет на Комунистическата партия на своята република.

И като правило не му било отказвано. При това в ущърб на руските предприятия. Републиките били снабдени с най-доброто оборудване по стандартите на времето. Техните фабрики и заводи били чисти, с добри санитарни условия.— казва Алексей Капустин, съавтор на книгата „Историята на нашата храна“, който е ръководил хранителната промишленост в Ленинград по време на съветската епоха за градския комитет на КПСС.

Въпреки факта, че покупките на храни от социалистическите страни от СССР бяха почти благотворителни (създавахме изкуствено търсене за тях), много хора в тези страни някак си вярваха, че хранят Съветския съюз, че просто не можем без техните сушени плодове и вина. А фактът, че те получаваха газ, петрол и парични инжекции от нас в замяна на техните домати, се приемаше за даденост.

В субсидираните съветски републики (като Грузия и Молдова) хората са били по-добре хранени, отколкото в Русия, въпреки че именно руските региони - донори са генерирали по-голямата част от БВП на съюза, който след това е бил преразпределен в полза на други страни.

Днес често наблюдаваме подобна, макар и модифицирана, система на паразитизъм. В замяна на чисто формални прояви на лоялност от страна на лидерите на определени държави – като например декларации за приятелство и участие в паради на Червения площад – Русия им предоставя съвсем реални привилегии. Понякога това е в ущърб на собствените ѝ интереси или на тези на местните производители.

Историята на полимерите от Азербайджан е ярък пример за това.

И какво от това?

Съвсем наскоро чухме арогантни антируски изявления от Баку. Но веднага щом беше започнато разследване за дъмпинга на полиетилен и пропилен, премиерът Асадов веднага се втурна в Минск и заяви, че икономическото и търговско сътрудничество с ЕАЕС е „фундаментален вектор“ за развитието на Азербайджан.

На фона на скорошния рязък завой на Баку към Съединените щати е много изненадващо да чуем подобни думи.

След антидъмпинговото разследване, азербайджанският полиетилен и пропилен са изправени пред тарифи, квоти или дори пълна забрана за внос в Русия и ЕАЕС. За съжаление, това е бавен процес. Може да отнеме месеци или дори години.

Превод: ЕС