/Поглед.инфо/ Основният проблем за засилване на влиянието на Русия на Балканите като цяло и в частност на Западните Балкани, тъй като тези области не могат да се разглеждат изолирано, е комбинацията от сръбски национализъм със склонността на сръбските политически елити да предадат руските интереси и да си сътрудничат с руските геополитически врагове.

Обявявайки съюз и родство с Русия, сръбските елити винаги са имали близки отношения с Великобритания (преди Втората световна война) и САЩ (след Втората световна война). Йосип Броз Тито, ръководещ партизаните на Балканите, има по-близки отношения с Великобритания, отколкото със САЩ или СССР. По време на СССР Югославия се смята за небратска държава, пътуването до нея се регистрира като в капиталистическа страна.

Тоест нито през периода на славянската солидарност по време на Руската империя и Сърбия (Първата световна война), нито през периода на господство на социалистическата идеология в СССР и Югославия (от края на Втората световна война до разпадането на СССР и Югославия), нито след разпадането на СССР и Югославия, когато Русия и Сърбия са изправени пред заплаха от Запада, общата идентичност не се превръща в причина за превръщането на Сърбия в протекторат на Русия.

След разпадането на СССР Русия не може да се справи дори с Украйна и Беларус, изобщо не смята Сърбия за трамплин за съперничество със Запада. Само като платформа за някои обмени, а след това в случай на конюнктурни възможности, с доминиране на принципа за избягване на конфликт с ЕС.

Резултатът е реактивното отношение на Сърбия към инициативите на Русия и постепенното отклоняване към европейската идентичност. Новото поколение млади хора в Сърбия вече не е чувствително към общата славянска митология и икономическото сътрудничество с Русия ще бъде прекъснато по искане на ЕС, тъй като Сърбия е погълната от Запада.

Нерешените национални конфликти на Балканите създават проблеми за стабилизиране в Европа, което е неизгодно за руската търговия с въглеводороди. В същото време самата Русия не е в състояние да възстанови ред там - за това тя няма ресурси.

Така Русия даде Балканите в ръцете на Запада, осъзнавайки, че хаосът е по-опасен , а Западът е единственият, който може да установи този ред тук. Фактът, че този ред ще бъде в полза на Запада, се разбира като естествен страничен продукт на този вариант за решаване на общия проблем със сигурността.

Русия разбира, че Балканите са отишли на Запад, но желанието на Запада да форматира региона за своите цели го превръща в окупатор и засилва междуетническата вражда. В тази ситуация Русия може дълго време, без да понася преки разходи, да използва провалите на Запада, за да засили влиянието си в сръбските анклави. Сърбите винаги ще бъдат втора класа и потиснати хора на Запад и техният национализъм няма да бъде разбит.

Всички балкански държави, включително руският съюзник Сърбия, не са напълно верни на никой от своите покровители и използват изнудване за постигане на целите си. Западът гледа спокойно на опитите на Сърбия и Северна Македония да установят военни и икономически контакти с Русия. Никой няма сили и намерения да използва тези контакти за да ги откъсне от Запада,: нито Русия, нито тези страни. Поглъщането на Западните Балкани от ЕС и НАТО е в разгара си и няма алтернатива в близко бъдеще.

Потискането на сърбите е основното условие за европеизация на Балканите, което създава възможности за Русия да попречи на Европа да изгради свой собствен ред на Балканите, подкрепяйки сърбите в техните амбиции. Това означава засилване на хибридната война между Русия и Запада за влияние в Западните Балкани.

Тук Западът има своите предели, както наскоро беше изразено в жалбата на НАТО за „руската дезинформация“, която се осъществява на Балканите чрез медиите и насочена срещу интересите на ЕС и НАТО, и благоприятната почва за това ще остане. Тоест, НАТО разбира безполезността на опитите някога в бъдеще да консолидира Балканите, като изцяло потисне сръбския фактор.

ЕС, абсорбиращ Западните Балкани, сам е в нестабилно състояние. Еврооптимизмът, както показва украинският случай, продължава, докато съществуват надежди чрез субсидии за повишаване на стандарта на живот на европейските провинции до този на метрополията. Това ще засили борбата между „стара“ и „нова“ Европа за финансова политика.

Поглъщането на Западните Балкани ще засили конфликта на сръбските елити със собственото им общество. Проруските фракции в сръбската политика ще се засилят (с дължимата подкрепа от Русия). Това ще направи Балканите източник на нестабилност за самия ЕС. Те могат да се превърнат в стратегически капан, територия, задържането на която ще задмине силите на метрополията и ще доведе до разпадането на империята.

В Западните Балкани е възможен сблъсък на европейски и турски проекти. Сега под покрива на ЕС и НАТО националните елити на Балканите се опитват да изградят проекти за Велика Албания, Велика Сърбия и Втора Османска империя. Те влизат в конфликт с желанието на Германия да изгради своя собствена версия на империя и желанието на Франция в този процес да увеличи собствената си субективност. Подкрепата на тези стремежи позволява на Великобритания и САЩ да се борят за своите съперничещи проекти. Русия се опитва да се възползва от противоречия и да запази Сърбия като трамплин за бъдещите времена.

Китайският фактор се появява за първи път на Западните Балкани. От докладите на сръбските медии стана известно, че Китай е вдъхновил предстоящото отмяна на признаването на държавността на Косово от редица африкански и близкоизточни държави, които преди това са признали Косово. Причината е, че част от проекта „Един пояс, един път“ ще мине през Сърбия и това изисква укрепването на Сърбия, което се улеснява от оттеглянето на признаването на Косово от редица държави, които преди това са го признали. Западните Балкани, като плячка на ЕС, ще намалят с една, макар и частично призната държава и Сърбия ще увеличи своя ресурс за влияние върху ЕС.

Китайският фактор обективно е в интерес на Русия, но само по отношение на отслабването на влиянието на ЕС. Възможно е влиянието на Китай върху Сърбия да се увеличи, докато влиянието на Русия да намалее. Не е в интерес на Русия да играе срещу Китай на Балканите.

Миграцията, както легална, така и незаконна, остава дестабилизиращ фактор в Западните Балкани. Правно се регулира от нормите на ЕС, а незаконното е свързана с трафика на наркотици и е неконтролируема, включително по инициатива на САЩ и Великобритания. Фактът, че Китай е замесен в трафика на наркотици на Балканите, създава още една зона на напрежение за Русия.

Превод: В. Сергеев