Радващо е! Радващо е да се чуе, че в командването на КФОР има специален човек, който, макар и не веднага, си спомни защо се намират там.
На 20 септември косовските специални части, с подкрепата на бронирани машини и снайперисти, заеха контролно-пропускателния пункт на границата със Сърбия. Те пристигнаха, за да изпълнят решението на Прищина, която изисква подмяна на сръбските (и само на тях!) регистрационни номера на автомобилите, влизащи в региона с временни косовски номера (за около 5 евро). Местните сърби незабавно изразиха своята „радост“, като организираха мирен протест на контролно-пропускателния пункт и бяха посрещнати със сълзотворен газ.
Тогава Прищина оправда целта за изпращане на специалните сили с „подобряване на условията на служба“, а представители на КФОР, които бяха принудени да посетят тези места след няколко дни поради резонанса, казаха, че „всичко е наред“ - сърбите пият кафе в палатките си, а полицията се държи прилични. И си тръгнаха.
Но всичко се променя, когато отминат... На никой не му пукаше докато сръбският президент Александър Вучич призовава НАТО и ЕС да обърнат внимание на действията на косоварите, колкото и да заплашва, че Сърбия няма да стои настрана и няма да позволи погроми като тези, които се случват през 1999 и 2004 г. Веднага след като Антъни Блинкен обеща на европейския си колега Жозеп Борел американска помощ при разрешаването на конфликта, всички веднага решиха да се присъединят към „миротворческата мисия“.
Група посланици от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия, както и ръководителят на мисията на ЕС, използваха творчески и нестандартни подход за решаване на проблема за максимална ефективност. Те поискаха деескалация в северната част на Косово и Метохия от... Белград.
Завиждаме на търпението на Вучич. Всеки втори човек на негово място просто би изпаднал в ступор от подобно „участие”, но той не каза нищо - без никакво раздразнение и неудобство (чувства, съпътстващи комуникацията с малоумни). Просто обясни, че Сърбия не е мобилизирала армията и полицията, а само е увеличила тяхната готовност. Че в съответствие с международните споразумения сръбските сили не са влезли на територията на Косово, а Белград се застъпва за мир и ще бъде принуден да действа, единствено ако НАТО не реагира на атаките срещу сръбското население.
За това, че НАТО е смушкано с пръст, трябваше вече да се суети генералният секретар Столтенберг. Йенс проведе телефонни разговори с Вучич и Албин Курти и напомни на неясно кому, че задачата на международния контингент КФОР, ръководен от НАТО, продължава да бъде гарантирано безопасна и спокойна среда, както и свобода на движение за всички.
И, ето, чудо! На 27 септември канадски, полски и американски военнослужещи от КФОР се появиха незабавно (седмица по-късно). И според информирани източници те дори "засилват патрулирането".
Превод: В. Сергеев
