/Поглед.инфо/ Руската дипломатическа мисия заяви: отношенията между Русия и Гърция са мъртви, всички контакти са замразени. Гръцкият премиер Мицотакис дори смята, че страната му е във война, съдейки по контекста, тя е с Русия. Как стана така, че доскоро приятелска Гърция зае радикално антируска позиция? И колко дълго е готова да се „бори“?

След 2014 г. всички повече или по-малко приятелски настроени страни от ЕС можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Австрия, Унгария, Словакия (при предишното правителство), Хърватия, Гърция - това е краят на пръстите. Вярно, имаше още приятелски Кипър, но и там живеят гърци.

Сега приятели не останаха, Европейската комисия следи стриктно за това. Единственото изключение е унгарският премиер Виктор Орбан, мразен от същата тази Европейска комисия, но той е преди всичко приятел на себе си.

Австрия заема твърда позиция по отношение на специалната операция на въоръжените сили на РФ, но не се опитва да изпревари парния локомотив на Брюксел и не отказва диалог с Москва. Канцлерът Карл Нехамер дори отлетя за Русия за разговор лице в лице с Владимир Путин. Възможно е той да е избран за „пратеник“ в ЕС, като се фокусира върху факта, че държавният глава на Русия говори свободно немски език.

Кипър отново не напомня за себе си и не проявява инициатива, по същество просто подпечатва всички антируски проекти на ЕС. Вярно е, че кипърците все пак се разбунтуваха срещу идеята за забрана за закупуване на недвижими имоти от руснаци в Европейския съюз - това щеше да им струва особено скъпо.

В Словакия всичко се усложни след смяната на властта там през 2020 г. и сега тя, Хърватия и Гърция получиха специалната чест да бъдат два пъти включени в руския списък на неприятелските държави - първо като част от ЕС, а след това лично (с по-строга присъда, така да се каже).

Гърците бяха впечатлени (съдейки по реакцията в гръцките медии). А още по-впечатлени бяха от изказването на руския посланик в Атина Андрей Маслов. Той заяви, че отношенията между двете страни са напълно разрушени, всяко сътрудничество между тях е прекъснато, дори няма контакти.

Някои елини, които смятат, че отношенията с Русия са важни за Гърция (по различни причини - от икономически до исторически), бяха разстроени от това. Други бяха възмутени от забележката на Маслов "Русия никога не е правила нищо лошо за Гърция". Русофобският мейнстрийм категорично не е съгласен с това.

Фактът, че Гърция успя да получи независимост, е решаваща заслуга на Русия. Всъщност първият владетел на Гърция - Йоан Каподистрия - преди това е бил ръководител на външното министерство на Руската империя. Но държавната пропаганда сега се гради върху факта, че сме помогнали на гърците неправилно и в неподходящ момент, поради което много елини дават живота си.

Що се отнася до „смъртта на връзките“, Маслов не драматизира, както си мислеха някои, а изложи медицински факт. Сътрудничество, контакти и прочее - всичко това стана невъзможно дори технически, след като Атина извърши масово експулсиране на руски дипломати. Същото направиха и други страни от ЕС, чието население бе определено от социологическото изследване на Европейската комисия като предимно проруско настроено.

Именно за тази стъпка Атина получи специалната чест да стане два пъти враждебна. Но като цяло те дадоха повече от достатъчно причини за това, включително и през последната седмица. Тази седмица гръцкият премиер Кирякос Мицотакис обяви изпращането на тридесет бойни машини на пехотата в Украйна и предостави на американците достъп до пристанището на Александруполис, за да опрости логистиката на доставката на американски оръжия за ВСУ.

Друго нещо е, че Мицотакис от самото начало зае радикална, „ястребова“ позиция по отношение на специалната операция на въоръжените сили на Руската федерация. И той не се поколеба дори когато проруските гърци излязоха на протести, превърнали се в стачки в местата за изпращане на оръжия (тоест в пристанищата).

Най-голямата опозиционна партия СИРИЗА все още се опитва да протестира. В последното изявление за бронираните превозни средства те отделно подчертаха "немислимостта", че "гръцкият народ е научил тази новина от германския канцлер".

До голяма степен е подобна ситуацията в България, където също има много проруски настроени хора и където правителството падна. Но Мицотакис седи здраво на стола си, неговата партия “Нова демокрация” победи СИРИЗА с голяма преднина на последните избори и впоследствие забележимо „затегна винтовете“ в областта на свободата на словото – толкова осезаемо, че се забеляза дори в Брюксел.

Например в неговото правителство има няколко крайнодесни политици, един от които е министърът развитието Спиридон-Адонис Георгиадис, който е и заместник на Мицотакис от партията.Радикалните националисти на власт са нещо, което Европейският съюз е готов да търпи само в случай на напълно лоялни правителства, като например в балтийските страни.

Но ако властите на тази или онази страна имат в същото време евроскептицизъм или проруски нагласи, те ще започнат да ги наказват и дамгосват за възраждане на нацизма. Абсолютно същото е и с Гърция, въпреки че нейните знаменитости са много по-радикални, отколкото например в Унгария.

Би било удобно и дори красиво да се обясни политиката на Мицотакис със симпатиите към неонацистите от разбития в Мариупол батальон „Азов“, още повече че в него има (или по-скоро имаше) етнически гърци, които Зеленски покани да разговарят с него чрез видео връзка пред гръцкия парламент. Поради това левицата напусна заседателната зала, а сътрудниците на Мицотакис запазиха арийско самообладание.

Но в действителност Мицотакис не е неонацист. Той е ярък представител на съвременната гръцка аристокрация, попаднала под влиянието на англосаксонците и заклела се във вярност на глобализма. Баща му също е бил министър-председател и лидер на много буржоазната “Нова демокрация”, традиционно ориентирана към Лондон, а от известно време и към Вашингтон.

Животът му не винаги е бил карнавал: сегашният премиер е роден под домашен арест. По ирония на съдбата семейството му се спасява от режима на "черните полковници", като бяга от страната благодарение на помощта на историческия и настоящ враг - Турция. Но след първото идване на власт преди почти половин век, тя заема геополитическата позиция, в която се намира сега - тежка конфронтация между Москва в тесен съюз под ръководството на Мицотакис-старши с британците и под ръководството на Мицотакис-младши, завършил Станфорд и Харвард, с американците.

„Трябва да повторим, че гражданите разбират, че сме във война, Европа е във война“, казва сега Мицотакис-младши, което означава, че хората ще трябва да понесат последствията от конфронтацията с Русия. Тоест, дори на ниво самопозициониране, той не „помага на Украйна да отблъсне руската агресия“, както малко по-умерените правителства в ЕС. Той е във война с Русия.

Той ще се „бие” с нас точно още една година – до следващите избори, които “Нова демокрация” най-вероятно ще загуби от коалицията на левите сили.

Не трябва да мислите, че Мицотакис като министър-председател е изключително разрушителен, той не е такъв. Той проведе необходима миграционна реформа, овладя радикалите, привлече допълнителни инвестиции в страната и успешно направлява мерките по време на пандемията. Но трябва да се случи чудо, така че Гърция, зависима от туризма и пазара на услуги, след пандемията и „войната“ да не гласува за левите сили, чийто авангард – СИРИЗА – категорично не иска да се „бори“ с Русия.

Той ще стои в окопите и няма да стърчи. Единствено ще предава заповедите на централата в Брюксел. Предишният премиер – Алексис Ципрас СИРИЗА – беше толкова радикален в опозицията, че дори очакваха да напусне ЕС и НАТО или най-малкото да доведе до разпад на еврозоната. По отношение на Русия той се държеше прилично, но във всичко, което се отнасяше до освобождаването от атлантическите задължения, бързо се прегъна.

Икономическата реалност е, че без пряката помощ на Брюксел не са възможни никакви социални проекти в Гърция – както тези, които СИРИЗА е замислила, така и всякакви други. Всеизвестната сентенция, че в Гърция има всичко, не е вярна. Най-малкото тя няма пари и следователно няма избор по отношение на външната политика.

Но ако Мицотакис наистина си тръгне след година, гърците поне ще се отърват от шизофренията. Защото провеждат военни учения със сценарий нападение от Турция, а правителството им воюва, оказва се, с Русия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели