/Поглед.инфо/ Балканите от векове са сцена на сблъсък между велики сили, чиито интереси се преплитат върху малко пространство, но с огромно значение за съдбините на Европа. Този регион винаги е бил кръстопът на култури, религии и икономически пътища, свързващи Запада с Изтока. Още в Средновековието тук се срещат амбициите на Византия, България, Унгария и италианските републики, а по-късно и на Русия. След османското завоевание Балканите за дълго попадат под властта на султана, но с отслабването на империята в края на XVII и XVIII век започва настъпателна политика на Великите сили, които виждат в региона ключ към контрола върху Проливите и Средиземно море. Русия, Австрия, Англия, Франция и по-късно Германия се включват в надпревара за влияние, прикривайки геополитическите си цели с лозунги за „освобождение“ на християнските народи.

През XIX век, с разпадането на османската власт, възникват нови държави – Сърбия, Гърция, Румъния и България, но техните граници и съдбата им остават зависими от решенията на великите сили. Русия получава излаз на Черно море, Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина, Англия установява контрол над Кипър, а Германия печели икономически привилегии. Така Балканите се превръщат в геополитическа мозайка от интереси, която определя и причините за избухването на Балканските войни и Първата световна война.

След Втората световна война мястото на старите империи постепенно е заето от нови глобални играчи. САЩ и СССР превръщат Балканите в фронтова зона на Студената война. След падането на Берлинската стена американското влияние се засилва – Вашингтон се стреми да изтласка Русия от региона и да гарантира, че нито една държава няма да се превърне в нейна опора. Разпадането на Югославия е използвано като възможност за налагане на нов ред – подкрепят се отделни етнически и религиозни общности, най-вече мюсюлмански и албански, за да се създадат нови зависими съюзници.

България, която винаги е имала историческа и културна връзка с Македония, се оказва в сложна позиция. След 1990 г. тя първа призна независимостта на Република Македония, надявайки се на добросъседство и общо европейско бъдеще. Въпреки това в следващите години в Скопие се затвърждава политика на отдалечаване от българското минало и създаване на отделна национална идентичност, често изградена чрез противопоставяне. Влиянието на Сърбия и Русия играе съществена роля в този процес – Белград вижда в Македония естествено продължение на своето пространство, а Москва продължава традиционно да подкрепя сръбските интереси, както го е правила още от XIX век.

Историята показва, че Русия винаги е разглеждала Сърбия като свой стратегически съюзник срещу Австро-Унгария и Запада, дори това да означава жертване на българските интереси. Това проличава при Берлинския конгрес, по време на Междусъюзническата война и след Втората световна война, когато СССР подкрепя Югославия и насърчава изкуственото оформяне на „македонска“ нация. Тази политика на разединение продължава да дава отражение и днес, когато Македония все още се колебае между историческата истина и политическите внушения.

От своя страна САЩ се стремят да запълнят всяка празнина, оставена от Русия, и да превърнат Балканите в зона на стабилност под западно влияние. Американската стратегия е част от по-широк план за предотвратяване на сътрудничеството между Русия, Европа и Китай. Затова Вашингтон активно подкрепя разширяването на НАТО, изграждането на военни бази и укрепването на нови съюзи, в които водеща роля има албанският фактор. Албания и Косово са сред най-верните американски партньори, благодарение на решаващата роля на САЩ при отделянето на Косово. Впоследствие и Северна Македония е интегрирана в тази система чрез членството си в НАТО и чрез насърчаването на политики, които я отдалечават от влиянието на София и Белград.

Тази тенденция поражда хипотезата за оформянето на албански геополитически блок, включващ Албания, Косово и евентуално части от Македония. Такъв съюз би имал население над седем милиона души и излаз на Адриатическо море от почти петстотин километра. Той би представлявал естествен съюзник на САЩ и важен инструмент за контрол върху коридорите между Черно и Адриатическо море. В този смисъл американската военна база „Бондстийл“ в Косово не е просто отбранителен обект, а символ на трайното американско присъствие и на възможността чрез албанския фактор да се влияе върху целия регион – от Белград до Солун и Истанбул.

За България подобно развитие крие сериозни предизвикателства. Страната може да се окаже съсед на силен етнополитически блок с преобладаващо мюсюлманско население и ясно ориентиран към Вашингтон. Това би променило баланса на силите на Балканите и би поставило под въпрос способността на София да отстоява интересите си. Вътрешните проблеми – демографският срив, икономическата зависимост, изтичането на млади хора и недостатъчният военен потенциал – само засилват тази уязвимост.

Необходима е нова, активна и дългосрочна външна политика, основана на националния интерес, а не на външен диктат. България трябва да осъзнае, че конфликтите с Македония, напрежението с Албания или влиянието на Сърбия не са просто исторически спорове, а части от по-широка геополитическа игра, в която всяка сила търси свои предимства. Затова страната трябва да залага на дипломатическа гъвкавост, икономическо присъствие и културно влияние, а не само на формални декларации.

Днес Балканите отново се намират на кръстопът, където се срещат интересите на Запада, Русия и Турция. Макар идеологическите лозунги да се сменят, същността на съперничеството остава една и съща – контрол върху пътищата, ресурсите и идентичността на народите. В този сложен контекст България има само един сигурен път – да отстоява своята независимост чрез активна дипломация, икономическа устойчивост и осъзнаване на собствената си историческа роля.

Балканите винаги са били повече от географски регион – те са символ на непрекъснатото напрежение между империи и на малките народи, които се стремят да оцелеят между тях. Днес, когато старите империи са заменени от нови глобални сили, задачата на България е да намери своето място не като обект, а като субект на международните отношения. Само така ще може да запази своето достойнство и да допринесе за стабилността на региона, чиято история винаги е била едновременно предупреждение и урок за бъдещето.