/Поглед.инфо/ Да се обвинява президентът на суверенна държава че лъже, е много силно като дипломатически ход и политическа позиция. В случая президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски обвини президента на Република България Румен Радев в лъжа загдето твърди, че в Македония са избивани и инквизирани в лагери десетки хиляди само за това, че са се смятали българи.

Според Пендаровски, “не постои ниту еден релевантен историски извор коj ке потврди дека 10 илиjади луге били убиени во логори во Македониjа во тоа време, ниту во бугарската, ниту во македонската, ниту во светската историографиjа[...] Нешто што може да влезе во дефинициjата на конц логори во времето на поранешна Jугославиjа постои само на Голи Оток, денешна Хрватска. На териториjата на Макеониjа никогаш немало концлогори, ниту тогаш ниту денес.“ *

Вярно е, че такова число е много трудно да се изследва и докаже.

Но Румен Радев изобщо не е твърдял това. Той заявява нещо по-сериозно и по-силно, което обаче бива заобиколено, премълчано и преиначено от Сево Пендаровски.

Радев завява, че „след установяване на югославската диктатура в Македония, избиваха и инквизираха десетки хиляди в концлагери, само заради това, че решиха да продължат да се наричат българи“.

Това твърдение може лесно да се провери дали е истина.

За целта е нужно нещо много просто.

Първо, спешно да се отворят старателно скриваните архиви на УДБА. Второ, бързо да се сформира двустранна комисия от северномакедонски и български историци и специалисти архивари. И трето, за пределно кратко време комисията да разнищи и огласи записаното в архивите.

Освен това Радев не говори за безличното „хора“, както Пендаровски твърди.

А изрича ясно: които решиха да продължат да се наричат българи.

Което Пендаровски очевидно нарочно спестява в своя остър отговор относно твърденията на Радев.

Във времето след 1944 г. Вардарска Македония става част от Титовска Югославия под името Народна република Македония и там титовските власти са се разпореждали с българите както си искат.

Фактът, че президентът Пендаровски уточнява, те са въдворявани, измъчвани и убивани в лагери не в Македония, а в Хърватия, само намирисва на не съвсем прецизен от дипломатическа гледна точка опит да се намесва днешната държава Хърватия в проблема.

Но не и желание той да бъде решен.

Защото същностният проблем е, че тези хора са били инквизирани и убивани само защото са се наричали българи.

И е бивало така не само на територията на Вардарска Македония, а в цяла Югославия.

От лъжовното акцентиране на Пендаровски в неговото изявление, че Радев лъже, че десет хиляди души са убити в Македония, както и от премълчаването му, че според българския президент става дума за хора, инквизирани и убивани само защото се наричат българи, проличава, че северномакедонският държавен глава може да се окаже, че ще да познава фактите добре.

Познава може би първия факт: че във Врардарска Македония хора са преследвани само за това, че се смятат за българи и наричат себе си българи.

Познава вероятно и втория факт: колко е приблизителният или дори точният брой на хората в Северна Македония и в цяла Югославия, избивани и измъчвани само за това, че са българи.

А защо да не познава и третия факт: че тези хора са бивали въдворявани в лагери на остров Голи Оток, където са били избивани и изтезавани.

Очертаващото се неволно и завоалирано признание на Пендаровски за тези факти предоставя възможност за размисъл около нещо много важно.

Първо, може би много хора в Република Северна Македония, изучавали история извън учебниците за основно и средно образование, съзнават, че по своя етнически произход са българи.

Второ, възможно е това съзнание да предизвиква тежка вътрешна борба у част от тях.

Трето, да се отрича Иван Михайлов, последният лидер на Вътрешната македонска революционна организация, кореспондира с опит за изтриване на една цяла епоха от нейната история, политика и борби за свободата на Македония. Това може да се обясни с институционализираното дебългаризиране и македонизиране на историята на ВМРО, фундаменталната политическа основа на изграждането и функционирането на държавата Република Северна Македония.

В нея като че ли нищо не се променя откак България първа я признава още в януари 1992 г. Всъщност променя се видимо, но към по-лошо.

Дайте ми опорна точна, и аз ще повдигна Земята, заявява Архимед в древността.

Такава опорна точка властите в РС Македония намират, както личи, в антибългаризма. На него се крепи македонизмът на северномакедонската държава.

А ние се надяваме езикът на омразата към всичко българско да бъде премахнат в югозападната ни съседка.

Това няма как да стане, докато на властниците в РС Македония не им се показват фактите с цялата им острота и най-широко огласяване – както постъпва в конкретния случай президентът на Р България Радев.

И да се принуждават да говорят за тях.

Което означава, че в един момент може и да ги признаят.

От добра дума властниците в РС Македония отдавна са показали, че не разбират.

Нещо повече, добрата дума от българска страна те я приемат като признак за слабост и им отваря ищах за още по-силно злословене спрямо България.

Когато обаче им се говори на принципа ето това и това е истината – кратко и ясно, те преминават в обяснителен режим.

Та даже стигат дотам да ни обясняват, че Самуил може да е и арменец. Само и само да не признаят, че е българин.

Премиерът на РС Македония Ковачевски още при първата си среща с българския премиер Петков в Скопие само ден след избирането му на този висок държавен пост огласява ведно с Петков, че в България и Северна Македония живеят два братски народа. Откъде, според него, са се взели тези „два братски народа“? Какво „братско“ може да съществува между македонците, от една страна, за които в РСМ официално се твърди, че нямат нищо общо с българите, и от друга българите, дето отгоре на всичко се оказват татари според северномакедонските писания и твърдения в учебници, книги и медии? Нищо! Тогава, защо македонският политик се ангажира с комплимента да нарича нашите съседни народи „братски“?

Ето едно обосновано предположение.

Доста властници в РС Македония може би знаят, че става дума за един народ. Който в резултат на политическото инженерство на титовската националистическа югославска власт, гарнирано с масови убийства и насилия в продължение на десетилетия, е разделен на два народа – македонски народ във Вардарска Македония и български народ в България. Докато тази пагубна политическа линия е подложена на ревизия в България първоначално от Тодор Живков макар и не толкова категорично, а днес историческата истина е показана от българските учени и власти с цялата й уродливост, във Вардарска Македония посттивоските властници и учени „историчари“ я карат с фалшифките от времето на Тито. Очевидно в тази държава декомунизация не е осъществявана.

Така че, да! Има научен и социален смисъл да се говори за два братски народа след пораженията, нанесени от титовизма върху една част от единния български народ, живеща на югозапад от общата ни граница.

Ето защо мисля, че продължава да стои открит въпросът за наличието на българи в Република Северна Македония, на който тамошната власт е длъжна да отговори като важно условие за започване на преговори за членство на държавата в Европейския съюз.

Въпросът е кои и колко са българите в РС Македония, откога живеят там и защо властите – били те монархични, титовистко-комунистически или демократични – не дават в продължение на повече от сто години да се издума, че по тези места са съществували, а и днес продължават да живеят българи.

А политиците и чиновниците от Евросъюза трябва да са наясно, че ако продължават да толерират Северна Македония и да натискат България да я допусне до членство в Съюза такава, каквато е в момента, може да си навлекат голям проблем. Антибългаризмът в югозападната ни съседка, ако не бъде заменен с езика на добросъседство и приятелство, може да избуи в геометрична прогресия в Северна Македония вече в качеството й на пълноправен член от ЕС. И да предизвика вълна от разтърсващи шовинистични и националистически процеси в държави от Съюза. Та дори да доведе до неговото разпадане.

Този проблем може да се окаже и катализаторен за проверка на устойчивостта на Евросъюза в условията, в които държавите членки биват вече заставяни да живеят не една и две години напред вследствие на кризисните процеси породени от специалната военна операция на Русия в Украйна.

* Радев со нови провокации – „10.000 Бугари убиени“ -Пендаровски: Изјавата на Радев е лага за политички цели, tv21tv, https://www.google.com/search?

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели