/Поглед.инфо/ От 1 септември Белград ще признава личните карти, издадени от Прищина, а до края на октомври най-вероятно и регистрационните номера. След това сърбите няма да има къде да отстъпват, последната им позиция е отказът да се съгласят с пълната независимост на региона. Но косоварите няма да спрат. Кореспондентът ни отиде до границата на Сърбия и Косово, за да разбере как новите правила са променили цялостната ситуация.

Райско ъгълче

Шестхилядна Рашка е много уютно селище от градски тип, притиснато между планини и гори. Тук, а не в Белград, наистина разбираш сръбския начин на живот. Къщите са обвити с цветя и лози. Почти нищо не говори, че само на 12 километра е частично признатото Косово, което под прикритието на НАТО периодично заплашва Белград с война, ако сърбите не изпълнят исканията им.

С кола до ГКПП "Ярине" са няколко минути. Край пътя са наредени кокетни къщи с червени керемидени покриви и цъфтящи градини. На границата има трима полицаи, изтощени от 30-градусовата жега. Няма КПП, няма картечници. И няма бронежилетки. "Защо да се страхуваме? Тук нищо не се случва. Най-шумното събитие от последните дни е пристигането на журналисти", шегуват се служителите на реда.

КПП-то представлява голям навес и контейнери, в които са се настанили сръбски и косовски сили за сигурност. Между тях е прокарана линия. Сърбия от една страна и Косово от друга. Преминаването на "прага" без шенгенска виза е силно непрепоръчително. Въпреки че не следват това много внимателно.

"Нямаше инциденти и съм сигурен, че няма да има. Новите правила не се отразиха по никакъв начин на работата ни. Показват ни косовска лична карта и ние ги пропускаме. Всичко става много бързо. Както виждате, дори няма опашки”, казва граничарят.

Политически обаче, каза той, нещата не са толкова добри. Жалко е, че сега трябва да приемем косовските документи. Едно е ясно: до признаването на суверенитета на Прищина остава много малко.

Шофьорът на камион Александър признава: "Ако не бяха новините, нямаше да забележа нищо. Е, сръбските документи бяха забранени в Косово, какво от това? Имам и двете."

Но той се възмущава от непоследователността на Белград. „Путин е готин президент, той никога не отстъпва, но Вучич…“ и поклаща глава.

"Косово заплашва с конфликт, за да получи признание тайно, но Белград никога няма да го направи", каза друг шофьор на камион на име Лука. "Нека се задавят с документите си, няма да получат нищо друго“, допълва той.

И двамата шофьори са от Митровица, това е в Косово. Градът е разделен на две части: сърби от едната страна на реката, албанци от другата. Районът е неприятен, но се живее, казват местните. Границата между Косово и Сърбия се пресича често. Някой работи извън частично признатата република, някой има роднини там. В допълнение, до Рашка е популярният курорт Копаоник.

Сърбите в Косово

Косовските албанци или косоварите обикновено се третират негативно в Сърбия. Когато обясняват чувствата си на руснак, сърбите обикновено ги сравняват с бойците от Северен Кавказ по време на чеченските войни. Някои смятат за такъв целия народ, други ругаят само тези, които са се присъединили към т. нар. „Армия за освобождение на Косово“. През 90-те години не всички косовари подкрепяха независимостта от Белград. Някои защитаваха сърбите. Никой обаче не знае колко са сега - анкети на тази тема не се правят.

Косово и Метохия са крайъгълният камък на цялата сръбска политика. Повечето сърби повтарят едно: това е нашата земя.

Според тях косоварите провеждат политика на „мек геноцид“, изтласквайки сърбите от местата на компактно пребиваване и мечтаят за Велика Албания, която трябва да включва дори Ниш (вторият по големина град в Сърбия). Бившият кмет на Ниш и бивш депутат в парламента Милош Банжур смята албанците за най-хитрите и опасни врагове. Вярно, той прави уговорка: единично могат да бъдат добри хора, но когато стават повече, сред тях задължително се появяват трафиканти на хора, човешки органи и наркотици.

"Веднъж пристигнах в Косово и се изгубих. Трябваше да питам местните за посоката. Младите хора вече не знаят сръбски, по-старото поколение говори някак си. В крайна сметка те ми помогнаха, но се почувствах неудобно", спомня си Банжур. И след кратък размисъл добавя: страхът най-вероятно се дължи на факта, че е роден и израснал в Косово, а през 90-те години на миналия век няколко негови познати са убити от ръцете на албански бойци. Да, много отдавна, но това не се забравя.

Албанците постоянно се опитват да напомнят на сърбите кой управлява в Косово. Така например с посредничеството на Запада се договориха албанските специални сили да не навлизат в сръбските райони. Въпреки това, все още се случва от време на време.

Там администрацията е сръбска, но законите са косовски. А местните служители получават заплати от Прищина. От друга страна Белград финансира образованието и здравеопазването.

Албанците също могат да учат в сръбски училища, но не им трябва. Повечето косовари мечтаят за работа в ЕС, защото в родината им една трета от населението живее под прага на бедността, а безработицата расте главоломно.

Преди това косоварите не можеха да пътуват до Сърбия с документите си. Но в края на юни Прищина издаде указ, забраняващ сръбските регистрационни номера и лични карти. Това беше продължение на ноември 2021 г., когато сръбските шофьори трябваше да инсталират временни номера и да плащат такса от пет евро. Косовският премиер Албин Курти обясни през юли: Белград прави това с граждани на частично призната държава от 11 години, така че Прищина просто отговаря със същото.

На практика от есента на миналата година преминаването на границата с кола изглежда така: на ГКПП-то се издават два стикера, с които трябва да се залепят сръбските регистрационни табели при влизане в Косово и косовските при излизане. Връщайки се, хората демонстративно късат стикерите и ги хвърлят в краката си. Заради това на граничния пункт има много боклуци, а номерата на колите са намазани с остатъци от лепило.

От август обстановката по границата се напрегна. Белград дори изпрати военна техника. В Прищина сметнаха за добре новите правила да бъдат отложени: за личните карти - до 1 септември, за номерата на колите - до 31 октомври.

И сега тези правила са частично влезли в сила. За да не бъдат сърбите толкова обидени от поредната отстъпка, президентът Вучич каза: той има отказ от признаването на Косово от седем държави в сейфа си. Той обещава да оповести документите, ако Прищина се опита да подаде нови молби до международни организации.

Грешката на века

Сръбският политолог Душан Пророкович смята, че Западът е направил трагична грешка, като е признал независимостта на Косово. "Преди 2008 г. около 70 процента от сърбите бяха за присъединяване към Европейския съюз, но когато ЕС подкрепи сепаратистите, същият брой се противопостави на европейската интеграция. Западът можеше да получи цяла Сърбия, но остана с баласт под формата на Косово, което създава нови проблеми“, отбелязва експертът.

Вярно, той изобщо не съжалява, че пътищата на Белград и Брюксел се разминаха. Според него съвременните лидери на Европа са политици в най-добрия случай от трета лига. Освен това, поради икономическата криза, Западът не може да предложи на Сърбия нищо, което не може да се получи от Русия, Китай или Турция.

"Знаете ли как Косово прави пари сега? Трафик на наркотици и фалшифициране на пари. Там все пак има активно строителство, но никой не живее в новите къщи, защото младите хора заминават като гастарбайтери за Европа и не се връщат. Това е да си съюзник на Запада. И ние ще тръгнем по обратния път“, подчертава Пророкович.

В Белград се опитват да протакат времето възможно най-дълго с надеждата да подобрят геополитическата ситуация. Например политици, които симпатизират на Белград, ще дойдат на власт в САЩ или американската хегемония ще падне напълно. Или Русия и Китай ще станат толкова силни, че ще убедят не седем, а 70 държави да отменят признаването на Косово.

Друго решение на проблема е програмата "Отворени Балкани", аналог на Шенгенското пространство. В проекта участват Албания, Сърбия и Македония. Ако всичко е наред, границите ще бъдат отворени от 1 януари 2023 г. Албанци, сърби и македонци ще могат да живеят, учат и работят навсякъде, без да искат специални разрешителни.

Косово беше поканено в програмата и със съгласието на Сърбия. Но Прищина отказа. Косоварите се страхуват от господството на Белград в едно малко копие на Европейския съюз. Тяхното условие е признаването на независимостта.

Но и за Сърбия има капани. „Отворени Балкани” е замислен като предварителен етап за влизане в Европейския съюз. А повечето сърби симпатизират на Русия. За тях европейската интеграция е предателство спрямо Москва.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com