/Поглед.инфо/ За какво се договори външният министър Хакан Фидан в София, Букурещ и Тирана

Обиколката в края на януари - началото на февруари т.г., в столиците на България, Румъния и Албания на турският външен министър Хакан Фидан очерта планове за по-активно икономическо, но най-вече политическо присъствие на Турция в региона.

Като се има предвид географията на региона и участието на Турция и почти всички балкански страни в Северноатлантическия алианс, е трудно да се предположи, че споменатото пътуване не е било договорено от Анкара, София, Тирана и Букурещ, поне с американския Бял дом и Държавният департамент.

В София турският министър се срещна с президента Румен Радев, премиера Николай Денков и председателя на парламента Росен Желязков. Освен това (и това е доста забележително) Фидан разговаря и с лидерите на партиите, съставляващи българското коалиционно правителство, и беше приет от Главния мюфтия на България, на когото турският гост изказа благодарност „за стриктното спазване на равнопоставеността на етноконфесионалните малцинства в България”.

Подобно мнение му изразиха и в ръководството на водещата партия на турското малцинство в България – „Движението за права и свободи“, както и с „Демократи за отговорност, сигурност и толерантност“ основана от бившия лидер на ДПС Ахмед Доган, известен със своята проердоганска позиция.

Да припомним, че в България – главно в южната част на страната близо до границата с Турция – според турски източници (2022-23 г.) отдавна живеят над 500 хиляди етнически турци, от които 85% са мюсюлмани. През последните десетилетия именно „турският проблем“ често действаше като катализатор за големи обществено-политически катаклизми в балканската страна и е малко вероятно Анкара да се откаже от такъв ефективен лост.

По време на обиколката си Фидан многократно подчерта силния ангажимент на Анкара за „изпълнение на разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., регулиращи преминаването на кораби през турските проливи“. Поддържането на стабилността в Черно море „и предотвратяването на действия, които биха могли да го застрашат, са сред основните приоритети на Турция като страна, изпълняваща Конвенцията от Монтрьо“.

По мнението на турската страна, „в София, Тирана и Букурещ се проведе всеобхватен обмен на мнения, преди всичко по въпросите на сигурността в Черноморския регион, които придобиха особено значение във връзка с конфликта в Украйна“.

Бяха обсъдени и „въпросите за развитие на сътрудничеството в областта на енергетиката, транспорта, инфраструктурата, търговията и инвестициите“. В частност, преговорите в София изиграха „важна роля в подготовката на срещата на Съвета за сътрудничество на високо равнище Турция-България, планирана като част от посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в България“ (ориентировъчно не по-късно от април 2024).

Съгласно наличната информация, на преговорите Турция и България са се договорили да увеличат до 2026-27 г. с 25-30% годишния капацитет на газовия интерконектор, свързан с Трансанадолския газопровод (TANAP), по който азербайджанският газ от каспийското находище Шах Дениз се изпомпва през Турция към Балканите и по-нататък през Албания и Гърция към юг Италия.

Конкретен документ за функционирането на системата Interconnector - TAP обаче не беше официално подписан. Освен това преговарящите правителствени делегации посетиха ЕндуроСат АД (български производител на аерокосмическа продукция по стандартите на НАТО) в София.

Предварително е договорено разработването на проект за участие на турски инвеститори в развитието на този комплекс. Освен това, според Меморандума за разбирателство за Air Policing при преминаване на границата, турската авиация получи правото да пресича границата с България и да прелита над нейната територия в случай на преследване. Такива споразумения се сключват на двустранна основа между членовете на НАТО с одобрението и препоръките на Брюксел.

Като цяло сегашното посещение на Х. Фидан в България, както отбелязват от турското външно министерство, „се превърна в доказателство за силата на стратегическите отношения между двете страни. „Това също така показа, че приятелски и съюзнически (което означава взаимно участие в НАТО. – Ред.) държави стават още по-близки една към друга пред предизвикателствата на международно ниво и в региона.“

Не по-малко значимо беше посещението на шефа на турското външно министерство в Румъния, където беше обявено предстоящото създаване на Съвет за стратегическо сътрудничество между двете страни.

Ръководителят на румънското външно министерство Луминита Одобеску отбеляза, че „Турция е основният търговски партньор на Румъния извън ЕС: взаимният търговски оборот през 2023 г. се очаква да надхвърли 10 милиарда долара“. А до 2025 г. тази цифра, според Х. Фидан, ще достигне 15 милиарда долара, особено след като днес „Румъния е най-големият търговски партньор на Турция на Балканите“.

Румънският министър се обяви „за възобновяване на работата на Съвета за асоцииране между Европейския съюз и Турция“, отбелязвайки, че тя остава „най-важният кандидат“ за Букурещ за присъединяване към ЕС. Изразена е и подкрепа за „ускоряване на по-тясното партньорство между Турция и ЕС“, което е в пълно съответствие с политиката за засилване на политическия диалог между Анкара и Брюксел.

Приблизително същите оценки бяха направени по време на срещите на турския министър с премиера Марчел Чолаку и председателя на Сената Николае Чука, както и с представители на турския бизнес в Румъния и турската диаспора в тази страна, в началото на 20-те години наброяваща около 160 хиляди души.

Според някои информации на преговорите в Букурещ е бил обсъден и предварителен проект за тръбопроводно продължение на споменатия гръцко-българо-турски газопроводен хъб през Румъния до съседните й държави-членки на ЕС: става дума за дългогодишния ( 1990 г.) Проект Набуко, иницииран от САЩ и Европейския съюз.

Идеята за хъба изглежда е одобрена, но все още не са обявени по-подробни детайли, включително източници на финансиране и параметри на възможна работа. В бъдеще се планира в този проект и в системата Interconnector-TAP да се включи газ от шелфа на гръцкия Крит и Южните Йонийски острови.

По отношение на преговорите в Албания, която е дългогодишен клиент на наследниците на Високата порта, турското външно министерство се оказа много лаконично: „Министърът на външните работи Хакан Фидан също се срещна с албанския президент Байрам Бегай и албанския премиер Еди Рама в Тирана. Страните потвърдиха взаимното си желание за укрепване на политическите и икономически отношения, като отчитат необходимостта от стабилно енергоснабдяване на Балканите и Европа като цяло.

Междувременно в края на 2021 г. беше съобщено , че обемът на турските инвестиции в Албания надхвърля 3,3 милиарда долара; броят на гражданите на тази страна, заети в турски компании, е около 15 хиляди души, а търговският обем надхвърля 1,5 милиарда долара.

През януари 2021 г. в Анкара беше подписано двустранно споразумение „За стратегическо партньорство“, а в края на миналата година стана известно , че безпилотните самолети Bayraktar ще бъдат приети на въоръжение в албанската армия от 2024 г.

Както каза Е. Рама тогава: „... тези устройства са от особено значение за сигурността на Албания и НАТО като цяло.“ Някои чуждестранни експерти предполагат, че някои от турските БПЛА, пристигащи в Албания, може да бъдат реекспортирани в Косово или вече се реекспортират там (все още няма конкретно потвърждение или опровержение на това). Добавяме, че албанските покупки на турски БПЛА бяха съобщени още през декември 2022 г.

Фидан посети и строящата се, включително с турски средства, Голяма джамия в Тирана, която ще стане най-голямата на Балканите

Гръцки и косовски медии съобщиха още през април 2020 г. и по-късно, че добре известните териториални противоречия между Турция и Гърция до голяма степен определят съвместната стратегия на Анкара и Тирана за косвено „изтласкване“ на гръцкото малцинство от южните райони на Албания.

Освен това, въпреки неотдавнашното затопляне на отношенията с Атина , Анкара преди това неофициално подкрепи претенциите на Тирана към гръцката Хамерия (северозападен Епир, съседен на Албания) и към редица гранични северни Йонийски острови.

Така дългогодишната плетеница от етнотериториални претенции и противоречия в тази част на Балканите едва ли ще бъде разрешена в обозримо бъдеще, колкото и силно да звучи мехтеран, припомнящ някогашното вековно османско владичество в региона.

  • Мехтеран – прочут турски военен оркестър с традиционни инструменти и пищни средновековни облекла.

Превод: ЕС