/Поглед.инфо/ На 4 септември във Вашингтон сръбският президент Александър Вучич и министър-председателят на Косово Авдула Хоти подписаха споразумение за икономическо сътрудничество.
Това споразумение се очакваше в Косово, но в Сърбия се страхуваха, защото се предполагаше, че Вучич ще признае независимостта на тази автономна сръбска провинция.
Защо САЩ изведнъж се заеха да се справят с този проблем? Всъщност след 1999 г. преговорите между Белград и Прищина се проведоха под егидата на Брюксел. А Брюкселският договор, който установява границите между Сърбия и Косово, беше подписан през 2013 г. с участието на ЕС. Вярно е, че през всички следващи години преговорите продължават без особен напредък, тъй като сърбите бяха категорично против подписването на каквито и да било документи с непризнатата и следователно все още „тяхна“ земя. Освен това албанците не изпълниха поетите през 2013 г. задължения към сърбите, живеещи на територията на Косово и Метохия. И през последните две години срещите на сръбската и албанската страна съвсем спряха. Сега е ясно, че САЩ са решили да поемат инициативата в свои ръце, точно както направиха през 1995 г., когато беше подписано Дейтънското споразумение. А методологията трябваше да бъде същата: на страните беше предложен готов текст, който те трябваше само да подпишат. Никой не знаеше за съдържанието на договора, Вучич говореше само за подготовката на икономическите въпроси от сръбските експерти. Предвиждайки възможни забележки по свой адрес , той заяви, че независимостта на Косово няма да бъде обсъждана.
Ричард Гренел, специален представител на президента на САЩ за преговорите между Сърбия и Косово, поздрави Вучич с думите: „Имам изненада за вас: очакваме днес да признаете независимостта на Косово. Подготвили сме инвестиции от поне милиард долара и навлизаме в нова ера. " Влизайки в залата, Вучич поиска да се премахне от масата пред Хоти табелата „Министър-председател на Република Косово“.
Встъпителните бележки бяха изнесени от Гренел. Той призова страните да гледат към бъдещето и с предложените американски милиарди да завършат бързо трансформацията на двете страни. На страните бяха дадени копия от споразумението с инструкции да го разгледат бързо и незабавно да го подпишат. В параграф 10 беше записано, че Сърбия и Косово взаимно се признават, Сърбия купува втечнен газ от САЩ, но няма да купува от Китай оборудване за 5Г мрежи. За албанците този момент беше исторически - в крайна сметка те дойдоха в САЩ „за независимост“.
Сръбската страна поиска пауза за консултации. Когато срещата продължи след нея, Вучич беше убеждаван в продължение на 40 минути от Робърт О'Брайън, съветник по националната сигурност на Тръмп. Той говори за рисковете, които заплашват Белград, ако договорът не бъде приет, и за огромни финансови инвестиции, ако бъде. В отговор Вучич каза, че не може да признае независимостта на Косово, тъй като представеният документ унижава Сърбия и сръбския народ. “Не говорят с никоя държава по този начин." Когато след почивката делегациите се върнаха в залата, в документа вече нямаше параграф 10.
Веднага след церемонията по подписването в кабинета на Доналд Тръмп, Вучич каза пред репортери, че това е споразумение между Сърбия и САЩ, а не с Косово, тъй като последното не е субект на международното право. „Клаузата за признаването на Косово е изчезнала, гражданите на Сърбия могат да си въздъхнат с облекчение“, каза той. И всички наистина въздъхнаха: браво, той не призна Косово! Освен това Вучич посочи, че споразумението, подписано във Вашингтон, е доказателство за промяна в отношението на САЩ към Сърбия, така че сръбският народ трябва да благодари на Тръмп за това.
Когато текстът на договора стана известен, адвокати, дипломати и експерти започнаха внимателно да го анализират. Веднага стана ясно, че под споразумението има само един подпис: под сръбското копие на Вучич, а под албанското копие на Хоти. Изглежда САЩ не присъстват в документа. Текстовете на споразумението за албанската и сръбската страна не съвпадат - те се различават с една точка. Известният сръбски адвокат, академик Коста Кавоски смята, че така съставеният документ няма юридическата сила на международен договор. Освен това той има странна „шапка“: просто „Икономически споразумения“ - без да се посочва кой, с кого и как. И по-нататък. С просто око може да се види, че на едно място са смесени въпросите за икономическите отношения между Сърбия и Косово, някои проблеми на Близкия изток, Израел, правата на ЛГБТ, американските технологии и икономическото сътрудничество на Сърбия с Русия и Китай и други.
Наистина няма раздел за независимостта на Косово, но клаузите, че Сърбия купува втечнен газ от САЩ и няма да купува от Китай оборудване за 5Г мрежи, започнаха да звучат различно. Двете страни се споразумяха да разнообразят излишъка си от електроенергия. Експертите смятат, че става дума за преразглеждане на зависимостта на Сърбия от руския газ, а зад това стои мечтата на САЩ да намали влиянието на Москва върху Белград. Технологиите за 5Г мрежи няма да се купуват от „ненадеждни партньори“. Китай не е посочен, но се подразбира.
Много експерти в Сърбия смятат, че подписаният договор е забавено признаване на Косово и критикуват раздела, според който Косово няма да иска членство в международни организации в продължение на една година, а Сърбия няма да убеждава други държави да не признават Косово или да оттеглят такова признаване. Известният адвокат Деян Мирович смята, че това са непропорционални задължения, тъй като след година Прищина ще може да кандидатства за членство в ООН, а Сърбия няма да има лостове, за да се противопостави на това.
За да угоди на Тръмп, който трябва да спечели точки преди изборите, Вучич лесно се съгласи да остави в споразумението клаузи, които са напълно несвързани с косовския въпрос. По този начин той не възрази срещу прехвърлянето на сръбското посолство от Тел Авив в Йерусалим, както и признаването на “Хизбулла” като терористична организация, въпреки че в Русия то да не се счита за такава. Знаем, че бойците от “Хизбулла”, заедно с ирански войници, се бият в Сирия на страната на официален Дамаск. Сега своите посолства в Израел, освен САЩ, ще преместят от Тел Авив в Йерусалим Гватемала и Сърбия. В споразумението се посочва още, че Израел и Косово взаимно се признават. Това е явен „подарък“ от САЩ за Косово и Израел, което абсолютно не е в интерес на Сърбия.
Ако говорим за политически въпроси, договорът обещава да защити свободата на религията, да продължи търсенето на изчезнали лица в Косово, но американските експерти "забравиха" да повдигнат въпроса за положението на сърбите и изпълнението на споразуменията относно Общността на сръбските общини в Косово.
Повечето раздели са посветени на икономическото сътрудничество на Сърбия не само с Косово, но и със САЩ. По този начин се планира изграждане на магистрали и железопътни линии между Белград и Прищина и в други посоки с възможност за получаване на заеми от американски корпорации. Министерството на енергетиката на САЩ се е назначило за посредник (четете началник) при използване на потенциала на язовир “Газивода” за снабдяване на Сърбия и Косово с вода и енергия. Присъствието на САЩ на Балканите ще се разшири, за да се борят с „незаконните дейности“, използвайки най-новите американски операционни системи.
Албанците в Косово също не са доволни от договора, тъй като отидоха в САЩ за независимост, а според тях са получили заради Тръмп малки отстъпки на сърбите.
Това споразумение е по-полезно за Вашингтон, отколкото за Белград и Прищина, поради което американската страна толкова лесно премахна клаузата за независимостта на Косово. За Тръмп е важно да покаже на избирателите колко лесно решава въпроси, които Европа не е успяла да реши от 20 години. И той зарадва Израел, заобиколи Русия и Китай и очарова сърбите. Сърбите, разбира се, трябваше внимателно да проучат текста на договора и да отхвърлят всички точки, които не се отнасят до отношенията между Сърбия и нейната автономна провинция Косово. Но може би точно поради всички особености и странността на текста на това споразумение, отбелязани по-горе, никой няма да го следва. Тръмп вече е предал щафетата на преговорния процес на Европейския съюз. Той се надява, че една година ще бъде достатъчна на Брюксел да подготви споразумение за признаването на Косово и Метохия. Европа го взе под шапката си - Вучич още на 7-8 септември в Брюксел обсъди начините за прилагане на споразуменията, подписани във Вашингтон.
Превод: В. Сергеев