/Поглед.инфо/ Гърция стана първата страна в региона, която се присъедини към Европейския съюз. А именно Гърция стана член на ЕС през 1981 г., член на Шенгенското пространство през 1992 г. и се присъедини към еврозоната през 2001 г. Гърция е член на НАТО от 1952 г.

Тъй като Гърция е заобиколена от три морета, а именно Йонийско море, Егейско море и Средиземно море, Гърция заема специално геостратегическо положение. Съединените американски щати и Гърция развиват приятелски отношения. Въпреки това е важно да се отбележи, че по-голямата част от гръцкото население изповядва православието, а част от населението симпатизира на Русия.

Това не е проблем за стратегическата ориентация на страната към ЕС и НАТО. ВМС на САЩ имат военноморска база (в залива Суда) на остров Крит от 1951 г. През 2021 г. САЩ и Гърция подписаха споразумение, което позволява на американската армия да използва още три военни бази на егейското крайбрежие на Гърция - във Волос, Литохоро и Александруполис.

Текущи ключови заинтересовани страни в гръцката политика

Гръцкото правителство в момента се ръководи от министър-председателя Кириакос Мицотакис, който е и президент на Нова демокрация (от 2016 г.), най-голямата политическа партия в Гърция. Партията е създадена през 1974 г. след падането на военната хунта в Гърция. Партията на новата демокрация е член на Европейската народна партия (ЕНП).

Гръцката политика има своите специфики, които са преобладавали в миналото. Въпреки това те все още присъстват в партията Нова демокрация. Специфика са роднинските връзки сред партийното ръководство (гръцки семейно-политически династии). А именно Кириакос Мицотакис е син на бившия гръцки премиер Константинос Мицотакис. Мицотакис-старши е бил министър-председател на Гърция от 1990 до 1993 г.

Кириакос Мицотакис е роден в Атина през 1968 г. и завършва Харвард (1986–1990 г.). От 1990 до 1991 г. работи като финансов анализатор в банка в Лондон. Получава магистърска степен от Станфордския университет (1992–1993) и магистърска степен от Харвард (1993–1995). Сестрата на Кириакос, Дора Бакоянис, беше министър на външните работи на Гърция (2006–2009). Синът на Дора Костас Бакоянис е настоящият кмет на Атина.

Мицотакис е активен в политиката от 2000 г. През 2004 г. е избран за народен представител в гръцкия парламент. На тези избори той получи най-много гласове в Атина сред кандидатите от партията Нова демокрация.

Мицотакис се ползва с безусловната подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП). Освен това развива отлично сътрудничество със „Демократическата партия“ на Съединените щати и има отлични отношения с голямата и могъща гръцка диаспора в САЩ.

Партията СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица - Прогресивен алианс) е създадена през 2004 г. и в момента е втората по големина партия в Гърция. Партията е правоприемник на създадената през 1989 г. партия (коалиция) СИНАСПИМОС. СИРИЗА се ръководи от Алексис Ципрас.

Той е роден в Атина през 1974 г. и е строителен инженер по професия. Ципрас е президент на партията от 2008 г. В миналото той е бил член на "Гръцката комунистическа партия" (KKE). В СИРИЗА няма роднински връзки в управленската структура.

ПАСОК е основана през 1974 г. Името на партията е абревиатура за „Общогръцко социалистическо движение“ (на гръцки: Πανελλήνιο Σοσιαλιστικό Κίνημα, на латински: Panellínio Sosialistikó Kínima). ПАСОК е член на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

В миналото тя беше управляващата партия в Гърция в продължение на няколко години, а в момента е третата по големина партия в страната. Отскоро (2021 г.) партията има нов лидер – Никос Андрулакис, бивш евродепутат. Андрулакис е роден през 1979 г. и е строителен инженер по професия.

Малки партии в Гърция

„Комунистическата партия на Гърция“ (KKE) е основана през 1918 г. след социалистическата революция в Русия. Сегашният й президент е Димитрис Куцумпас (1955 г.), адвокат по професия.

Важно е да се подчертае участието на партията в борбата срещу фашистката окупация през Втората световна война, в Гражданската война (1946-1949), в борбата срещу гръцката хунта (1967-1974).

Ellinikí Lýsi – Гръцко решение – беше създадено през 2016 г. като (де факто) наследник на партията LAOS, създадена през 2000 г. ЛАОС е крайно дясна партия. Негов президент е Кириакос Велопулос, журналист, роден през 1965 г.

MeRA25 е лява партия, създадена през 2018 г. Неин президент е Янис Варуфакис, роден през 1961 г. Варуфакис получава докторска степен по икономика от университета в Есекс, Обединеното кралство през 1987 г.

Варуфакис беше министър на финансите в правителството, ръководено от СИРИЗА, от януари до юли 2015 г., т.е. по време на голямата дългова криза в Гърция. Той подготви апокалиптичен план за нова национална платежна система в случай, че Гърция напусне еврозоната. Разбира се, впоследствие Варуфакис беше отстранен от поста си и напусна СИРИЗА. Миналото му го прави неподходящ за коалицията.

На 2 май тази година гръцкият конституционен съд забрани участието на партия Elines (в превод: „гърци“) в следващите избори. Основател на партията е Илиас Касидиарис, бивш член на вече разпуснатата партия „Златна зора“, характеризирана като (неонацистка) партия.

Партията Elines е създадена през 2020 г. и има достатъчно висок рейтинг, за да влезе в новия парламент. Забраната за участие в избори устройва партията Нова демокрация. Централата на партия "Златна зора" беше закрита през 2019 г. Няколко членове на партията бяха признати за виновни за убийството на хип-хоп певеца Павлос Фисас.

Други партии в Гърция имат по-нисък рейтинг и е малко вероятно да преминат избирателния праг от 3%.

Гръцки избирателен закон

Гръцкият парламент има 300 представители, което означава, че са необходими 151 представители за съставяне на правителство. Гръцкият избирателен закон има функция, наречена "засилено пропорционално представителство", която беше въведена през 2004 г. А именно, партията с най-голям брой места в парламента получава допълнителен брой (бонус) места.

Това беше въведено, за да улесни печелившата партия да състави правителство сама, тоест без коалиционни партньори. Като цяло този модел се е доказал добре, тъй като допринася за стабилно парламентарно мнозинство в страната.

Изборите, насрочени за 21 май, ще се проведат по новия изборен модел, който ще се използва само този път. По-конкретно, моделът е създаден през 2016 г. от ляво правителство, ръководено от Алексис Ципрас.

Според гръцкото законодателство обаче приетите поправки в закона ще влязат в сила със закъснение (на тези избори на 21 май). Този закон намалява възможното влияние на сегашното правителство върху следващите избори. Изборите през 2019 г. се проведоха по стария изборен закон.

Изборният модел (приет през 2016 г.), който ще бъде в основата на изборите на 21 май, не предвижда допълнителни бонус представители и се основава на пропорционалния изборен модел. Сегашното правителство, ръководено от Мицотакис, обаче възстанови стария избирателен закон през 2020 г. с някои незначителни промени.

Това означава, че следващите избори (ако се проведат след 21 май) ще следват традиционния модел с леко модифицирана система "бонус представители" за победителя. Това означава, че ако победилата партия получи 25% от гласовете, тя ще получи бонус от 20 депутати, а ако получи 40% (по-точно ако получи 38%), ще получи бонус от 50 депутати.

Една проста симулация на настоящите избори, насрочени за 21 май, с текущото разпределение на властта, би изглеждала така: ако победителят в изборите получи около 42% от гласовете, според сегашния закон победителят ще има 126 представители, а по старият-нов закон, който ще влезе в сила от следващите избори (например през юли 2023 г.), той ще има 158 представители (мандати). Симулацията е направена според сегашното съотношение на силите и за свикване на парламент, който да включва шест политически партии.

Това не трябваше да се случва

Влаковата трагедия, станала в района на Темпи на 28 февруари 2023 г., отне живота на 57 души. Много от жертвите са били студенти в разцвета на младостта си. Пътническият влак Атина-Солун се сблъска с товарен влак.

Съобщава се, че причината за трагедията е човешкият фактор. В продължение на няколко години обаче железничарският синдикат се оплакваше от лошите условия и настояваше за подобрения на гръцката железопътна инфраструктура. На никой не е потърсена отговорност за това. Този път правителството на Мицотакис плати цената и рейтингът му рязко падна.

Скандалът с подслушването на президента на ПАСОК Андрулакис, който изплува през лятото на 2022 г., също ще повлияе на изборите. А именно, след предупреждение за опит за подслушване от службата за киберсигурност на Европейския парламент, Hellenic Communications Security and Privacy Authority (ADAE) установи, че Елинската разузнавателна служба (EYP) е подслушвала телефона на Андрулакис.

Оказа се, че подслушването е извършено по законосъобразно получено разпореждане на съответния прокурор под предлог за евентуално сътрудничество на Андрулакис с чужд фактор. Не прозвуча много убедително.

Политическата цена беше платена и директорът на разузнаването на EYP подаде оставка, както и генералният секретар на премиера Мицотакис Григорис Димитриадис. Той е племенник на сестра му (не Дора, а Катерина Мицотакис) и най-довереният човек на премиера. Остава дилемата дали Мицотакис е бил информиран за това деликатно действие от EYP.

Текущо класиране на партиите

В Гърция има солидни агенции за анализ на рейтингите на обществените партии и общественото мнение. Години наред техните анализи са добри прогнози за изборните резултати.

Предстоящите избори ще бъдат тест за следните големи партии: Нова демокрация, СИРИЗА и ПАСОК, както и за по-малки партии като KKE, MePA25 и Ellinikí Lýsi.

Сегашният рейтинг на Нова демокрация достига 33%. В анализите на агенциите обаче традиционно се споменава параметърът „прогноза за вота“, който достига 36,9% за Нова демокрация. Нова демокрация ще има нужда от около 38%, за да състави правителство не по сегашния, а по новия изборен модел, включително увеличен бонус от допълнителни представители.

Този факт трябва да се има предвид, тъй като е възможно в страната да се проведат нови последващи избори (в началото на юли). Ако никой не направи правителство след предстоящите избори.

"Нова демокрация" явно преживя спада в рейтинга след трагедията в района на Темпи. Рейтингът на СИРИЗА е по-нисък от този на Нова демокрация с около 6% (рейтингът й е на ниво 27%). Следва ПАСОК (рейтинг около 10%) и след това ККЕ (рейтинг около 7%). Рейтингите на MeRA25 и Ellinikí Lýsi са малко над избирателния праг от 3%, необходим за участие в парламента.

С най-висок личен рейтинг като кандидат за следващи премиери е Кириакос Мицотакис - 37%. След него се нарежда Алексис Ципрас, чийто рейтинг е на ниво от 21%.

Тежък изборен ден

Агенциите за рейтинг на политически партии също моделират възможни представителни мандати.

Ако сегашното разпределение на властите остане непроменено преди изборите, в парламента ще влязат:

● Нова демокрация: 121 представители,

● СИРИЗА: 100 представители,

● ПАСОК: 33 представители,

● ЦИК: 32 представители,

● МеРа25: 12 представители

● Ellinikí Lýsi: 11 представители.

Ден след изборите

Няма съмнение, че гръцкият президент Катерина Сакеларопулу първо ще даде мандат за съставяне на правителство на Мицотакис, за да може той да се опита да състави правителство. Ясно е обаче, че Нова демокрация няма да може сама да създаде правителство. Единствената дясна партия е Ellinikí Lýsi, но тяхната коалиция няма да осигури общо 151 гласа.

Следователно има два варианта.

Един от вариантите е Мицотакис да върне мандата си, надявайки се на нови избори. Той може да проведе агресивна кампания, за да повиши одобрението на партията поне до 38%.

Следващите избори вероятно ще са в началото на юли, преди началото на високия туристически сезон. Мицотакис би бил добре, ако по-малките партии не прескочат избирателния праг от 3%, за да може той да получи повече допълнителни представители. Ако след това Нова демокрация спечели повече от 38% от гласовете, тя ще може сама да състави правителство.

Друг вариант за Мицотакис е да предложи на ПАСОК да създаде коалиционно правителство, но по някаква причина сега няма голям ентусиазъм за това. Сътрудничеството между Нова демокрация и СИРИЗА не е опция.

Ако Мицотакис върне мандата, Ципрас ще се опита да състави правителство. Шансовете обаче левите партии (СИРИЗА, ПАСОК и MeРA25) да съставят правителство са малки и също няма да бъдат популярни.

Премиерът Мицотакис каза, че подобен вариант би означавал формирането на "правителство на победените". В същото време левите партии се опасяват, че по този начин ще предизвикат възмущение сред избирателите, тъй като тази практика все още няма прецеденти.

Освен това никой в Гърция не е готов да забрави апокалиптичния план на Варуфакис за създаване на нова платежна система в страната. KKE отказва всякакво сътрудничество.

Андрулакис наскоро каза в интервю, че дори ако в бъдеще бъде създадено коалиционно правителство, Мицотакис не може да бъде негов министър-председател. Андрулакис спомена подслушването и трагедията в района на Темпи. Мицотакис, разбира се, не е съгласен с тази позиция, тъй като се ползва с най-голяма подкрепа сред всички политици.

Несигурност

За първи път в няколко скорошни изборни цикли проучванията на общественото мнение не показват, че която и да е партия в момента може да спечели с голяма преднина и след това сама да състави правителство. Всичко това се усложнява от сегашния изборен модел.

Коалициите не са популярни в Гърция, но не са и невъзможни. Евентуални следващи избори по стария и новия коригиран модел на бонус представителите ще дадат предимство на най-голямата партия. През последните няколко седмици се наблюдава възходяща тенденция в рейтингите на премиера Мицотакис и Нова демокрация.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?