/Поглед.инфо/ Ще има ли Будапеща достатъчно ресурси, за да устои на нарастващия натиск?
На 10 октомври Сърбия и Унгария се договориха за изграждането на трансграничен петролопровод с дължина около 300 км, от които 128 км са на сръбска територия. Говорим за разклонение на тръбопровода "Дружба" от рафинерията Сажаломбат в Южна Унгария, за да изпомпваме руски петрол до сръбския Нови Сад, след това до Белград и до близката рафинерия в Панчево. Това заяви официалният представител на унгарското правителство Золтан Ковач, позовавайки се на споразуменията между премиера Виктор Орбан и президента Александър Вучич.
Изграждането на петролопровод до Унгария ще бъде приоритетен проект в енергийния сектор за новото правителство на Сърбия, потвърди Ана Бърнабич, новономинирана от президента Александър Вучич, в своята основна реч: „За по-голяма енергийна стабилност, доверие и независимост на Сърбия, ние не смеем да разчитаме само на един източник или един партньор, особено когато показват, че използват енергийните въпроси за политически сметки и налагане на политически дневен ред. В тази връзка Сърбия ще започне възможно най-скоро изграждането на петролопровод до Унгария и това ще стане един от приоритетните проекти на бъдещото правителство .
На 8 октомври Вучич обяви , че сръбските власти ще построят петролопровод, който да ги свърже с тръбопровода "Дружба", минаващ през унгарска територия. Изграждането на петролопровода ще започне "в близко бъдеще и ще бъде решено много бързо" .
Сръбският лидер оцени цената на проекта на 100 милиона евро, планира се да бъде реализиран през 2022-23 г., в момента се уточняват трасето на нефтопровода, обемът на финансирането и доставката на специализирано оборудване.
Друг клон от петролопровода, много по-дълъг от унгарския, се планира да бъде прокаран през Северна Македония до албанското пристанище Дуръс, за да се диверсифицират доставките на петрол. Общо се планира да се инвестират 12 милиарда евро в енергийната инфраструктура на Сърбия (включително изграждането на междусистемни връзки със съседните страни и друга рафинерия, способна да преработва нефт от Венецуела, Иран и други страни).
Според А. Бърнабич в рамките на проекта Сърбия-2025 страната може да разчита на нови енергийни мощности още през следващата година: завършва строителството на блок B3 на ТЕЦ Kostolac B, изграждането на газопровод за България с достъп до LNG терминали в Гърция, водноелектрическата централа Бук Биела на река Дрина в Република Сръбска, както и реверсивните водноелектрически централи Бистрица и Джердап 3.
Значението на обявената за приоритет унгарска тръба се състои преди всичко във факта, че тя ще се превърне в първия експортен проект, фокусиран върху доставките на черно злато от Русия в контекста на антируските финансови и икономически санкции, наложени от САЩ и Европа след началото на СВO.
Интересното е, че още през 1972 г. съветската страна предложи на Югославия да прекара същият този клон на „Дружба“ от Унгария през Сърбия до черногорското пристанище Бар. Тогава обаче Тито предпочита вноса на петролопровод от Близкия изток, за който построява и през същата година пуска петролопровод от гръцкото пристанище Солун през Скопие (Македония) и Ниш до Белград/Панчево.
По този тръбопровод понякога се изпомпваше и съветски нефт, който идваше в Солун през Босфора и Дарданелите. През 1998-2001г сръбският участък от тази тръба беше затворен поради санкциите и войната на Запада срещу Югославия, а днес, под господството на американците в Гърция, определено няма да бъде отворен за руски доставки...
Съвместното решение на Будапеща и Белград произтича преди всичко от негативното отношение на Виктор Орбан към антируската външна политика на Вашингтон и Брюксел. Припомняме, че петролопроводът "Дружба", по който от 60-те години на миналия век се пренася съветски, а след това руски петрол през Беларус и Украйна за Унгария, Полша, Чехия, Словакия и Източна Германия, беше изтеглен от санкциите преди всичко с усилията на Будапеща.
Освен унгарците, възможността да продължат да получават руски петрол през „Дружба“ и след 5 декември 2022 г. остават и за словаците и за две немски рафинерии. Що се отнася до Сърбия, още през април Брюксел я изключи от списъка на страните, които са обект на санкции заради вноса на руски петрол. Съответните преговори са водени от името на Вучич.
В момента Сърбия получава почти целия руски петрол, който представлява до 85% от съответния сръбски внос, чрез тръбопровод от Хърватия от адриатическия терминал Омишал на остров Крък (JANAF) . Разстоянието за изпомпване тук до Сърбия обаче е почти една трета по-дълго от планирания нефтопровод от Унгария.
Освен това, според З. Ковач, "хърватският транзит" за Сърбия едва ли ще стане възможен в близко бъдеще поради санкциите на ЕС, които засегнаха морския транспорт на руски петрол. Има предположения , че нефтопроводът Хърватия-Сърбия може да бъде спрян още през ноември 2022 г.; в този случай руският петрол ще се доставя само през Унгария с железопътен транспорт.
На 4 август Транснефт обяви спирането на изпомпването на петрол през южния клон на петролопровода Дружба, положен през територията на Украйна. Около седмица по-късно тръбопроводът отново заработи - унгарската компания MOL и словашката Slovnaft плащат транзитните такси за транспортирането на петрол, "увиснали" заради отново антируските санкции.
Нестабилната военно-политическа обстановка в региона изисква сериозни усилия за ефективно осигуряване на непрекъснатата работа на тръбопроводната система (например под формата на многостранно междудържавно споразумение).
Косвена помощ за съгласуването на такъв документ може да бъде неизменно ясната позиция на Будапеща относно недопустимостта на санкции срещу руския петрол, както и разногласията между страните-членки на ЕС относно „тавана“ на цените на този петрол.
Освен това, за да се постигне същото споразумение и да се реализира унгарско-сръбският проект, би било препоръчително към възможния междурегионален транзит да се включи пул от група петролни и газови компании на Сърбия (NIS), която е дъщерна компания на Газпром Нефт.
В обещаваща платформа за провеждане на съответните преговори може да се превърне Международната асоциация на превозвачите на петрол (MATH), създадена в Прага през 2013 г. В допълнение към руската Tранснефт, тя включва профилни компании на Унгария (MOL), Словакия (Transpetrol, as), Чехия (MERO CR, as), Хърватия (JANAF), Беларус (Гомелтранснефт Дружба) и дори Укртранснафта. Казахстан и Китай (съответно KazTransOil и CINOPEC) също участват в работата на MATH.
Изглежда, че многостранният състав на асоциацията, като се вземе предвид зависимостта на повечето от нейните държави-членки от руския петрол, съчетана с интереса им към казахстанските суровини, няма да допринесе за по-нататъшни санкционни посегателства срещу Дружба и нейните клонове.
Сръбското добавяне към този пул ще засили сигурността не само на сръбските, но и на унгарските и отчасти на словашките връзки на петролопровода. Разбира се, остава опасността от разширяване на санкциите и върху унгарско-сръбския петролопровод, който все още не е построен.
Ще има ли Будапеща достатъчно ресурси, за да устои на нарастващия натиск?
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com