/Поглед.инфо/ Мащабни протести обхванаха Сърбия - и по много необичайна причина. Причината за това беше споразумението за добив на литий в Сърбия, а компаниите от ЕС получиха правото на този добив. Защо сръбското ръководство сподели стратегически ценни суровини с геополитическите противници на Русия?

В Сърбия се проведоха масови протести срещу добива на ядронит в страната, необходим за производството на електрически превозни средства. Ръководството на страната видя политически мотив в случващото се и обвини „прозападните” НПО в организирането на митингите.

Вицепремиерът Александър Вулин накратко заяви, че екологичният компонент на протестите е само извинение, а истинските цели са политически. Зад всичко това обаче остава на заден план един интересен въпрос: защо всъщност Сърбия се оказа в центъра на „литиевите” вълнения? Какво доведе до тях на първо място?

Този въпрос не е празен. Наистина, Сърбия е дом на значителен брой ядронитни находища, приблизително 10% от световните запаси. Големи запаси от този минерал обаче има и в Австрия, Чехия и Португалия. По този начин възниква подозрение, че ръководството на ЕС просто не иска да повдигне неприятен за околната среда въпрос на територията на Европейския съюз, а изнася „мръсната“ продукция в чужбина.

Още повече, че в основата на всичко е икономическото съперничество между Германия и Китай. Китай е световен лидер в производството на електрически превозни средства; приблизително 8 милиона такива превозни средства са произведени в Китай през 2023 г.

Всичко това тревожи сериозно Берлин, който възнамерява да достигне 15 милиона електрически превозни средства годишно до 2030 г. Германците обаче не възнамеряват да зависят от доставките на литий от Китай. Това обяснява бързината, с която канцлерът Шолц пристигна в Белград, за да сключи споразумение със Сърбия.

Това посещение, което се проведе в средата на юли, е много интересно. Шолц беше придружен от ръководители на „Мерцедес“ и „Стелантис“, минната компания „Рио Тинто“ и трима производители на батерии за електрически превозни средства, както и Марош Шефчович, еврокомисарят, отговарящ за стратегията за критичните суровини, и президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие. Заедно те приветстваха подписването на „меморандум за разбирателство“ между ЕС и Сърбия за създаване на партньорство за критични суровини и верига за стойност за производството на батерии и електрически превозни средства.

Освен това Шолц дойде в Сърбия едва след като Вучич отмени решението от 2022 г. за прекратяване на договора с „Рио Тинто“ за разработване на литий в находище, разположено близо до границата с Босна и Херцеговина. А лицензът на „Рио Тинто“ беше подновен точно два месеца след като Вучич отхвърли искането на китайския президент Си Цзинпин за достъп до находището. С други думи, сръбското ръководство направи много важен, ако не и фундаментален избор – избра да си сътрудничи с ЕС, а не с Китай.

„Те бяха много ясни относно интереса си да получат достъп до това находище на литий. Ние обаче им казахме, че обсъждаме тази тема с европейците. Ние сме лоялни към Европа“, каза Вучич в интервю за германското издание „Ханделсблат“.

Напълно възможно е литиевата сделка от 2024 г. като цяло да е ключов момент в бъдещата съдба на Сърбия като потенциален член на ЕС. Как иначе да си обясним ентусиазма, с който сръбското ръководство рекламира предстоящия добив на литий?

Александър Вучич увери в скорошно интервю, че добивът на литий, който може да започне през 2028 г., ще бъде повратна точка за Сърбия. Според него страната очаква да добива 58 хиляди тона литий годишно, което ще бъде достатъчно за производството на 1,1 милиона електрически превозни средства (което е 17% от европейския пазар).

Бившият министър-председател и сега председател на парламента Ана Бърнабич, която преди година каза, че „историята с лития е приключила“, днес твърди, че „литият за Сърбия ще стане това, което петролът беше за Норвегия“. А министърът на финансите Синиша Мали уверява, че Сърбия, благодарение на лития, ще получава 10-12 милиарда долара годишно, или 16% от своя БВП.

Но не само финансовият компонент на плана е важен. За да добива литий в Сърбия, Вучич явно се надява да покаже лоялност към ЕС и да излезе от политическата изолация по отношение на косовския въпрос.

Поради тази причина сръбското ръководство взе непопулярно решение, което, разбира се, ще бъде използвано (и вече се използва) от опонентите на Вучич за политически цели.

В същото интервю за „Ханделсблат“ сръбският президент каза: „Повярвайте ми, членството в ЕС е много по-важно за нашите граждани. Достъпът до общия пазар и свободата на движение, опростеният граничен контрол означават за нас повече от парите. На въпрос колко е важна лично за него интеграцията на Сърбия в ЕС, Вучич отговори: „Важна е за нас. Нашата цел е да станем част от Европейския съюз“.

На възраженията на журналисти, че е невъзможно да се обсъжда присъединяване към ЕС и същевременно сближаване с Русия и Китай, не може да се седи на два стола, Вучич отговори: „Седя само на един стол: сръбския“.

Позицията на този президент обаче може да бъде изключително несигурна: броят на хората, които отхвърлят сделка с ЕС по екологични и етични причини, е голям. Броят на хората, които искат да отстранят Вучич под този предлог, също е доста голям. Така че не можем да изключим възможността „мавърът, който си свърши работата“, да напусне: вече е постигнато важно за ЕС споразумение. И в този смисъл оплакванията на Вучич, че безредиците в страната са инспирирани от западните разузнавателни служби, звучат, колкото и да е парадоксално, съвсем логично.

Как литийната сделка ще се отрази на руско-сръбските отношения? Ако в крайна сметка вкара Сърбия в ЕС, Русия ще спечели още един член на откровено враждебен блок (въпреки че примерът с Унгария ни убеждава, че една страна членка на ЕС по принцип е способна да води независима политика). Ако Вучич продължава да балансира, Русия трябва да продължи упорито да прокарва своите интереси в сръбското общество и политика. В крайна сметка традиционните симпатии на сърбите към Москва не са изчезнали. Една бизнес сделка, дори епохална и печеливша, не трябва да отменя това, което е развито в продължение на много години отношения.

Превод: В. Сергеев