Президентът на Сърбия е абсолютно прав, коментирайки така демонстрациите и нападенията в Черна гора, устроени от националистите, които се обявиха против встъпването в длъжност на митрополита Черногорско-Приморски Йоаникий от СПЦ, а също прокарвайки аналогия с Украйна.
Ситуацията с опита да се раздели СПЦ е проста, както и методът на американските политически технолози, придържащи се се към принципа “Ако работи, не пипай - действай според наръчника”.
За да се разбере къде наистина се заключва аналогично ситуацията в Черна Гора с тази, която се разгръща от Запада в Украйна, трябва накратко да се опише фонът на случващото се.
Мнозинството от православното паство в Черна гора се вижда като неделима част от СПЦ, точно както повечето православни в Украйна не се отделят от РПЦ на Московския патриархат. По аналогичен начин може да се разглеждат и самите черногорци и сърби като един народ, имащ единна културно-историческа матрица , вяра, език (с незначителни диалектически разлики).
Но, както и в случая с Украйна, се опитват да разделят единния народ изкуствено и с всички налични средства на две политически нации, за което много десетилетия активно се поддържа проектът за отделна черногорска национална държава.
Освен това, а то има ключово геополитическо значение, Черна гора отсича от ненавистната за Запада православна Сърбия излаза на Адриатическо море и като следствие към Средиземно море.
Всичко това съвкупно кара западните стратези да прилагат титанични усилия максимално да разделят и раздалечат един от друг фрагментите на единния народ,изкуствено създавайки и подгрявайки всякакви различия, всячески убеждавайки (на първо място черногорците), че “Черна гора не е Сърбия”.
Три десетилетия при подкрепата на Запада в Черна гора се държа режима на Мило Джуканович, който напълно осигури на Запада всички правни условия за трансформирането на страната в прозападна и нейната интеграция в европейските наднационални структури - на първо място ЕС и НАТО.
Но, въпреки всички предприети формалности (проведеният през 2006 година референдум за излизането на Черна гора от съюзната държава със Сърбия, получаването през 2010 година на статут на страна-кандидат за членство в ЕС, а също така влизането през 2017 година в състава на НАТО и използването на еврото (без да се влиза в Еврозоната)), остава последният фактор, на чиято основа жителите на Черна гора и Сърбия продължават да бъдат един народ.
Принадлежността на мнозинството жители на Черна гора и Сърбия към СПЦ е нещо като културно-историческа матрица, запазваща единството им в качество на един народ, както и принадлежността към РПЦ МП на мнозинството на жителите на Украйна и Русия, позволяваща да се говори, че руснаците и преобладаващото мнозинство от украинците са един народ .
От това и произтича задача номер едно на политическите технолози, които продължават да забиват клин между Сърбия и черногорския политически проект за отделна национална държава, изкуствена политическа нация - Република Черна гора, да разруши културно-историческата основа на единния народ - единната за него църква, създавайки по аналог с политическия отделен църковен политическо-технологичен проект.
Разбира се, за изпълняването на тази задача беше много удобен напълно корумпираният либерал-западник и ненавистник на всичко, което свързва Черна гора със Сърбия, Мило Джуканович, който през десетилетията на своето управление все пак успя, въпреки колосалната съпротива от страна на черногорското православно общество, да създаде разколническата Черногорска лъжецърква.
Такъв е изкуственият църковен проект, подчертаващ отделността на Черна гора от Сърбия, както и отделната от РПЦ МП, и дори от РПЦ КП (уж отделна, но ги смущаваше абревиатурата РПЦ) Православна църква на Украйна, в чието название вече дори не се споменава думата “Руска”.
Така създадената през 1993 година като неправителствена организация Черногорска православна църква (ЧПЦ) няма в названието си думата “сръбска”. Ето го, според мен и замисълът: всичко е просто и технологично обосновано.
Но така механично работи именно съзнанието на представителите на западната, англосаксонска цивилизация: премахваме думата “руска” - получаваме нова “църква”, тоест нов проект. След това изкопчваме томос от напълно контролирания от Запада и управляван от ЦРУ Вселенски патриарх и вече Украйна повече няма нищо общо с Русия.
Същото е и в Черна гора: сменяме “сръбска” с “черногорска” и получаваме нова “църква”, която повече няма никаква връзка със Сърбия. Наистина, нея канонично не я признават другите православни християнски църкви.
Какво от това, че Антоний Абрамович, основал ЧПЦ като НПО, преди това е бил лишен от сан в СПЦ. Още по-добре - след като е бил изгонен от СПЦ, значи повече няма никакво отношение към нея. Затова е и направен митрополит на Черна гора и глава на ЧПЦ.
От 1999 година под натиска на президента на Черна гора Мило Джуканович ЧПЦ е призната от правителството на Черна гора като религиозна общност. Всичко е логично от гледна точка на западните подходи: отделна държава, в която има отделен президент, който създава отделна “църква” за отделен “народ”.
От този момент започва активното завземане на паството на СПЦ, а също така на храмовете, приходите, манастирите - всичко, както в Украйна. И ето че според допитването около 10% (хммм) от източните православни християни в Черна гора избират ЧПЦ.
Наистина, почти 90%избират или остават в каноничната СПЦ, но кога това е смущавало настойчивите и последователни англосаксонци? “Продължаваме да работим”, ободряващо наставят те участниците в проекта, но тук, за тяхна жалост, партията на Мило Джуканович на парламентарните избори през 2020 година за първи път претърпя поражение и премина в опозиция.
Но западните политически технолози са силни (за разлика от нашите) по това, че при поражение не униват и не се отпускат, а продължават да работят, настоявайки на своето и все едно нищо не се е случвало, продължават да прокарват своите интереси. Въпреки загубата на политическото лидерство Джуканович с продължаваща подкрепа на Запада продължава да влияе върху макар и недостатъчна в относителни величини, но все пак достатъчна част от обществото, за да се организират например масови безредици.
Тази малка част адепти на новата църква, обработена от прозападната антисръбска пропаганда (същите като част от жителите на Украйна с русофобска пропаганда), при подкрепата на западните фондове се опита да организира провокации против встъпването в длъжност на новия митрополит Черногорско-Приморски на СПЦ Йоаникий.
Засега черногорските националисти (които, както и националистите - привърженици на изкуствените политически нации навсякъде, действат строго в интерес на Запада) не са успели значително да повлияят на ситуацията. Но това значи просто, че опитите ще продължат и знаейки настойчивостта на англосаксонците, може да сме уверени, че те няма да се спрат докато не постигнат нужни ум резултат. Или докато някой наистина не ги спре. Например единният православен народ на Сърбия и Черна гора под покровителството на СПЦ.
Превод: В. Сергеев
