/Поглед.инфо/ „Няма да бъдем пешки на Русия“. Това и други подобни изявления на ръба на грубостта бяха направени срещу ръководителя на руското външно министерство от представители на ръководството на Босна и Херцеговина, една от балканските държави, възникнали след разпадането на бивша Югославия. Какво предизвика такъв демарш, какво направи Лавров в тази страна - и защо тази държава все още може да се счита за окупирана?
Двама членове на Президиума на Босна и Херцеговина, Желко Комшич и Шефик Джаферович, отказаха да участват в официална среща с руския външен министър Сергей Лавров. Той пристигна в Сараево на двудневно посещение, за да отбележи годишнината от Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на войната в Босна и създадоха настоящата политическа конфигурация в Босна и Херцеговина.
През първия ден от посещението си Сергей Лавров беше само в Източно Сараево, район на града, обитаван изключително от сърби и част от Република Сръбска. Там той се срещна с председателя на Президиума на страната Милорад Додик, бивш президент на Република Сръбска. Именно обстоятелствата около тази среща, както и някои от изявленията, направени от Лавров в Източно Сараево, предизвикаха такава реакция от Комшич и Джаферович. Те двамата представляват съответно хърватската и мюсюлманската общност в Президиума на Босна и Херцеговина.
Посещението на Лавров в Сараево беше планирано още през октомври, но министърът беше в контакт със заразен с коронавирус и пътуването до Босна (и по-нататък до Белград) беше отложено за 14-15 декември. Програмата беше известна предварително: никой в Босна не протестира срещу това Лавров първо да се срещне отделно с лидера на босненските сърби Додик, а на следващия ден в официален формат с тримата членове на Президиума. Държавната структура на Босна и Херцеговина е доста объркваща, но е достатъчно да си спомним, че страната се управлява формално от този Президиум, той е и „колективното председателство“, представлявано от избрани представители от трите основни национални общности - сърби, хървати и босненски мюсюлмани. Тоест две трети от „колективното председателство“ отказаха да се срещнат с руския външен министър, което само по себе си е скандал. Но това може да се разглежда и като неуважение към официалния представител на Русия.
Именно „уважение“ настояваха в своите изявления Желко Комшич и Шефик Джаферович. Те обясниха отказа си да се срещнат с Лавров с това, че скорошните изявленията на руския външен министър относно Дейтънските споразумения са в противоречие с позицията на Босна и Херцеговина.
„На всички е ясно, че г-н Лавров е сред първите трима световни дипломати. За човек с такъв опит всички действия се планират предварително. Това, което видяхме от момента, в който той пристигна в Босна и Херцеговина, са сигнали от страната, която той представлява. Искаме приятелски отношения с Русия, но искаме и те да зачитат институциите ни“, заяви Комшич. Междувременно информационните агенции цитират само относително спокойната част от речта на Комшич. „Няма да сме пионки на Русия“ и „изискваме уважение към институциите и пътя, избран от Босна и Херцеговина“ - тези цитати предават по-точно настроението на представителите на хърватите и босненците. Какво толкова ги възбуди?
Първо, от официалните видео и фото репортажи за разговора между Лавров и Додик и последвалата пресконференция в Източно Сараево се разбира, че знамената и гербовете на Русия и Република Сръбска са представени по протокол, но знамето на Босна и Херцеговина е отсъствало. Това беше счетено както за нарушение на дипломатическия протокол, така и за „неуважение към институциите“ на Босна и Херцеговина.
Но, второ, и най-важното, Комшич и Джаферович се разпалиха от изявления и оценки, направени от Лавров. „Бих искал също така сериозно да предупредя някои от нашите партньори срещу опитите за унищожаване на Дейтънската архитектура. Свидетели сме на подобни опити. Такива опити, каквито и да са мотивите, грозят с най-сериозните последици“, каза Лавров след среща с Додик. По-конкретно, руският министър подкрепи курса на Република Сръбска към военен неутралитет.
От гледна точка на Комшич и Джаферович, Босна и Херцеговина „още през 2005 г. определи курс за присъединяване към НАТО“ (цитат от същия Комшич) и въпросният „военен неутралитет“ на една от двете съставни части на Босна и Херцеговина е невъзможна. Но сръбската общност, Република Сръбска, отказва да се присъедини към НАТО „за компанията“ с хървати и босненци. В резултат беше провъзгласен именно този „военен неутралитет“ на РС, който изключва влизането на сърбите в НАТО.
Но „голямо“ Сараево твърди, че уж сърбите нямат законно право да вземат такова решение, тъй като външната политика на Босна и Херцеговина трябва да се управлява от „колективно председателство“, а отделните „субекти“ нямат право да водят външна политика. При това тълкуване сърбите обикновено са лишени от всякаква независимост, тъй като хърватите и мюсюлманите действат като единен фронт по този въпрос и винаги могат да спечелят вота в Президиума с резултат 2: 1.
Освен това Лавров говори остро за институцията за външно управление на БиХ - върховният представител на ООН (повече от десет години тази функция се изпълнява от 71-годишния австрийски дипломат Валентин Инцко), която има право да блокира всяко решение на националните власти на Босна и Херцеговина. Според ръководителя на руското външно министерство „има дори нещо унизително“ в наличието на външно „наблюдение“ над суверенна Босна и Херцеговина, която беше член на Съвета за сигурност на ООН като непостоянен член и председателстваше Комитета на министрите на Съвета на Европа. „Време е да сложим край на това. Цялата отговорност за бъдещето на страната принадлежи само на нейните народи“, добави министърът.
Комшич и Джаферович смятат и това за „неуважение към институциите“ на Босна и Херцеговина, въпреки че всъщност присъствието на наместник с почти неограничени правомощия е инструмент за окупация. Отделен въпрос е, че в случая с Босна и Херцеговина окупаторът винаги застава на страната на хърватско-мюсюлманския съюз и следователно е полезен за тях. И въпреки че разговорите за премахване на институцията на „надзора“ продължават от 2006 г., винаги има причина да не се вземе решение.
Опитите на сърбите да излязат от окупационния режим постоянно срещат съпротива. Република Сръбска отдавна се бори за укрепване на своята независимост, включително във външната политика, и дори формира собствена армия, всъщност отказвайки да участва в общата армия на Босна и Херцеговина. В Европа и САЩ всичко това се счита за подготовка на почвата за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.
Като ответна стъпка, по предложение на Съединените щати, се предлага изменение на Конституцията на Босна и Херцеговина, което окончателно ще забрани на „субектите“ да се отделят от страната. Формално има два „етнитета“ (а има три народа): Хърватско-босненската федерация и Република Сръбска. Тоест всъщност това е антисръбска мярка.
На 2 декември на сесията на Съвета за прилагане на мира в Босна и Херцеговина (има и такава международна „институция“, която наблюдава страната), Русия категорично се противопостави на комюникето, забраняващо „разделянето на етнитета“. Това предизвика почти истерична реакция в посолството на САЩ в Сараево, което публикува специално съобщение за пресата, в което се твърди, че Русия „разлага Босна и Херцеговина“. Но Милорад Додик обяви на 20 ноември в Баня Лука, че инициативите за изменение на Конституцията на Босна и Херцеговина няма да бъдат разгледани на заседание на Президиума, тъй като те са неприемливи за Република Сръбска. Според него трябва да се зачита волята на двата етнитета и трите основополагащи народа, за да може нещо да се промени.
Демаршът на Комшич - Джаферович е, разбира се, недипломатичен и неприятен. Но ситуацията в Босна и Херцеговина и около него е толкова объркана, че трябва да се съмняваме дори в независимостта и субективността на членовете на Президиума на страната, позволили си нетактичност към ръководителя на руското външно министерство.
Например, една много заинтересована страна - „голяма“ Хърватия - напълно отказва да признае приказливия и активен Желко Комшич като законен представител на хърватската общност в Херцеговина. В началото на декември хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман заяви, че „Комшич не е признат за лидер на босненските хървати в Хърватия, защото не се счита за законно избран представител в Президиума на Босна и Херцеговина“. Факт е, че изборите през 2018 г. в хърватската общност, спечелени от Комшич, се проведоха и на места, които само исторически се считат за хърватски.
По време на кратката, но много кървава хърватско-босненска война през 1993 католическото население на Централна Босна и Източна Херцеговина или беше избито, или избяга към Адриатическото крайбрежие. Някои райони на Херцеговина са обезлюдени и след това са заселени от мюсюлмани. След това се върна част от хърватското население, но много кантони само формално се считат за хърватски и там преобладават босненци, които също гласуват на изборите.
Така Желко Комшич, който е женен за босненка и се е бил в армията на мюсюлманите през 90-те години, а не в хърватските въоръжени сили, е избран в Президиума като „хърватски представител“ с мюсюлмански гласове. А в „хърватските“ кантони той загуби катастрофално. Там той се смята за „предател“. Ето защо по-голямата част от босненските хървати и техният „по-голям брат“ Загреб не признават Комшич и го смятат за „босненска марионетка“. И това поставя под въпрос самата легитимност на мандата на лицето, който инициира недопустимия демарш срещу Сергей Лавров.
В крайна сметка официалната среща на ръководителя на руското външно министерство с Президиума на Босна и Херцеговина наистина се състоя, но в съкратен формат. Само Милорад Додик участва в нея като един от тримата членове на Президиума.
Протоколът беше спазен: в ъгъла стоеше знамето на Босна и Херцеговина, измислено от Европейския съюз и заето от исторически „лилии на Бурбоните“. В самите лилии няма нищо лошо и те бяха изобразени на нашивките на босненските военни. Но самият факт, че тогава Европейският съюз принуди Босна и Херцеговина да промени историческото знаме за някакъв вид абстракция, също е показателен. Субективността на държавата - тя трябва да се прояви и в хералдиката. Е, или поне във волята за свобода.