/Поглед.инфо/ Берлинската настъпателна операция на Червената армия е една от последните и безспорно една от най-знаменитите операции на Втората световна война. Нейният край, падането на Берлин, фактически ознаменува пълния военно-политически крах на нацистка Германия и нейния елит и предизвестява скорошното приключване на войната и пълната победа на страните, обединени в Антихитлеристката коалиция. Именно днес, когато отбелязваме 63-годишнината от Деня на победата, Берлинската операция предизвиква нестихващ интерес, което е добър повод да си спомним за нея като за събитие от изключителна важност в световната история, събитие, довело до възможността да посрещаме Деня на победата, превърнал се в последствие и в Ден на Европа.

Военно-политическа обстановка в навечерието на операцията

Претърпяла тежки поражения и на Източния, и на Западния фронт, загубила основните си суровинни източници, неразполагаща вече практически с никакви съюзници /към началото на 1945 г. Германия поддържа дипломатически отношения всичко на всичко с 9 държави/, германската политическа и военна върхушка, начело с Хитлер, залага на единствения спасителен за нея изход – предизвикване на политически конфликт в Антихитлеристката коалиция, поради факта, че тя обединява страни със съвсем различни обществено-политически системи, противоречията между които са изключително дълбоки и дори непреодолими. За тази цел на германските войски е възложена задачата да удържат максимално дълго позициите си на Източния фронт, дори чрез крайно отслабване на Западния, като фокусът на тези усилия пада естествено върху отбраната на символа на нацистка Германия, а именно нейната столица.

През ранната пролет на 1945 г. Съветските войски достигат река Одер и създават няколко плацдарма на десния и бряг. Плацдармът при Кюстрин /дн. Костшин/ се намира само на около 60 км. от Берлин, като по този начин се създава отлична изходна позиция за нанасяне на решаващ удар по столицата на Третия райх.

Хитлер реагира на тази ситуация, обявявайки Берлин за крепост, която не може да бъде напускана от никого без специално разрешение. Вземат се мерки за укрепяването на града, като в него се създават 3 отбранителни района с общо около 400 железобетонни укрепления, като в най-вътрешния се намират Райхстагът и Райхсканцеларията, близо до която е и прословутият бункер на Хитлер, в който той ще преживее своите последни дни, които ще се окажат впрочем последни и за империята, създадена от него. Освен това градът, както е известно, разполага с много добре развита транспортна мрежа, включително метро, което повишава мобилността на германските войски и улеснява техните комуникации и снабдяване. Гарнизонът на Берлин, попълнен както от професионални войскови части, така и от набързо събрани и обучени деца и старци от фолксщурма, е доведен до 300 000 души, а за командващ отбраната на града е назначен лично райхсминистърът на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс, един от най-фанатичните и най-предани последователи на Хитлер и нацизма.

Освен това са създадени 3 отбранителни линии между река Одер и Берлин, които имат дълбочина до 35 – 40 км., като в тях са включени голям брой населени пунктове, които също биват в значителна степен укрепени. Пролетта на 1945 се оказва доста влажна, което в комбинация с големия брой естествени препяпствия, като Зееловските възвишения, намиращи се дападно и северозападно от Кюстрин, както и реки, езера и изкуствени канали, увеличава в значителна степен възможностите на отбраната и прави нейното преодоляване доста трудна задача.

На Берлинското направление хитлеристкото командване съсредоточава Групата армии „Висла”, командвани първоначално от ген.-полк. Готард Хайнрици, а в последствие от ген.-полк. Курт Щудент и Групата армии „Център”, под командването на генерал-фелдмаршал Фердинанд Шьорнер.

От своя страна Ставката на върховното главно командване на Червената армия си дава ясна сметка за тези трудности, когато през март 1945 г. започва планирането на Берлинската операция. Нейните детайли се обмислят и коригират многократно. Разработени са много варианти, като всеки от тях бива разигран с подробности от щабните специалисти.

В крайна сметка най-голямо одобрение получава вариантът, при който настъплението срещу Берлин ще се извърши на 2 етапа: в първият ще вземат участие войските на 2 фронта – 1 Белоруски, под командването на маршал Георгий Константинович Жуков и 1 Украински, под командването на маршал Иван Степанович Конев, а във втория към техните усилия ще се присъедини 2 Белоруски фронт, възглавяван от маршал Константин Константинович Рокосовски.

Както е видно, настъплението срещу Берлин е поверено на тримата най-блестящи пълководци на Червената армия, извоювали своята репутация по бойните полета на Източния фронт в най-масовите сухопътни сражения, познати в човешката история.

На 1 април върховният главнокомандващ на Червената армия Йосиф Висарионович Сталин окончателно утвърждава плана на Берлинската операция, според който главният удар по Берлин трябва да бъде нанесен от войските на 1 Белоруски фронт. 1 Украински фронт от своя страна получава задачата да обходи Берлин от юг, разгромявайки войските на противника, намиращи се в този район и да окаже, в случай на нужда, съдействие на 1 Белоруски фронт при щурма на вражеската столица. На 2 Белоруски фронт е поставена задачата да обходи от север Берлин и да го отреже от възможни подкрепления, както и да подсигури десния фланг на 1 Белоруски фронт.

За настъплението срещу Берлин, Червената армия съсредоточава огромно количество сили и техника, чиито мащаби не са достигани до този момент в нито една операция през Втората световна война.

Съотношението на силите е дадено в таблиците по-долу:

ВЕРМАХТЪТ

ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ

1 000 000 войници и офицери /от тях около 50 000 бойци от Фолксщурма/,

1 590 танкове и САУ,

9 300 оръдия и минохвъргачки,

3 300 самолета

2 500 000 войници и офицери,

6250 танкове и САУ,

над 40 000 оръдия и минохвъргачки,

7 500 самолета

Щурмът на Берлин

На 16 април в 3,20 сутринта около 20 000 съветски оръдия и минохвъргачки нанасят страховит удар по германските укрепления. Минути след това съветската авиация нанася мощни удари в дълбочина на германската отбрана.

Малко преди 4 часа войските на 1 Белоруски фронт започват атаката на Зееловските възвишения, най-голямото естествено препятствие по пътя към Берлин - включени са 140 зенитни прожектора, които имат за цел да осветят пътя на настъпващите пехотни и танкови формации през противниковите позиции, които в момента са обвити в дим и прах.

Оцелелите от адския обстрел германски части оказват яростна съпротива, достигаща до фанатизъм. Съветските бойци са принудени да водят жестока битка за всяка педя земя, за всеки бункер или ДЗОТ. Загубите, особено в танковите части, не са никак малки, доколкото се налага да се щурмуват силно укрепени позиции, снабдени много добре с противотанкови средства, включващи не само противотанкови оръдия, но и голям брой реактивни противотанкови гранатомети, в чиято разработка и внедряване германската научна мисъл има водещи позиции.

Все пак съветската бронирана техника, включваща прославените по бойните полета на войната средни танкове Т-34, както и мощните тежки танкове ИС-2 и тежките САУ ИСУ-122 и ИСУ-152, съумява, макар и бавно, да отвори пробиви в германската отбрана, за разширяването на които са насочени ударите на пехотните подразделения.

По това време войските на 1 Украински фронт успешно форсират Одер, преодоляват съпротивата на германските войски, дислоцирани южно от Берлин, след което получават заповед от Ставката на Върховното главно командване да насочат 2 танкови армии на север, в помощ на войските от 1 Белоруски фронт. Заповедта е изпълнена незабавно.

Сутринта на 18 април съпротивата на хитлристките войски по Зееловските възвишения е смазана и войските на 1 Белоруски фронт започват масирано настъпление към германската столица.

На 20 април, последният рожден ден на германския фюрер, съветската артилерия от състава на 1 Белоруски фронт открива огън по Берлин, докато войските на 1 Украински фронт обхождат града от юг и изолират двете германски групи армии една от друга. Същия ден, предусещайки близкия край на своето господство, нацистката върхушка започва да изоставя своя фюрер и да търси спасение извън столицата на райха. Скоро Хитлер и Гьобелс ще останат в града съвсем сами, тяхното болно въображение ще рисува първо натрапчиви фантастични картини на спасение и избавление, а в последствие – залеза на боговете...

Сутринта на 21 април Берлин е практически обкръжен, като първите съветски части вече се вклиняват в чертите на града. Напрежението на боевете нараства с всеки изминал час.

Германското командване прави няколко отчаяни опита за деблокиране на Берлин, разчитайки например на войските на генерал Венк, но още на 23 април става ясно, че силите за това са абсолютно недостатъчни и ситуацията не може да бъде променена. Тогава Хитлер и приближените му възлагат своите надежди на постигането на сепаративен мирен договор със САЩ и Великобритания. Тези надежди са химерични, но подтикват Хитлер да продължи вече абсолютно безсмислената съпротива до последния възможен момент, жертвайки без никакви угризения живота на десетки хиляди германци.

Междувременно на 25 април съветските войски ликвидират последния сухопътен коридор, който свързва Берлин с обкръжаващия свят. Около 13,30 часа подразделения на 1 Украински фронт достигат река Елба при град Торгау и се срещат а войските на 1 американска армия. Срещата на съюзническите войски окончателно разбива надеждите на Хитлер за създаване на разкол в антихитлеристката коалиция и се превръща в ярък символ на единството на народите, в предвестник на края на войната.

В Берлин сраженията продължават за всяка сграда, за всяко мазе или таванско помещение. Обръчът на обкръжението обаче бавно и неотклонно се затяга около централната част на града, където се намират всички важни ведомства и учреждения на хитлеровата държавна машина. На 29 април вечерта комендантът на Берлин, генералът от артилерията Хелмут Вайдлинг, докладва на Хитлер, че градът вече не може да бъде отбраняван, че отбраната ще издържи максимум още един ден. Фюрерът все още не може да повярва в това, от негово име във войските продължават да постъпват заповеди за съпротива до победен край, забрани за отстъпление, заплахи. В града се провежда преследване и публично унищожаване на тези, които прекратяват или съдействат за прекратяване на съпротивата. Пак по заповед на фюрера е наводнена част от берлинското метро, с цел да се възпрепятства напредването на съветските войски към центъра на Берлин, в резултат на което са издавени хиляди берлинчани, потърсили убежище там от бушуващите над земята сражения.

Сутринта на 30 април войските на съветската 3 ударна армия, под командването на ген.-полк. Кузнецов, започват решителния щурм на централната част на Берлин, където се намира основният опорен пункт на отбраната – Райхстагът. Това е масивно здание, чиито стени издържат обстрела дори на тежки артилерийски оръдия. Защитата на този символ на германската държава е поверено на 5 000 отбрани главорези от SS дивизии “Nordland” и “Charlemagne”, в чиито състав влизат голям брой убедени нацисти от скандинавските страни, Франция, Белгия и Холандия. В този момент, когато техните страни вече са освободени от хитлеристкия гнет, на тези субекти не остава друг изход, освен да се сражават докрай, знаейки каква награда ги очаква в случай че паднат живи в ръцете на съветските бойци.

Боевете за Райхстага са свирепи и, според спомените на участниците в тях, трудно се поддават на описание. Яростта на хитлеристите, яростта на обречените, среща неумолимата воля на съветското командване за пълно унищожаване на врага. На съветските бойци е дадена заповед да не се пестят патроните и снарядите, съветската авиация нанася мощни въздушни удари върху Райхстага и намиращите се в близост до него опорни пунктове, 89 тежки оръдия и реактивни установки „Катюша” подлагат зданието на безпощаден обстрел. След това в атака се хвърлят отново пехотинците и започват безпощадни схватки за всеки един от етажите на Райхстага.

Рано сутринта на 1 май разузнавачите от 150 стрелкова дивизия лейтенант Алексей Берест и сержантите Мелитон Кантария и Михаил Егоров издигат на сферичния купол на Райхстага червено знаме, което ще остане навеки в паметта на народите по света като символ на победата.

През същия ден в разположението на съветските войски пристига началник-щабът на германските сухопътни войски ген. Ханс Кребс, който съобщава, че предният ден, около 15,50 следобед, Хитлер е сложил край на живота си, назначавайки за свой приемник гросадмирал Дьониц, а за райхсканцлер - Гьобелс. Той се обръща към съветското командване с молба за прекратяване на сраженията и започване на преговори. Отговорът е безапелационен: безусловна капитулация! Дори в този момент Гьобелс и остатъците от нацистката върхушка правят опити за протакане, за търсене на спасителен изход. Напразна надежда! В 18 часа съветската артилерия отново открива ураганен огън по германските позиции и щурмът се подновява повсевместно... Гьобелс, Кребс, както и други членове на хитлеристкия елит намират последния възможен изход от положението, присъединявайки се към своя фюрер, като сем. Гьобелс не се спира дори пред унищожаването на собствените си деца...

Останали без ръководство, войските на берлинския гарнизон капитулират по заповед на ген. Вайдлинг сутринта на 2 май. Берлинската операция приключва.

Цената на операцията е страшно висока както за военнослужещите от двете страни, така и за населението на Берлин, което е принудено да изпита плодовете на провежданата в продължение на 12 години агресивна политика от страна на нацистката върхушка, която разнася смърт и унищожение по целия свят и от която жестоко пострадва и германският народ.

В Берлинската операция загиват над 80 000 съветски войници и офицери, 2 800 полски. От своя страна германските загуби в убити надхвърлят 400 000 души, което е една огромна цифра. Това са, разбира се, само приблизителни изчисления.

Важното е, че падането на Берлин се превръща в историческо събитие, донесло веднъж завинаги крушение на Третия райх. Това е за щастие един от последните акорди на войната в Европа, чиято последна страница ще бъде изписана и затворена през нощта на 8 срещу 9 май, с подписването на Акта за безусловна капитулация на хитлеристка Германия.

Истинската цена на битката, както и на цялата Втора световна война, едва ли някога ще стане достояние на нас, потомците. Уроците на историята обаче остават завинаги. Наша е трудната задача да ги усвоим, нещо, в което ние не преуспяваме, но надеждата за едно по-добро бъдеще остава, бъдеще, което бихме изградили по-успешно чрез съзидание, а не чрез смърт и унищожение! Това е главната поука от всички войни, които човечеството е водило през своята дълга история!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели