/Поглед.инфо/ "Мартенските идеи" тази година дойдоха доста по-рано - на 6 януари, поне за настоящия американски "Цезар". Това, което се случи, как то се случи и кой организира събитията в Капитолия, дълго време ще бъде дебатирано.

Въпреки това, камите отдавна бяха наострени за Цезар. Много преди инвазията в Капитолия. В известен смисъл сцената вече беше подготвена. Доналд Тръмп влезе във "форума" във Вашингтон и завърши "намушкан до смърт", точно като Юлий. Това беше наистина шекспировско събитие.

Беше добре известно, че Доналд Тръмп може да отхвърли изборните резултати, заради потенциалните измами с пощенските бюлетини (имайки предвид непропорционалната електорална доминация във въпросните).

Проектът за преходен интегритет точно (и целенасочено?)дразни Тръмп от миналия юни с прогнозите си за оспорвани избори, при които действащият президент ще изгуби "след като всички пощенски бюлетини бъдат преброени". Въпросното НПО след това започна да говори за възможните тактики и задачи за принудителното премахване на действащия президент от Белия дом.

Медиите и "платформите" също бяха участници в тези ранни военни игри относно това как да се справят с президента Тръмп, който оспорва изборния резултат и поставя под въпрос легалността и автентичността на пощенските бюлетини.

Не трябваше да бъде по този начин, но нямаше никакъв опит за компромис за правилата, по които се отчитат пощенските бюлетини. Нито пък опит за такъв.

При всяко положение, инвазията в Капитолия сега виси като основно психично събитие - "Въстанието", което разкъзва американското съзнание. Освен, че изплаши и нервира законотворците, които не са свикнали с внезапната загуба на сигурност, бунтът се превърна в светотатството срещу "едно свято място" (с допълнителни наративни конотации за изключителната и божествена мисия на Америка).

Кинжалите след това бяха забити без забавяне. Доналд Тръмп отново беше импийчнат. Той ще бъде съден в Сената след инаугурацията на Джо Байдън. Тръмп и семейството му може да очакват едно правно разкостване, което ще последва.

"Синята държава" от първата изборна победа на Тръмп е решена да го смаже и унищожи. Това вече върви. И по някакъв начин, в синхрон, големите технологични и дигитални гиганти изтриха "Червена Америка" от социалните платформи. Вече се говори за "прочистване" и културно "превъзпитание" за поддръжниците на Доналд Тръмп, както и за децата им.

Джо Байдън вече говори като военен президент (а Капитолият прилича на театър на бойни действия, докато по коридорите му вървят военни с оръжия).

"Тръмп започна една атака срещу нашите институции на демокрацията от самото начало и вчера беше кулминацията на това неспиращо нападение", заяви Байдън.

Ето и ключовото последствие от това "психично събитие", не само за американците, но и за останалата част от света, която наблюдава събитията - Байдън призова за мерки срещу "вътрешния тероризъм" и използва език, който обикновено е запазен за войните с външните вражески държави. Език, който съпътства големите военни действия и интервенции по принцип.

Това е материал на "цикъла на отмъщението". Този език се използва, когато две нации са в състояние на война. Този език е част от военната пропаганда. Те се надяват да разрешат конфликта си чрез унижение, репресии и принудително подчинение на другите (като Япония след Втората световна война). Но Америка поне на теория е една нация. Какво ще се случи, ако една нация се раздели и превърне "бунтовните" елементи в "чуждестранни" такива?

Не знаем. Но омразата е интензивна, както срещу Доналд Тръмп, така и срещу неговите "излишни".

И сега тези сантименти се канализират на фона на унижението на президента и при една процедура за импийчмънт, която беше лишена от съдържание и причина, достигната само за часове.

Това, което е сигурно е, че курсът на събитията най-вероятно ще доведе до самоподдържащ се цикъл от все по-голяма поляризация.

Надигането на тръмпизма създаде ново радикално манихейство сред либералния елит. Технологичните гиганти, чиито алгоритми подхранват с подобен разделящ материал хората, които мислят по този начин, са много замесени с тези тактики на дигитално и идеологическо разделение в Америка.

Но основата е, че това разделение по фалшив начин се представя като течаща битка между един монолитен либерализъм срещу един монолитен нелиберализъм.

Това носи и послание до Русия, Иран, Китай и други - Съединените щати са дълбоко разделени, но "новата им мисия" ще бъде воденето на "високоморална" война срещу антилиберализма - първо у дома, а после и в чужбина.

И все пак, от по-голямо и широко значение е "благородната лъжа" - маската, която прикрива циничното споразумение и нагласено положение, което представлява американската "демокрация". Маска, която беше махната.

Критичният момент беше отбелязан и подчертан от германския външен министър Хайко Маас, който каза:

"Без демокрация в Съединените щати, няма демокрация в Европа."

Какво може да е имал предвид Хайко Маас? Най-вероятно той е визирал онези 75 милиона гневни представители на Червена Америка, които сега осъзнават шокиращите мащаби на изборната измама, която е извършена срещу тях.

Но измамата тук не се отнася до конкретните твърдения за изборите от 3 ноември, а за нещо много по-голямо и мащабно. Става въпрос за по-голямата измама, която нагласи системата в защита на интересите на естаблишмънта. Това е един от основните фундаменти на създадения консенсус, върху който почиват обществения ред и социална стабилност в Америка и Европа от десетилетия насам. Става въпрос за наивната вяра в демократичната същност на системата.

Това разбиране беше смазано от "Синята държава" точно за да може да се наложи едно сладко отмъщение срещу Доналд Тръмп. Защо? Защото той махна маската на "Америка на естаблишмънта". Тръмп изложи на показ колко корумпирано е станало "блатото" и артикулира най-дълбоките притеснения и фрустрации на Червена Америка относно изнесените в чужбина работни места, икономическата несигурност и "вечните войни".

Те от своя страна, екстраполираха своето отчаяние, горчивина и илюции върху фигурата на Доналд Тръмп, превръщайки го по презумпция в свой знаменосец.

И все пак, изненадващо, това бутане на фундамента на изработената "благородна лъжа" се извършва точно от тези (естаблишмънта), които човек би си помислил, че имат най-голям интерес да запазят статуквото и да не я бутат.

Но те не могат да устоят. Те просто не могат да простят на "аутсайдера" Доналд Тръмп и нахлуването му в техните уютно и грижовно конструирани илюзии. Не могат да простят, че той разби тяхната сложна "конструкция" на реалността, просто като изправи срещу тях нови "факти", за да оспори тяхната "наука".

Не е ли това, което е толкова плашещо за Ангела Меркел и Хайко Маас? Европейският съюз си има собствена, по-крехка "благородна лъжа". Тя е следната:

- Държавите в него, предоставяйки част от своя суверенитет могат да се надяват, че участват в "по-голяма суверенност" (т.е. Европейския проект). И те все още вярват, че това е "демократично".

Циничното европейско споразумение и статукво седи само докато Меркел и Еманюел Макрон могат да използват американската "демокрация" като пътеводна светлина за Европейския проект, колкото и подвеждащо да е това.

Но сега след като "завесите паднаха" в "Града на хълма" и на фона на счупения идеал за демокрацията, под който се прикриват лидерите на Европейския съюз, как тази неясна формула за унищожение суверенитет ще се придвижва?

Особено на фона на липсата на реална демокрация, както и на корени в почвата под краката им? И предвид това, че Европейският съюз се движи към все по-близка олигархия, водена от неотговарящо пред никого и тайнствено "Политбюро"? Как проектът ще оцелее?

Идеята тук е, че европейската "демокрация" също е наредена в полза на Германия и елитите. И обикновените европейци са забелязали това, особено като се има предви, че само една част от общността носи непропорционалната тежест на икономическата болка покрай Ковид пандемията.

Елитите се страхуват от Тръмп, защото той може да изложи на показ това, което те представляват пред всички.

Някои европейски лидери може да се надяват, че тръмпизмът е съвършено унищожен и гласовете му са заглушени, за да може да се държи изкуствено постигнатото обществено съгласие в Европейския съюз.

И все пак, те трябва да знаят, в сърцата си, че завоят към политиките на идентичността и джендърната идеология (като претекст за все по-големи държавни "изми")само ще затвърди и бронира разделенията, защото ще попречи на хората да се чуват едни други.

Става вече въпрос за нещо отвъд убеждението. За политика, която е отвъд аргументите и се базира на поляризацията.

Със сигурност останалата част от света ще следи всичко това много внимателно.

Другите общества няма да приемат лекции по морал от Европа в бъдеще (въпреки че без съмнение, ще продължат да ги получават). Държавите ще се опитват да изградят "общественото съгласие" върху различни "полюси" - хлабави концерти на страни, традиционна култура и историческите наративи на общностите си.

Превод: СМ