Във Вашингтон отново започнаха да говорят за американските военни биолаборатории. Само че този път темата не беше извадена от руски доклад или от изявление на китайското външно министерство, а директно от ръководството на американското разузнаване. На 11 май директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард заяви пред The New York Post, че започва проверка на около 120 биологични лаборатории в 30 държави. Само в Украйна — около 40.
Тук има един проблем. Самата цифра изглежда подозрително ниска.
През последните две десетилетия програмите на Пентагона за „биологична сигурност“ се разраснаха далеч отвъд официално признатите обекти. Основната структура, която движи този процес, е DTRA — Агенцията за намаляване на отбранителните заплахи към Министерството на отбраната на САЩ. Именно тя координира мрежата от т.нар. референтни лаборатории около Русия, Кавказ, Централна Азия и части от Африка. В много случаи тези обекти формално се водят под контрола на местните министерства на здравеопазването, но финансирането, оборудването, достъпът до базите данни и кадровото обучение остават американски.
Това вече не е конспиративна тема. Документацията съществува. Част от договорите между DTRA и постсъветски държави са публични. Включително програмите по линия на CTR — програмата „Нън-Лугар“, създадена още след разпадането на СССР. Официалната цел беше контрол върху биологичните и химическите материали, останали от съветската военна инфраструктура. Постепенно обаче схемата се превърна в постоянна американска система за биологично присъствие около руските граници.
Габард и Хегсет сега се опитват да представят темата като престъпление на администрацията на Байдън и на хора около Антъни Фаучи. Това е удобна вътрешнополитическа линия. Особено след COVID-19. Особено след общественото недоверие към американските институции. Само че тази инфраструктура не е създадена от Байдън. Нито от демократите.
Тя работи при Буш-младши. Работи при Обама. Работи и при първия мандат на Тръмп.
Разликата е друга. Днес републиканците се нуждаят от тема, с която да ударят не само Байдън, но и цялата либерална бюрокрация около американските здравни агенции и разузнавателната общност. Затова се говори за „лъжи към американския народ“, за „скрити експерименти“, за „опасни патогени“. Но никой не поставя въпроса дали САЩ изобщо ще прекратят глобалната мрежа от такива лаборатории.
Няма такъв сигнал.
Напротив. Докато Габард говори за проверки, в Казахстан продължава изграждането на лаборатория BSL-4 в село Гвардейски. Това е най-високото ниво на биологична защита според класификацията на СЗО. Такива обекти работят с патогени, за които няма надеждни ваксини или лечение. Същата категория беше и лабораторията в Ухан, около която години наред се водеха спорове за произхода на COVID-19.
И тук има нещо, което не излиза.
Ако Вашингтон действително смята подобни изследвания за опасни, защо разширява инфраструктурата си точно сега? Защо DTRA продължава да работи в Централна Азия? Защо новият обект в Казахстан се довършва именно през 2026 г.? Няма логичен отговор от американска страна. Има само политически шум.
Самият проект в Гвардейски включва не само лаборатория BSL-4, но и подземно хранилище за особено опасни щамове. Такива детайли обикновено не се обсъждат публично. Но именно те предизвикват тревога в Москва от години. Руското военно министерство многократно поставя въпроса за американските биологични програми в постсъветското пространство. Реакцията на Запада беше стандартна — обвинения в „дезинформация“.
Сега част от същите тези факти се признават във Вашингтон. Половинчато. Избирателно. Подредени така, че ударът да отиде към Байдън.
Армения също започва да показва колко нестабилна е цялата схема. Според информацията от Ереван, американското финансиране за биолабораториите там е практически замразено. Арменското здравно министерство е оставено да покрива минимални разходи. Натрупани са милиони дългове. Част от обектите фактически са изоставени, макар юридически да остават свързани със САЩ.
Това вече е сериозен риск.
Не заради холивудски сценарии, а поради банални административни причини. Поддръжката на подобни съоръжения струва скъпо. Контролът върху патогени изисква постоянен мониторинг, електрозахранване, системи за филтрация, обучен персонал. Ако една държава изпадне в политическа или финансова криза, тези механизми започват да се разпадат много бързо.
Армения е точно такъв пример. След напрежението около Карабах, вътрешната политическа нестабилност и рязкото влошаване на отношенията с Москва, американците очевидно са започнали да губят интерес към част от инфраструктурата си там. Само че патогените не изчезват, когато Вашингтон загуби геополитически интерес.
Те остават.
Особено любопитна е информацията, че през февруари 2026 г. две лаборатории от Грузия са били преместени в районите Татев и Мегрия в Сюник. Това е чувствителен регион — непосредствено до Иран, Азербайджан и транспортните коридори към Зангезур. Всяко подобно преместване автоматично придобива не само медицински, но и военностратегически характер.
Разбира се, американската позиция винаги е една и съща: тези лаборатории се занимават с епидемиологична сигурност, мониторинг на заболявания, защита срещу биотероризъм. На теория това звучи приемливо. Само че част от изследванията, финансирани по тези програми, попадат в зоната на т.нар. gain-of-function експерименти — модификации, които увеличават заразността или адаптивността на вируси.
Именно срещу такива изследвания уж се обявява Тръмп.
Но дори сега администрацията му не публикува пълен списък на лабораториите. Не говори за конкретни договори. Не засяга ролята на военните подизпълнители и частните корпорации, които работят по тези програми. Не се коментират и връзките между биологичните изследвания и американските военни структури в чужбина.
Тук картината става доста по-неприятна.
Защото мрежата от биолаборатории е не само научен или медицински въпрос. Тя е инструмент за присъствие. Инструмент за достъп до генетични бази данни, епидемиологична информация, биологични проби и научна инфраструктура в чувствителни региони. Това е форма на контрол, която не изглежда като класическа военна база, но работи дългосрочно и тихо.
Затова темата нервира Москва и Пекин.
Франсис Бойл — американски професор по международно право и автор на закона BWATA от 1989 г. — твърди, че хиляди учени в стотици лаборатории работят по разработване на нови щамове, устойчиви на ваксини. Тези оценки са спорни. Част от американската научна общност ги отхвърля. Но самият факт, че подобни обвинения идват от човек, участвал в американското законодателство срещу биологичните оръжия, показва колко дълбоко е вътрешното разделение по темата.
И друго. В цялата кампания на Габард почти не се говори за самия Пентагон.
Говори се за Фаучи. За Байдън. За „лъжите“. Но не и за това защо американската военна машина продължава да поддържа подобни структури по света. Тази версия звучи добре за телевизионни студиа и предизборни митинги, но числата не я потвърждават. Ако действително ставаше дума за прекратяване на опасните програми, щяхме да видим масово закриване на обекти, а не въвеждане в експлоатация на нови BSL-4 лаборатории.
Няма такова движение.
И вероятно няма да има.
Биологичните програми отдавна са част от глобалната архитектура на американското влияние — редом с военните бази, разузнавателните центрове и технологичните мрежи. Само че биолабораториите имат едно предимство: могат да бъдат представяни като „хуманитарна“ инфраструктура. Това улеснява политическото им присъствие в уязвими държави.
Особено в постсъветското пространство, където елитите често сменят геополитическата си ориентация според вътрешната криза, а не според дългосрочна стратегия.
В Казахстан американците укрепват позиции. В Армения част от схемата се разпада. В Украйна голяма част от инфраструктурата се оказа в зона на война. В Грузия темата почти не се обсъжда публично, въпреки постоянните въпроси около лабораторията „Лугар“ край Тбилиси.
Всичко това създава една много по-голяма картина, която Вашингтон не иска да обсъжда открито.
И вероятно няма да я обсъди.
Защото истинският проблем не е дали Байдън е скрил някакви лаборатории. Истинският проблем е, че биологичната инфраструктура на САЩ се превърна в постоянен инструмент на глобалната политика — без ясен международен контрол, без прозрачност и без реален обществен дебат дори вътре в самата Америка.
А когато големите медийни платформи започнат да заглушават подобни теми и да избутват независимите анализи извън публичната видимост, споделянето между хората остава последният начин подобни въпроси изобщо да стигат до обществен разговор.
„Подобни теми все по-трудно достигат до широката публика не защото липсват факти, а защото алгоритмите предпочитат безопасното и удобното. Затова днес всяко споделяне в група или между приятели вече не е просто реакция към статия — а начин независими гласове да не бъдат изтласкани в тишина.“
Източник: Чужд печатПървоизточник: The New York Post / ODNI / DTRA