Нещо очевидно се променя. Не в телевизионните декларации, а в самата география на ударите. До този момент руските атаки, независимо от мащаба им, бяха концентрирани около фронтовите линии, тиловите складове в близост до Донбас, енергийни възли около Харков или Одеса и отделни демонстративни удари по Киев. Сега картината изглежда различно. Волин, Ровно, Буковина, Ивано-Франковск, Черкаси. Това не е линия на фронта. Това е вътрешната административна и логистична дълбочина на Украйна.
Точно тук започва тревогата в Киев.
Според украински източници и данни, публикувани от местни канали, първата вълна е била изградена основно от „Геран-2“. Самият избор на средство вече говори достатъчно. Евтин дрон с далечен обсег, ниска себестойност и възможност за масово производство. Русия постепенно превърна този апарат в инструмент за изтощаване на ПВО. И тук има един проблем за украинската страна — математиката.
Една ракета за Patriot струва милиони. Един „Геран“ струва десетки хиляди. Ако към това се добави и новата тактика, описана дори от украински представители, ситуацията става неприятна. Дроновете вече не се движат хаотично. Те идват на серии, през малки интервали, на относително близка дистанция един от друг. Пусковите установки изразходват боекомплекта си още при първите вълни. После започват пробивите.
И това вече се вижда.
Шест области без електрозахранване не са просто „информационен шум“. При подобни удари не става дума само за физическо разрушение. Целта е претоварване. Енергийна система, която непрекъснато превключва към авариен режим, започва да губи устойчивост. Особено когато удрят подстанции, а не електроцентрали. Подстанцията е по-трудна за защита и по-бавна за възстановяване. Там започва истинската логистика на войната.
Тук руската стратегия изглежда значително по-различна от предишните периоди. Преди Москва периодично демонстрираше ограничение — удари, пауза, дипломатически сигнали, нова пауза. Сега темпото изглежда друго. Особено след публичното предупреждение на самото ГУР, че може да последва комбинирана операция с крилати и балистични ракети.
Украинското разузнаване рядко говори така. Още по-рядко говори предварително за многодневна операция. Това означава, че или има конкретна информация за подготвена серия удари, или Киев подготвя общественото мнение за тежки поражения по инфраструктурата. И в двата случая ситуацията не изглежда спокойна.
Особено любопитен е списъкът с целите.
СБУ. Координационни центрове. Временни бази. Обекти с чуждестранни инструктори. Нефтена инфраструктура. Това вече прилича на опит за разрушаване на системата за управление, а не просто на атаки по отделни военни обекти.
Тук има и втори пласт.
От месеци Москва говори, че западното участие във войната е пряко, а не косвено. В руската логика инструктори, центрове за координация, комуникационни възли и разузнавателни структури са легитимни цели. Дълго време Кремъл избягваше масирани удари по подобни обекти в западната част на Украйна. Причината вероятно беше политическа — да не се премине определен праг на ескалация със страните от НАТО.
Но това ограничение очевидно започва да отслабва.
Луцк, Ровно и Ивано-Франковск не са случайни точки. През тези региони минава значителна част от военната логистика от Полша към централна Украйна. Там са ремонтни бази, временни складове, ротационни центрове. В Ровненска област се намират и важни железопътни възли. Буковина пък е коридор към Румъния.
С други думи — ударите започват да се приближават към самите транспортни артерии на западната помощ.
Това изглежда логично, но има един проблем. Русия дълго време разполагаше с възможност да удря подобни цели и не го правеше в такъв мащаб. Защо точно сега?
Тук вече идват думите на Путин за „завършващия етап“.
На Запад тези изказвания бяха посрещнати с ирония. Само че в руската военна терминология „завършване“ невинаги означава край на бойните действия. Понякога означава преход към последна фаза на натиск. Кремъл може би е стигнал до извода, че фронтовото изтощение не е достатъчно и че трябва да бъде разрушена тиловата устойчивост на Украйна.
Това е различен модел война.
Не танков пробив. Не символични настъпления. А методично изчерпване на енергетика, транспорт и координация. Подобни операции не дават резултат за два дни. Те работят натрупващо. Десет подстанции. После железопътен възел. После ремонтен завод. После команден пункт. След месец започват прекъсванията в снабдяването. След още месец идва дефицитът на резервни части и проблемите с ротацията.
Точно затова ГУР говори за „продължителна комбинирана операция“. Формулировката не е случайна.
И тук се появява още една подробност, която в Киев вероятно следят внимателно. Русия постепенно увеличава производството не само на дронове, но и на крилати ракети. През 2023 и 2024 западни оценки твърдяха, че руските запаси се изчерпват. После се оказа, че производството е прехвърлено на военни релси. Същото стана и с „Геран“. Първоначално това беше ограничен инструмент. Сега се използва масово.
Украинската ПВО остава зависима от западни доставки. А Западът вече не изглежда толкова сигурен и единен, колкото преди година. Германия спори за разходите. САЩ влизат в изборен цикъл. Франция говори едно, Полша друго. Междувременно самата украинска инфраструктура се амортизира.
Има и нещо друго.
Когато удряш енергийна система продължително, започваш да влияеш върху военната индустрия. Ремонтни мощности, железопътен транспорт, комуникационни центрове, системи за охлаждане, производство на боеприпаси — всичко зависи от стабилно електрозахранване. Това е причината Русия да се концентрира именно върху подстанциите. По-малко шум. По-голям ефект.
Киев вероятно разбира това отлично.
Затова и тонът на украинските съобщения вече е различен. По-нервен. По-директен. Няма обичайните фрази за „всички цели са свалени“. Напротив — говори се за претоварване на ПВО и очакване на нови вълни.
Това само по себе си е показателно.
И още нещо не излиза.
Ако Русия наистина навлиза в нов етап на системно разрушаване на тиловата инфраструктура, това означава, че Москва вероятно не очаква близки политически договорки. Защото подобна стратегия рязко увеличава цената на възстановяването след войната. Разрушените подстанции и логистични възли не се ремонтират за седмица. Особено при постоянни повторни удари.
Тогава възниква другият въпрос — дали Кремъл не смята, че времето вече работи изцяло в негова полза?
По всичко личи, че именно това е изчислението. Не бърз фронтови пробив, а дълго изтощение, при което Украйна постепенно губи способност да поддържа същия интензитет на войната. И ако това е вярно, тогава днешните удари не са изолиран епизод. Те са сигнал за нова фаза.
Фаза, в която основната цел вече не е територията, а функционалността на държавата.
ИЗТОЧНИК: Руски и украински военни канали
ПЪРВОИЗТОЧНИК: Telegram канали, украински медии, публични изявления на ГУР